Решение № 621 от 21.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500733 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г.

Т., в личното си качество като адвокат при ВТАК, въззивна жалба против Решение № 1011/03.07.2024 г. по гр.д. 3918/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявен от К. Т. иск по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5 333 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминация, изразяваща се в отказ за предоставяне на достъп до материалите по преписка № 6692/2023 г., по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, по искане на ищеца в качеството на адвокат от 08.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят навежда оплаквания за невалидност, недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на

1 съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, като моли съда да прогласи нищожността на същото, да го отмени и върне на първоинстанционния съд или да уважи изцяло предявените искове.

Излагат се доводи за липса на мотиви по наведени от страните доводи и възражения и на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Жалбоподателят счита, че в атакувания съдебен акт не са изложение мотиви по всеки един елемент от фактическия състав на чл. 74 от ЗЗДискр. Посочва, че липсата на мотиви в обжалвания акт опорочава неговата валидност и моли да бъде прогласена неговата нищожност на основание чл. 270, ал. 2 ГПК.

Позовава се на тълкувателно постановление № 1/16.01.2019г. по т.д. №1/2016г. на ОСГК на ВКС и ВАС, според което чл. 71 ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред КЗД, а при предпоставки по чл. 74 от ЗЗДискр. - само ако е проведено производство пред КЗД. Посочва, че първоинстанционният съд в мотивите е объркал номера на прокурорската преписка, поради което е достигнал и до неверни изводи. Счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с наличието на данни за отвод на членовете на състава по чл. 26, ал. 1, т. 6 ГПК, като посочва съдебна практика по въпроса.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на 2 съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на мотиви. На първо място, според настоящия съдебен състав изложените от първоинстанционния съд мотиви в пълна степен кореспондират с неговата воля, отразена в диспозитива на съдебното решение и макар и кратки по обем, не могат да бъдат приравнени на липса на мотиви, както твърди жалбоподателят. На следващо място, следва да бъде посочено, че мотивите към решението не са част от него, като нарушаването на изискването за мотвираност на съдебния акт не означава липса на решение. Освен това, такова нарушение може да обуслови отмяна на съдебното решение като неправилно, но не и неговото обезсилване /в този смисъл - Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 572/2011 г., IV г. о., ГК/. В случая, доколкото волята на първоинстанционния съд е мотивирана и съдът е изложил както фактически констатации, така и правни изводи за постановяване на своя съдебен акт, то в случая не е налице и неправилност на решението на соченото от въззивника основание.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от К. Г. Т. иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5 333 лв. /съгласно протоколно определение от 23.04.2024 г., с което е допуснато изменение в размера на иска/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминация, изразяваща се в отказ за предоставяне на достъп до материалите по преписка № 6692/2023 г., по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, по искане на ищеца в качеството на адвокат от 08.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск. Посочва, че ищецът не е процесуален представител по посочената прокурорска преписка и не е 3 подавал искане за предоставяне на достъп до материалите по нея. С оглед изложеното, счита, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр е неоснователен, макар и по частично различни от изложените в първоинстанционното решение мотиви, като по същество намира следното:

На първо място, неоснователно е направеното от въззивника възражение, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с наличие на данни за отвод на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Макар в жалбата да се съдържа подробно изложение във връзка с посоченото основание за неправилност на съдебното решение, жалбоподателят не посочва конкретни факти и обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на първоинстанционния съдия, разгледал делото по същество. Пред първоинстанционния съд е депозирано становище с вх. № 8720/23.04.2024 г., в което ищецът е посочил, че по цитирани в молбата дела е предявил искове срещу орган на съдебната власт, в чийто състав е и съдията-докладчик по гр.д.

3918/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, поради което за него е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. С протоколно определение от 23.04.2024 г. по гр.д. 3918/2023 г. на Районен съд – Велико Търново искането за отвод е оставено без уважение.

Настоящият съдебен намира, че в случая не са налице обективни данни, които поставят под съмнение безпристрастността на съдията-докладчик по делото. Фактът, че ищецът води други производства срещу Районен съд – Велико Търново, към който се числи съдията-докладчик, не пораждат съмнения в неговата безпристрастност, тъй като той не е страна в лично качество по цитираните от жалбоподателя дела, нито разглежда по същество същите. В случая съмненията на жалбоподателя в безпристрастността на съдията са по-скоро хипотетични, а искането за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК предполага наличието на конкретни фактически обстоятелства, които обективно са от естество да породят основателно съмнение, каквито в случая не са били изложени нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Обстоятелството, че ищецът е образувал производства срещу съда, в 4 който се числи съдията-докладчик, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото това само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито е налице определена зависимост между самия предмет на делата, която да изключи възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени от първоинстанционния съд по вътрешно убеждение съобразно чл. 12 ГПК и с оглед събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото липсват доказателства да е било налице основание за отвод по чл.

22, ал. 1, т. 6 ГПК спрямо съдията-докладчик, постановил първоинстанционното решение, поради което и решението не е неправилно на това основание.

На следващо място, съдът намира за правилен и законосъобразен извода на съда, че не са установени посочените в чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр елементи от фактическия състав и предявеният иск е неоснователен. Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според чл. 4, ал. 2 от закона, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в понеблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. При установяване на дискриминация от значение е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на понеблагоприятно третиране. С оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр ищецът следва да установи - вероятността да е дискриминиран, т.е. да установи факти, които да сочат на вероятност от дискриминация - неравноправно третиране, претърпените неимуществени вреди, размер на вредите и причинна връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди. В тази връзка, настоящият въззивен състав не намира, че в конкретния случай е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр, което да обоснове вероятност от дискриминация.

5

Макар ищецът да твърди, че е изискал предоставяне на входящ номер/индекс по преписка № 6692/2023 г. на 08.10.2023 г., по делото представя заявление от 01.11.2023 г., както и разпечатка от електронна поща от същата дата, според която посоченото заявление е изпратено до електронен адрес [email protected]. От тази разпечатка се вижда единствено името на прикачения файл, но не може със сигурност да бъде установено неговото съдържание, нито датата и часа не изпращането на въпросния имейл.

Същевременно, за да докаже, че достъп до материалите по процесната преписка му е бил отказан, представя писмо от РП – Велико Търново, в което в отговор на негово искане му е изпратен протокол за случаен избор на наблюдаващ прокурор и е поискано уточнение относно искана разпечатка от УИС по прокурорска преписка № 6922/2023 г. по описа на РП – В. Търново.

Очевидно посочения отговор касае различна преписка от тази, във връзка с която ищецът твърди, че е бил дискриминиран, а именно - преписка № 6692/2023 г.

Освен това, ответникът е представил писмо с вх. № 1040/24-22.02.2024 г. от РП – Велико Търново, според което ищецът адв. Т. не е заявител по преписка № 6692/2023 г. на ВТРП, не е подавал искане на 08.10.2023 г. за предоставяне на входящ номер по преписката, нито на 03.10.2023 г. е подавал искане за отвод на наблюдаващия прокурор, като е посочено, че същият не е извършвал каквито и да било правни и фактически действия по тази преписка.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/840ded74-0c34-42bd-aa3a-e0c482451e0c