Определение № 29174 от 01.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29174 гр. София, 01.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110138906 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК-първа фаза по допускане на делбата.

Предявен е конститутивен иск за делба на следните недвижими имоти: масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., състояща се от: първи приземен етаж с кафе-бар, сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения; втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси; пристройка със застроена площ от 55 кв. м., с разгърната застроена площ от 220 кв. м. и надстройка със застроена площ от 102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., построени в дворно място с площ от 643 кв. м., находящи се на ***, с. Кранево, община Балчик, област Добрич, които недвижими имоти съгласно 2 броя скици съответно № 15192807/28.03.2018 г., № 15-192814/28.03.2018 г., разрешение за строеж № 17/19.02.1999 г. на Гл. архитект на община Балчик и разрешение за строеж № 197/31.08.1999 г. на Гл. архитект на община Балчик представляват сграда с идентификатор ***, с адрес: с. Кранево, община Балчик, област Добрич, ***, със застроена площ от 71 кв., м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, сграда с идентификатор ***, с адрес: с.

Кранево, община Балчик, област Добрич, ***, със застроена площ от 46 кв. м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, триетажна пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. и надстройка на съществуваща жилищна сграда с площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на таванския етаж от 109,05 кв. м., разположени върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Кранево, община Балчик, област Добрич, с площ от 643 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 79, кв. 10, парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение със Заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич/.

Ищцата С. Н. Л. твърди, че заедно с ответницата М. М. == – Н. са съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти при равни квоти – по 1/2 за всяка от тях, придобити вследствие наследствено правоприемство от .., починал на 13.12.2010 г., който е нейн баща и съпруг на ответницата. Поддържа, че бащата на наследодателя им - ... е закупил процесното дворно място по силата на нотариален акт № 151, том ХI/1970 г., като при 1 извършване на съдебна делба по гр. д. № 310/1979 г. по описа на РС - Балчик същото е поставено в негов дял, при което правото на собственост върху него е придобито в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата му ..... Поддържа, че последната е починала на 12.03.1981 г., оставяйки за свои наследници по закон съпруга си .. и сина си ....

Твърди още, че въз основа на разрешение за строеж № 51/78 г. още на 24.04.1981 г. .. е учредил в полза на сина си ....право на строеж за построяване на жилищна сграда в процесното дворно място, като същото е било надлежно упражнено от него, построявайки сграда, състояща се от първи приземен етаж с кафе-бар, сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения и втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси, която той е придобил в изключителна собственост, доколкото към този момент все още не е сключил граждански брак с ответницата М. == – Н.. Допълва, че след сключването на брак с нея – на 06.09.1984 г., ....е надстроил и пристроил съществуващата вече двуетажна жилищна сграда, като изградените от него надстройка и пристройка нямат самостоятелен характер, поради което представляват приращения към същата. Допълва, че между страните е налице невъзможност за постигане на доброволна делба на делбените имоти, поради което отправя искане за допускането им до съдебна такава при равни квоти: по 1/2 идеална част за всяка от тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. М. == - Н. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при посочените квоти. Поддържа, че заедно с ищцата са носители на следните права върху процесните наследствени имоти, а именно: 1/ по 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, 2/ по 3/8 идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор № ***, 3/ по 1/4 идеална част от правото на собственост върху надстройка на третия етаж с площ от 102 кв. м. и площ на тавански етаж от 109,05 кв. м. към съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. и по 1/4 идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор № ***, описвайки и всеки един от юридическите факти, от които произтичат правата им, както и времето на осъществяването им. Не оспорва, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба № 151, том ХI, нот. дело № 4349/29.10.1970 г. и протокол от 18.03.1980 г. за одобряване на съдебна спогодба по гр. д. № 310/1979 г. по описа на РС – Балчик, процесният поземлен имот с идентификатор № *** е придобит от ... и .... по време на брака помежду им, т. е. в режим на съпружеска имуществена общност, както и, че след смъртта на съпрузите същият е бил наследен от сина им – .., който се явява и наследодател на страните. Оспорва, че първоначалният строеж на масивната двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. в съсобствения на страните поземлен имот е извършен при надлежно учредено право на строеж в полза на наследодателя им поради наличието на порок във формата на акта, с който същото е било учредено, доколкото нотариалната заверка на подписите върху декларацията от 25.04.1981 г. не е извършена от нотариус при нотариалната служба към районния съд по местонахождение на имота, съответно от районен съдия, а от кмета на с. Кранево, с каквато компетентност последният не е разполагал, поради което извършеното от него нотариално удостоверяване е нищожно, а освен това едностранното волеизявление не е вписано в нотариалните книги, в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2, т. 2 и чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./. В тази връзка посочва, че за периода от 01.01.1980 г. до 18.04.2022 г. по персоналната партида на .. липсва вписване на нотариално заверено заявление по чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ /отм./ за учредяване на вещно право на строеж върху земята, а издаденото на името на ....строително разрешение № 51/22.03.1978 г. за построяване на двуетажно еднофамилно жилище върху нея има правно значение само за законността на извършения строеж, но не и за принадлежността на правото на собственост. Предвид изложеното счита, че построеното върху земята е придобито в съсобственост при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съсобствениците, 2 позовавайки се на чл. 92 ЗС. Сочи още, че след реализиране на строежа наследодателят на страните ....е упражнявал фактическа власт върху цялата сграда с намерението да я свои за себе си, без учредителят на правото на строеж - .. да е предявявал претенции спрямо него, поради което се позовава на изтекла в полза на съпруга си придобивна давност по отношение на 1/2 идеална част от масивната двуетажна жилищна сграда, придобита от него при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото това е станало по време на брака помежду им, сключен на 06.09.1984 г. Що се отнася до останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху нея счита, че същата е придобита още към момента на изграждането по силата на приращение, поради което тя е станала негова индивiдуална собственост. В тази връзка оспорва представените от ищцата 2 броя констативни нотариални актове съответно от 08.01.2011 г. и от 18.09.2008 г., твърдейки, че те не се ползват с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост върху нея. Обобщава, че е носител на общо 5/8 идеални части от правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор ***, от които: 1/4 идеална част – след прекратяване на съпружеската имуществена общност, 1/8 идеална част – по силата на наследствено правоприемство и 1/4 идеална част – по силата на наследствено правоприемство. По отношение на триетажната пристройка, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. счита, че същата е изградена върху поземления имот – лична собственост на починалия съпруг по време на брака помежду им, поради което тя също е придобита от него при условията на съпружеска имуществена общност, претендирайки на това основание, че е носител на 3/4 идеални части от вещното право на собственост върху нея, от които: 1/4 идеална част – по силата на наследствено правоприемство и 1/2 идеална част – след прекратяване на съпружеската имуществена общност. Оспорва твърдението на ищцата, че изградените към съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда надстройка и пристройка не представляват годен обект на правото на собственост, претендирайки, че същите представляват самостоятелно обособени такива, тъй като могат да се използват самостоятелно, а не като принадлежност към нея. В тази връзка се позовава на представените обяснителна записка от м. януари 1999 г. и архитектурен проект, според които пристройката разполага със самостоятелно стълбище, вход и собствени санитарни възли на всеки един от етажите, поради което има самостоятелен характер, а не обслужващ такъв. Позовава се и на представената обяснителна записка от 30.08.1999 г. и архитектурен проект, според които надстройката, състояща се от два етажа и 8 нови помещения, също разполага със собствен вход и санитарен възел, поради което между нея и съществуващата двуетажна жилищна сграда липсва функционална връзка. Допълва, че притежаваното от нея право на собственост се потвърждава и от учредената върху имотите ипотека, обезпечаваща задължение на ищцата С. Л.. Ето защо, моли съдът да допусне до делба процесните имоти при следните квоти: по 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №***; 5/8 идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор № *** за нея и 3/8 идеални части за ищцата; 3/4 идеални части от правото на собственост върху надстройка на третия етаж с площ от 102 кв. м. и площ на тавански етаж 109,05 кв. м. към съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №*** с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. за нея и 1/4 идеална част за ищцата; както и 3/4 идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор №*** за нея и 1/4 идеална част за ищцата.

По разпределяне на доказателствената тежест:

В тежест на ищцата е да установи наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, на твърдяното правно основание и в претендираните от нея квоти. В тежест на ответницата е да установи придобиването на процесната масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** в съответния обем и на 3 твърдяното основание – давностно владение, осъществено от наследодателя .... изтичане на твърдяния период от време, както и владението /фактическо упражняване съдържанието на това право/. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ищцата е да опровергае изложените с отговора на исковата молба от ответницата твърдения.

По доказателствените искания:

Приложените от страните писмени материали са относими и необходими и приемането им е допустимо. Искането на ответницата за събиране на гласни доказателства следва да бъде уважено, доколкото касае обстоятелства, които са в нейна доказателствена тежест. Следва да се допусне СТЕ, която след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място да отговори на поставените с отговора на исковата молба въпроси от № 3.2 до № 3.8. Поставеният от ответницата въпрос № 3.1 съдът намира, че не следва да се допусне, тъй като касае обстоятелства, които не подлежат на установяване посредством СТЕ, а с други доказателствени средства. Съдът намира, че за изясняване естеството на имотите, предмет на делбата, тяхната идентичност и самостоятелност, към съдебнотехническата експертиза следва да бъдат поставени и допълнителни въпроси, а именно: 1/ колко самостоятелни обекта/имота са построени в поземлен имот с идентификатор ***, 2/ имат ли процесните пристройка със застроена площ от 55 кв. м., с разгърната застроена площ от 220 кв. м. и надстройка със застроена площ от 102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м. характер на самостоятелни обекти, както и налице ли е идентичност между процесните имоти и тези, предмет на НА № 151, том ХI, нот. дело № 4349/29.10.1970 г. /л. 6 от делото/, спогодителен протокол от 18.03.1980 г. по гр. дело № 310/1979 по описа на РС - Балчик /л. 9 от делото/, НА № 1, том I , нот. дело № 5/08.01.2001 г. /л. 23 от делото/ и НА 191, том VIII, нот. дело № 1142/18.09.2008 г. /л. 24 от делото/. В случая, доколкото част от поставените въпроси са свързани с изясняване на предмета на делбата, съдът намира, че депозитът за изготвяне на заключението по СТЕ следва да бъде за сметка на двете страни по делото, а не само за сметка на ответницата, която е отправила доказателственото искане.