Определение № 876 от 03.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 835/2024
- Вид
- Определение № 876
- Подписан
- 03.04.2024
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 876 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500835 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 против Определение № 1707/09.02.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 12576/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на заявителя за изменение в частта за разноските на определение № 13384/24.11.23г. по гр. д. №12576 по описа на съда за 2023г.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Твърди се, че обемът на заповедното дело не може да обуслови фактическа и правна сложност, както и полагане на действителен труд, за който да се дължи адвокатско възнаграждение. Сочи се неприложимост на чл.7, ал.7 НМРАВ. Прави се позоваване на Решение от 23.11.2017г. на СЕС, според което националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Поддържа се, че с подаденото възражение по чл.414 ГПК не се разрешава материалноправен спор и възнаграждението на адвоката на длъжника не следва да се определя спрямо материалния интерес в заповедното производство. Според жалбоподателя, ако евентуално се дължат разноски на процесуалния представител на длъжника, същите следва да се определят по чл.6, ал.1, т.5 НМРАВ. Искането е за отмяна на обжалваното определение.
1
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК, с която се иска изменение на Определение № 13384/24.11.2023г. в частта с разноските, като се определи възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл.6, т.5 от Наредба № 1/2004г. вместо така определеното в размер на 300 лева.
С постановеното
Определение
№
13384/24.11.2023г. първоинстанционният съд е обезсилил Заповед №5904/29.08.2023г., издадена по ч.гр.д. №12576, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск в срок, като заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъден да заплати на адвокат В.К. сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16 СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В конкретния случай процесуалният представител на длъжника е извършил действия, изразяващи се в подаване на възражение по чл.414 ГПК.
Същото се изготвя по образец и депозирането му не изисква прилагането на специални правни знания. При консултиране с адвокат самият длъжник би могъл да попълни образеца за възражение. Ето защо настоящият състав счита, че справедливото адвокатско възнаграждение в конкретния случай следва да се определи при условията на чл.6, ал.1, т.1 от НМРАВ. Следователно, дължимият от заявителя адвокатски хонорар е в размер на 100 лева.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1707/09.02.2024г., постановено по реда на 2 чл. 248 от ГПК по гр.д. № 12576/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на заявителя за изменение в частта за разноските на определение № 13384/24.11.23г. по гр. д. №12576 по описа на съда за 2023г., като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Определение № 13384/24.11.23г. по гр. д. №12576/2023 по описа на ПРС в частта с разноските, с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 е осъдено да заплати на адв.В.
Д. К., АК-Пловдив сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, като намалява размера на същото от 300 лв. на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3