Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2889 от 27.09.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9320/2022
Вид
Решение № 2889
Подписан
27.09.2022
В сила
19.07.2023
Състав
Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15 · Закон за закрила на детето
  • чл.10,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3,т.1,т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3,т.1,т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3,т.1,т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.49, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2889 гр. Варна, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110109320 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от Г. М. Ч., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето Й. С. П., ЕГН ********** против С. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр.В..

Г. М. Ч. твърди, че С. Й. П. е неин бивш съпруг, като по силата на решение № 2783/20.06.2019г., постановено по гр.д.№750/2019г. ВРС, гражданският брак, сключен на 10.09.2011г., е прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.

По време на брака си с ответника имат родени две деца Й. С. П. и М. С. П.. Второто дете има друг баща П.Ч., с който към настоящия момент са в брак и имат родено още едно дете .

С решение № 2783/20.06.2019г., постановено по гр.д.№750/2019г. ВРС упражняването на родителските права по отношение на Й. С. П. и М. С. П. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт.

Молителката Г. М. Ч., сочи, че има висящ съдебен спор по гр. д.№ 2991/2021 г. по описа на 19 с. на ВРС за промяна на режима на личен контакт на бащата и детето Й.,както и висящ съдебен спор между Г.Ч. и ответника П. и съпругът й П.Ч. относно произхода на второто дете М.. Това дело е висящо пред ВКС, 3-то гр.отд. насрочено е за 09.11.2022 г.

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН от С. Й. П., ЕГН **********, гр. В.:

На 15.06.2022г. в гр. Варна, следобед около 19.15 часа в Снек бар „Пико", до Плувен комплекс „Приморски" се провело тържество по случай края на учебната година за роденото от брака със С. Й. П. дете Й. С. П... Още преди започване на тържеството, отивайки към заведението ответникът започнал да звъни на детето Й.. Детето му казало, че ще бъде с майка си и съпруга й П.. Бащата казал на детето Й., че съпругът на майка му П. трябва да се 1 махне оттам и да не присъства на тържеството. След което, ответникът няколкократно започнал да звъни и изпраща съобщение на телефона на молителката Г. Ч.- ******** със следния текст: „Кажи на П. да се маха от там, не ще стане страшно ". Ответникът започнал да звъни и на телефона на П.Ч. с номер ********. Молителката излага, че тримата - тя, Й. и П. влезли в заведението и седнали настрани да гледат тържеството без да се съприкосновяват по какъвто и да е начин с ответника. След около 15 мин. до тях дошъл ответника с приятеля си И.П.П. П.Ч. ги поздравил, а бившият съпруг започнал да крещи силно превъзбуден : „ Само не ми викай здрасти, само не ми викай здрасти". В молбата се твърди, че тържеството преминало спокойно без конфликти, но при тръгването си С. П. казал на Г. Ч.: „Детето идва с мен". Сочи, че съгласно постановените съдебни решения бащата няма определен режим на контакт и предвид, че взел детето на 10.06.2022г./петък/ и не го върнал до 14.06.2022г. /вторник/ майката му отказала. Твърди се , че в този момент бащата започнал да крещи и да дърпа детето Й. с думите: „Хайде, Д., тръгвай с мен".

Майката се противопоставила и той я блъснал и застанал между нея и детето. Твърди се, че ответника С. П., започнал да се държи неадекватно и да гони сина си Й., а майката да бяга след тях. За да я защити, П.Ч. пресякъл пътя на бащата и му казал да спре, да не разваля празника на детето и да не прави панаири на улицата. Твърди се, че С. П., продължил да гони детето и започнал да дърпа силно за ръката Г. Ч.. Детето Й. се разстроило много от целия скандал. Когато видял това ответникът започнал да увещава детето да избере при кого да отиде. Майката, въпреки че я боляла ръката от дърпането и блъскането му, започнала да го моли да спре да поставя детето в конфликт на лоялност. В този момент, ответникът се обърнал към П.Ч. и през зъби му казал: "Ще ти спра докторската кариера! Да знаеш, ей!Ще те приключа аз тебе, ще ти пратя хора!" Заплахата била отправена пред детето.

Прави се искане за налагане мерки за защита, като се задължи ответника С. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр.В. да се въздържа от домашно насилие спрямо Г. М. Ч., ЕГН **********, гр. В. и също към детето Й. С. П., ЕГН **********, роден на 30.11.2011 г. за срок от 18 месеца;

Да бъде наложена забрана на да се приближава до Г. М. Ч., ЕГН **********, гр. В. и до детето Й. С. П., ЕГН ********, роден на **** г. на по - малко от 200 метра, както и адреса на жилището, в което живеят по настоящем: гр. В. и адреса на СУЧЕ "А.С.П.", гр. В. , където учи детето; местоработата на Г. Ч., находяща се в УМБАЛ „Св. Марина" гр. В. и М.Угр. В. за срок от 18 месеца;

Да бъде задължен С. Й. П., ЕГН **********, гр. В. да посещава специализирани програми.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител, като оспорва така подадената молба.

Дирекция социално подпомагане Варна изразява становище при приемане на молбата за основателна, постановената ограничителна мярка да е за кратък срок.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени са декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Г. М. Ч., лично и като майка и законен представител на детето Й. П., потвърждаващи под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо молителите.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че Г. Ч. и С. П. са бивши съпрузи и родители на детето Й. П.. На 15.06.2022г. С. Й. П. е присъствал на празненството на сина си Й. П. заедно с неговия приятел, като майката е придружавана от П.. На 15.06.2022г. С. П. е нямал определен режим на лични контакти със сина си Й. П. според постановеното съдебно решение.

2

С решение по гр.д. №750/2019г. по описа на ВРС е прекратен брака между Г. Ч. и С. П., като родителските права по отношение на детето Й. П. са предоставени на майката, а с бащата е определен режим на лични отношения.

По делото са разпитани свидетелите – П.Ч., съпруг на Г. Ч. и И.П.по искане на молителите и И.П.по искане на ответника .

Молбата е допустима, подадена от името на Г. М. Ч., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето Й. С. П., лица попадащи в хипотезата на чл.3,т.1,т.3 и т.5 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице, в случая Районен съд-Варна.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Съгласно трайната съдебна практика на настоящия съд (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 496/2013 г.), настоящия съдебен състав (Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 167/2019 г.), както и на други окръжни съдилища (Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г., Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.

От показанията на разпитаните по делото свидетели в тяхната съвкупност се установява наличието на възникнал конфликт между родителите на детето Й. П., Г. Ч. и С.

П. на сочената дата и място-15.06.2022г. в гр. Варна, следобед в близост до Снек бар „Пико", до Плувен комплекс „Приморски". Конфликтът е по повод желанието на бащата да вземе със себе си синът си Й. П. ,след приключване на тържество по повод края на учебната година на детето.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Пенев, предвид липсата на ясното относно времето когато се е случило събитието, сочейки м. септември 2021г., както и мястото където се е намирало лицето, на горната площадка над заведението, като това разстояние възпрепятства обективно да се възприеме случващото се.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Чаушев и и свидетеля Пенев по отношение на случилото се, доколкото не е налице противоречие в изложеното от двамата свидетеля, съответстващо на останалия доказателствен материал и факта, че същите са очевидци на по-голямата част от случилото се, а именно: На 15.06.22г. на тържеството по случай завършване учебната година да детето Й. са присъствали майката със съпруга си Г-н Ч.и бащата Г-н П. с негов приятел св.П.. детето Й. съобщило на майка си и съпругът й, че баща му не желае Г-н Ч.да присъства на тържеството. Г-н П. позванил на телефона на майката, но тя не отговорила. Бащата изпратил съобщение с текст „Кажи на П. да се маха от там, че ще стане страшно.“ В заведението Г-н Чаушев със съпругата си седнали на една маса, а Г-н П. с приятеля си на друга маса, в непосредствена близост до децата. При 3 приключване на тържеството детето Й. тръгнало с баща си, като майката възразила, че денят не е в режим на лични отношения между бащата и детето. Възникнал спор, в които се намесил и Г-н Чаушев, детето побягнало.

Неоснователно молителката Г. Ч., тълкува този конфликт като акт на насилие спрямо нея така и спрямо детето Й. и то единствено по вина на ответника П..

Производството по реда на чл.4 ЗЗД следва да са релевантни само доказателствата, касаещи конкретно твърдените актове на насилие, но доколкото в случая се касае за междуличностни отношения между двамата родители по повод тяхното дете, на които отношения не е присъщ спорадичен или изолиран характер, тъй като се развивали през продължителен период от време, затова съдът счита, че за правилната преценка основателността на молбата е необходимо да съобрази както пряко относимите към спора доказателства, така и косвените данни за предходни и съпътстващи действия на двамата родители, анализирайки ги в тяхната съвкупност.

Предназначението на ЗЗДН е да осигури бърза, своевременна и ефективна защита на определена категория лица, които се намират в реален риск по повод упражнено върху тях насилие, но в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да се ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между страните, за чието разрешаване са налице други юридически способи. Не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което целенасочено се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между близки, като в този смисъл е и Решение № 653 от 31.10.2019 г. на ОС Сливен по в. гр. д. № 518/2019 г., съгласно което "от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и емоционално насилие идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и проявна форма".

От контекста на междуличностните отношения между страните по делото е ясно очертан съществуващ междуличностен конфликт между родителите на детето Й. П. и новия съпруг на майката П.Ч., в които конфликт е въвлечено и детето Й..

Съдът е изслушал детето Й. П. по реда на чл.15 от ЗЗДт. от изложеното от него ясно се очертава осъзнатото и адекватно възприемане на създалата се ситуация. Детето показва изключително зряло поведение за възрастта си, като излага, че не е казало на майка си, че ще тръгне с баща си,“..защото на мама мъжа, те с тати не се харесват много и не исках да се виждат, да не стане нещо.“