Решение № 903 от 14.10.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2529/2024
- Вид
- Решение № 903
- Подписан
- 14.10.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Генчо Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 903 гр. Стара Загора, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530102529 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, във връзка с чл. 79 ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът„БАНКА ДСК” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 12.12.2014 г. между „БАНКА ДСК” АД и кредитополучателя М. Д. Ч. бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 70 409,88 лева за заплащане на такси за обучение.
Към договора за кредит били приложени общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които били подписани от кредитополучателя и представлявали неразделна част от сключения договор за кредит. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Съгласно условията на договора кредитът бил усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал по сметка на Тракийски университет - гр. Стара Загора след представяне на документ, издаден 1 от учебното заведение и удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър, а именно уверение на основание чл.10, ал.З от Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Единствено първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението, съгласно чл. 4.2. от договора, била заплатена предварително от кредитополучателя, като след сключването на договора за кредит на 12.12.2014 г. банката превела заплатената от кредитополучателя такса в размер на 5 867,49 лева по разплащателната му сметка на 13.12.2014 г. въз основа на представено уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД. На 04.02.2015 г. между ищеца и кредитополучателя М. Д. Ч. било сключено допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита към договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. В т.1 от допълнителното споразумение страните постигнали съгласие договореният с договора размер на кредита да бъде намален от 70 409,88 лева на 5 867,49 лева. Крайният срок за издължаване на кредита, както и останалите условия на договора запазвали своето действие. Така целият размер на кредита, редуциран със споразумението от 04.02.2015 г. до 5 867,49 лева, бил усвоен на 13.12.2014 г. За предоставения кредит кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл. 5 от договора и т. 3 от споразумението кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвял и предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период била 28-о число на месеца. Съгласно приложеното уверение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина”, в която ответникът се обучавал, бил 30.10.2020 г. Ето защо гратисният период по чл. 3 от договора бил до 30.10.2021 г., съответно първата падежна дата била 28.11.2021 г,. като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 108,50 лева. Съгласно чл. 17.1. от общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. „Банка ДСК” АД изпълнила задълженията си по сключения на 12.12.2014 г. договор за целеви потребителски кредит и допълнително споразумение към него от 04.02.2015 г. и предоставила сумата за заплащане на такса за обучение на кредитополучателя М. Д. Ч.. Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от страна на кредитополучателя съставлявало неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно кредитът да се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план. Към датата на подаване на исковата молба било налице неизпълнение в размер на 15 месечни вноски както следва: на дата 28.03.2023 г. – вноска в размер на 99,26 лева; на дата 28.04.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.05.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лв.; на дата 28.06.2023 г. – вноска в размер на 2
108,50 лева; на дата 28.07.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.08.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.09.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.10.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева;; на дата 28.11.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.12.2023 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.01.2024 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.02.2024 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.03.2024 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.04.2024 г. – вноска в размер на 108,50 лева; на дата 28.05.2024 г. – вноска в размер на 108,50 лева. Общата сума била 1618,26 лв., като от тях просрочена договорна лихва - 729,68 лв. и просрочена главница 888,58 лв. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски била допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за ищеца възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо.
Доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо било едностранно волеизявление, което съставлявало субективно потестативно право, за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, било необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. Поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит, с предявяване на исковата молба „Банка ДСК” АД обявявала кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлявала покана за плащане, като с нея можело да се упражняват и преобразуващи права, каквото било правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ищецът моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит е надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от настоящата искова молба от кредитополучателя. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди M. J.C. /М. Д. Ч./, гражданин на Великобритания да заплати на „Банка ДСК” АД дължимите суми по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.12.2014 г. и Допълнително споразумение от 04.02.2015 г. към него както следва: 8442,87 лева, формирана от усвоена сума по кредита в размер на 5867,49 лева и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от общите условия, лихва в размер на 3 477,37 лева, начислена през гратисния период, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 742,82 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2023 г. до 05.06.2024 г.; 53,97 лева — лихва за забава за периода от 28.03.2023 г. до 05.06.2024 г. Претендира направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В законоустановения срок от ответника не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В проведеното по делото на 17.09.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника М. Д. Ч. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Ищецът претендира сумите, предмет на исковата молба на основание чл. 430 ТЗ – дължима и неплатена сума по договор за банков кредит.
Видно от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.12.2014 г., ищецът е отпуснал на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 70 409,88 лева, усвояван на части, със срок за издължаване – 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, при фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. Съгласно т.4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант. С Допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към договор за целеви потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти от 04.02.2015 г., договореният размер в договора за кредит се намалява от 70 409,88 лева, на 5867,49 лева. Съгласно Удостоверение изх. №466/09.10.2014 г., издадено от Медицинския факултет на Тракийски университет Стара Загора ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 година във висшето учебно заведение, специалност Медицина. Видно от Удостоверение изх.
№ 3874/13.11.2014 г., издадено от Медицинския факултет на Тракийски университет - Стара Загора, ищецът е заплатил семестриалната такса за първи /зимен/ семестър на учебната 2014/2015 година в размер на 5867,49 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сума в размер на 5867,49 лева е постъпила по сметка на ответника, която е изтеглена на 16.12.2015 г. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на заключението са извършвани плащания по кредита по първите 17 погасителни вноски за общо 1745,85 лева и изчислява, че непогасените задължения по договора за кредит към датата на подаване на исковата молба /06.06.2024 г./ възлизат на: 8442,87 лева – главница, 742,82 лева възнаградителна лихва и 53,97 лева – лихва за забава от 28.03.2023 г. до 05.06.2024 г.
От така установените обстоятелства съдът намира за вероятно съществуването на неизпълнено задължение по договор за банков кредит, предоставен на ответника от ищеца, в посочените в исковата молба размери. Ето защо предявените искове по чл.430 ТЗ следва да бъдат уважени изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете - 06.06.2025 г. до окончателното им изплащане.