Решение № 748 от 23.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. П., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Я.П.Д. при участието на секретаря А. П. С. като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20251720108751 по описа за 2025 година

По изложените в исковата молба обстоятелства И. Г. В. ЕГН **********, с пост. адрес обл. П., общ. ***, е поискала да бъде осъден ответника Н. Г. И., с ЕГН **********, да предаде владението върху 1/2 идеални части от Поземлен имот, находящ се в землището на село С., общ. П., обл. П., за който съгласно плана за регулация и застрояване на село С., Община П., утвърден със Заповед № ***/17.11.2000 г. и изменен със Заповед № ***/28.08.2(107 г. на Кмета на Община П. е отреден имот планоснимачен номер 1441 /хиляда четиристотин четиридесет и едно/, с площ по скица от 487 /четиристотин осемдесет и седем/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица; от север- улица с ОТ *** и от изток, от юг и от запад- поземлени имоти, заедно с находящия се в него ФУРГОН, с площ от около 30 /тридесет/ квадратни метра и ведно с подобренията направени в имота и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /землище седемдесет хиляди тридесет и осем, кадастрален район двадесет и три, имот дванадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., община П., област П., одобрени със Заповед № РД- 18-1205/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота село С., местност “***”, с площ по кадастрална карта:

315 /тридесет и петнадесет/ квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: “***”, категория на земята при неполивни условия: 6 /шеста/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 0***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *** М /землище седемдесет хиляди тридесет и осем, кадастрален район двадесет и три, имот осемдесет и седем/ и *** /землище седемдесет хиляди тридесет и осем, кадастрален район осемстотин осемдесет и осем, имот девет хиляди деветстотин и едно/, идентичен и съответстващ съгласно доказателствен акт с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на село С., община П., 1

ЕКАТТЕ *** /седемдесет хиляди тридесет и осем, представляващ “*** с площ 0, 315 дка /нула декара триста и петнадесет квадратни метра/, в местността ‘***”, шеста категория имот № 0*** /двадесет и гри хиляди и дванадесет/ на картата на землището, при граници /съседи/: имот № *** /двадесет и три хиляди осемдесет /- *** на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 000300 /триста/- жил. територия на Община П., като имотът е образуван от имот № *** /осемдесет и пет/, заедно с находящия се до него НАВЕС с площ от около 50 /петдесет квадратни метра/, както и да бъде осъден ответника Н. Г. И., с ЕГН ********** да заплати на ищцата обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 5000.00 лева, частичен иск от ***.00 лева, за периода от 09.08.2018г., до 09.10.2025г., или по 500.00 лева месечно, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и да бъде осъден ответника Н. Г. И., с ЕГН ********** да премахне за своя сметка всички собствени товарни съоръжения, тежки камионни, също така струпани отпадъци и чакъл от процесния имот, както и да преустанови извършваните в процесния имот ремонтни дейности, като бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство, в това число заплатен адвокатски хонорар, държавни такси, депозити за вещи лица и други.

Ответника е оспорила така предявените искове, по основание и размер, с твърдението, че е било налице доброволно разпределение ползването на имота и той ползва само частта, която е била определена за него. Съобразно изложеното прави искане съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Не се спори по делото а и видно от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, Том II, дело № *** г. по описа на нотариус М.М., per. № ***, с район на действие П. районен съд, Г.И. И. и съпругата му В. Г. И.а са дарили на дъщеря си И. Г. В. и сина си Н. Г. И. на всеки от тях двамата по 1/2 идеатни части от описаните недвижими имоти: 1/ Поземлен имот, находящ се в землището! на село С., общ. П., обл. П., за който съгласно плана за регулация и застрояване на село С., Община П., утвърден със Заповед № ***/17.11.2000 г. и изменен със Заповед № ***/28.08.2007 г. на Кмета на Община П. е преден ИМОТ ПЛАНОСНИМАЧЕН НОМЕР 1441 /хиляда четиристотин четиридесет и едно/, с площ по скица от 487 /четиристотин осемдесет и седем/ квадратни метра и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /землище седемдесет хиляди тридесет и осем, кадастрален район двадесет и три, имот дванадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., община П., област П., одобрени със Заповед № РД- 18-1205/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота село С., местност “***”, с площ по кадастрална карта: 315 /тридесет и петнадесет/ квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: “***”, категория на земята при неполивни условия: 6 /шеста/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 0***.

Разпитаните по делото свидетели, по искането на ищцовата страна, Б.Б.Т. и Л.Б.В., чиито показания съдът ценени по реда на чл.172 ГПК заявяват, че ответника е разхвърлял из 2 целия имот части и гуми от камиони и машини. Втория свидетел заявява, че в едната част ответника си паркира камионите, но е разхвърлял части и гуми из целия имот и преминава с машините през отредения за ищцата част от имота. Същия уточнява, че входа на имота е само един. Твърди, че ответника заявил, че няма да позволи на ищцата да постави ограда съобразно разпределеното ползване на имота.

Съответно от показанията на разпитания по делото свидетел по искането на ответната страна, А. Н. И., чиито показания съдът ценени по реда на чл.172 ГПК заявява, че има разпределение ползването на имота, като съпругът и ответник по делото ползва лявата част от същия. Имота е бил насипан от предишния собственик с чакъл. Същата твърди, че не е пречено на ищцата да ползва отредената и чест от имота, но тя не се интересувала и за това съпругът и косял целия имот. От показанията на свидетеля И.И. С., на които съдът дава вяра, доколкото същия е незаинтересован от изхода на делото, се установява, че знае добре процесния имот, тъй като има такъв в съседство. Заявява, че имота е бил ползван от бащата на страните а след смъртта му знае, че в лявата част на имота ответника има паркирани автомобили и багер. Не е виждал ищцата в имота. Също така заявява, че в имота няма разхвърляни отпадъци и купчини чакъл. Твърди, че в повечето случай вратата на имота, която е една, е широко отворена през деня, като вечер се заключва.

Ищцата в исковата молба не е посочила, че между страните е било постигнато доброволно разпределение на ползването върху имотите, като въз основа на скица на вещо лице се сключено писмено разпределение с нотариална заверка на подписите. На тези обстоятелства се е позовала ответната страна, като са представени като писмени доказателства по делото посочените документи. В исковата молба се претендира предаване владението на ½ идеални части от имота без да са посочени границите на разпределеното ползване съобразно скицата на вещото лице.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за неоснователни.

Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като съобразно ал.2, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Съответно в чл.32 ал.1 ЗС, е предвидено, че общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, като съгласно ал.2, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за защита на правото на собственост срещу лице, което владее или държи вещта без основание. Това правило се 3 прилага и при съсобственост, включително когато искът се предявява от един съсобственик срещу друг съсобственик за притежаваната от ищеца идеална част. Решаващото разрешение е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК, докладчик съдията Розинела Янчева. В него ВКС приема, че интерес от иск по чл. 108 от ЗС е налице и когато ответникът-съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ и не допуска ищеца да упражнява фактическа власт според правата си; интерес има и когато владението на ищеца не е напълно отнето, но е нарушено, защото ответникът надхвърля обема на своите права; искането за предаване на владението върху идеалната част не може да се отхвърли само защото ответникът също е съсобственик.

Това разрешение стъпва и върху общия режим на съсобствеността. Съгласно цитирания по – горе чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно предназначението и по начин, който не пречи на останалите да я ползват според правата си. Следователно правото на всеки съсобственик да владее и ползва вещта е ограничено от обема на неговия дял. Когато друг съсобственик излезе извън този обем и фактически изключи или ограничи ищеца, защитата по чл. 108 от ЗС е допустима.

В случая следва да се има предвид важно разграничение съобразно практиката на ВКС.

Не всеки спор между съсобственици следва да се решава с ревандикационен иск.

Според Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК, докладчик съдията Розинела Янчева, съдът трябва да прецени дали спорът е: за отнето или нарушено владение върху идеалната част — тогава искът по чл. 108 от ЗС е допустим и може да бъде основателен; или само за начина на ползване на общата вещ — тогава защитата може да е по други способи, напр. обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а при трайна несъвместимост — делба по чл. 34 от ЗС.

С други думи: ако единият съсобственик просто ползва имота повече, но без да е налице завладяване или изключване на другия от съвладение, спорът може да е за ползване, а не за ревандикация. Но ако фактическата власт на ответника надхвърля неговия дял и препятства ищеца да упражнява своето правомощие на владение, искът е допустим. В случая настоящия състав приема, въз основа на събраните доказателства, за недоказано по делото ответника да осъществява фактическа власт върху целия имот и да възпрепятства ищцата да ползва имота съобразно притежаваните от нея идеални части. Свидетелите сочат, че ответника паркира в лявата част на имота машините си, съобразно доброволното разпределение на ползването. От показанията на свидетеля И.И. С. се установява, че ответника ползва лявата част на имота и няма разхвърляни предмети и боклуци, както и купчини баластра, съобразно твърденията в исковата молба. Съдът цени тези свидетелски показания, доколкото същия е незаинтересован от изхода на делото, каквито се явяват останалите разпитани свидетели. Дори хипотетично да се приеме, че ответника е оставил в дясната част от имота гуми и части от машини, подобно действие не може да се приеме, като 4 упражнява фактическа власт върху тази част от имота и недопускане на ищеца да упражнява своите права на собственост, доколкото тези предмети са преместими. Не се събраха доказателства ответника да е извършил дейности, като засаждане дървета, изграждане на постройки и подобни, които да сочат за трайно намерение да ползва и частта отредена за ищцата.

Следва да бъде отбелязано за пълнота, че така сключеното доброволно разпределение на ползването е нерационално, тъй като единствения вход за имота е от към дела от дясната част от имота и ако тази част бъде заградена от ищцата, то ответника ще бъде възпрепятстван да осъществява своето право на ползване на неговите собствени идеални част от имота. В случая е следвало да бъде оставена обща част за ползване и от двамата съсобственици по начин, че ответника да може да достига своята част за ползване, или по начин, че и двамата съсобственици да могат да ползват един вход, без да преминават през частите за ползване, което може да бъде сторено доброволно или чрез иск за разпределение ползването на имота пред съда. Както бе посочено по горе, ищцата не се позовава в исковата молба на извършеното доброволно разпределение ползването на имота а претендира предаване пладениетона ½ идеални части от същия. От това може да се направи извод, че ищцата към момента на исковата молба не е съгласна с извършеното доброволно разпределение ползването на имота.