Определение № 50870 от 14.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50870 гр. С., 14.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20241110135202 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация С.“, ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров и Милена Ценова, чрез процесуален представител юрисконсулт Филиз Ибрямова, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б против Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., п.к. ****, ж. к.

***************.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който е оспорил допустимостта и основателността исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на наемател на процесния топлоснабден имот - общинска собственост, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Твърди се, че съгласно чл.150, ал, 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявали при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр.

1

С.. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството, в това число и правата и задълженията на страните, включително задължението за заплащане на потребената енергия, редът за измерване, отчитане и заплащане на ТЕ, отговорностите при неизпълнение на задълженията.

Твърди се, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок на задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че собствениците в сграда етажна собственост /СЕС/, в която се намирал имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия /ТЕ/ с “Бруната“ ООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката сумите за ТЕ за процесния имот се начислявали от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата “Бруната“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „Топлофикация С.“, ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров и Милена Ценова, и Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., п.к. ****, ж. к. ***************, че съществува вземане на „Топлофикация С.“, ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров и Милена Ценова, и Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., п.к. ****, ж. к.*************** дължи на „Топлофикация С.“, ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров и Милена Ценова сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 38526/29.12.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 64261/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 143 състав, а имено: сумата от 1810,42 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 31.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в размер от 365,62 лева за периода от 15.09.2021г. до 20.11.2023г., както и 25,51 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,21 лева - лихва за периода от 16.12.2020г. до 20.11.2023г., които суми се отнасят за топлоснабден имот с административен адрес – гр. С., ж.к. *************, аб. № 161094.

Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата 2 претенция.

Твърди се от ответника, че ищецът не доказвал че ответницата се явява собственик или ползвател с вещно право на ползване по отношение на процесния имот за процесния период от време, нито били представени доказателства, установяващи облигационната връзка между страните в настоящия правен спор.

Твърди се, че ищецът не доказа, че фактическия състав по настаняване в общинско жилище на ответницата е завършен, доколкото не е представен договор за наем, а единствено настанителна заповед от 07.12.2000 г.

Твърди, че задълженията за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, както и задължението за дялово разпределение са частично погасени по давност за периода до м. 11.2020 г., включително начислените до този период лихви за забава, тъй като са периодични задължения и по отношение на тях се прилага тригодишната погасителна давност.

Твърди, че претенциите за заплащане на сумата от 365,62 лева – мораторна лихва за забава, начислена за периода 15.09.2021 г. - 20.11.2023 г., както и сумата в размер на 6,21 лева – мораторна лихва за забава върху задължението за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г. - 20.11.2023 г. били изцяло неоснователни, тъй като падежът на задължението настъпвал от момента на издаване на фактурата, а ищецът не бил ангажирал доказателства за изпращането, респ. получаването на процесните фактури от страна на ответницата.

Твърди, че ищецът не сочи доказателства за датата на публикуването на месечните данни на интернет страницата на ищеца, нито била посочена датата на публикуването им.

Твърди, че топлинната енергия била начислявана по прогнозен дял. За процесния период разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитане на топломерите, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на обща фактура за тези периоди настъпило след предвидения в ОУ 45 дневен срок за плащане. Общите фактури за процесните отчетни периоди били издадени, съответно на 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., а 45дневният срок бил изтекъл на 14.06.2022 г. по отношение на първия отчетен период, съответно на 14.06.2023 г. за втория.

Твърди, че жилищната сграда с адрес в град С., ж.к. *************“, където се намирал процесният апартамент 74, се е отказала от услугите на „Топлофикация С.“ ЕАД още през 2006г., като в жилищната сграда не се доставяла топлинна енергия за отопление.

Ето защо и в сградата не се извършвало дялово разпределение - предвид преустановяване на топлоподаването, нямало „дялове“ които да се разпределят.

При горното се иска от съда да отхвърли претенциите и осъди ищеца да му заплати сторените по делото разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство са заявени обективно кумулативно съединени искове със следната правна квалификация:

3 по иска за главница за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период, правната квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите; по иска за лихва – законна лихва за забава – правната квалификация е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответницата е направила възражение по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за погасяване по давност на задълженията за разходвана топлинна енергия, както и на задълженията за дялово разпределение, възникнали за периода до м. 11.2020 г., включително начислените до м.

11.2020 г. лихви за забава.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже:

Да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. Ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава за твърдените периоди, както и дължи доказване по размер на претенцията за мораторна лихва.

С оглед възражението на ответника за ищеца е тежестта да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати от съда.

По исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, съдът приема, че същите са допустими, относими и необходими и следва да ги допусне.

По искането на ищеца за привличане на трето лице – помагач на основание чл.219, ал. 1 от ГПК:

Ищецът сочи, че на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация С.” ЕАД 4 има сключен договор при общи условия с „Бруната“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост.

Сочи, че през процесния период „Топлофикация С.” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от „Бруната“ ООД.

Твърди, че за „Бруната“ ООД съществува правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписаният между страните договор.

Твърди, че за „Топлофикация С.“ ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец може да заведе регресен иск срещу „Бруната“ ООД, предвид което желае да ги обвърже с мотивите и диспозитива на съдебното решение. Сочи, че основанията за предявяване на регресен иск произтичат от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на задълженията. Сочи, че съгласно чл. 42, т. 2 от същите, в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което „Топлофикация С.“ ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на “Топлофикация С.” ЕАД в пълен размер.