Решение № 14 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901723 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Земеделска кооперация „Златно зърно“ срещу решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д.н. № 69/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което, след частична отмяна на решение № 57/ 03.12.2021г. по т. д. № 117/2021г. на Окръжен съд – Силистра, е определена нова начална дата на неплатежоспособност на „МАНЕКС" ЕООД - 31.12.2017г.

В касационната жалба на кооперацията се сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК, съдът не е назначил исканата от него съдебно - икономическа експертиза, която да даде заключение по въпроса какви са показателите на парични потоци, финансова автономност; обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и коефициента на задлъжнялост на длъжника „МАНЕКС" ЕООД, изразени чрез съответните коефициенти, съотнесени с базовите коефициенти на съответния отрасъл за всяка от годините 2016г., 2015г., 2014г. и 2013г.

Счита, че изследването на предходните периоди е трябвало да се извърши служебно от съда по несъстоятелността. Обосновава значението на коефициентите за ликвидност и останалите 1 икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност с разясненията в решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на 1-во т.о. на ВКС и решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС.

Въпреки недопускането на допълнителната експертиза, счита че са налице достатъчно доказателства, които да установяват друга начална дата на изпадане в неплатежоспособност 31.12.2016г. Твърди, че първите спрени плащания са от 2016г. и коефициентите по всички показатели (бърза ликвидност, незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност и финансова автономност) са абсолютно критични за всички изследвани години от 2017г. до 2021г. Нещо повече коефициентът на задлъжнялост е бил висок през целият период на изследване (като най-висок е през 2017г). Единствено коефициентът на обща ликвидносг се е движил по „ръба на острието“ (1.019 за 2018г. и 1.014 за 2017г.), което е следствие от целенасоченото увеличаване на капитала на дружеството - длъжник точно през този период.

Ответникът по жалбите, „Манекс“ ЕООД, не представя отговор.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност по значимите за изхода на спора правни въпроси:

„При определяне на началната дата на неплатежоспособност, допустимо ли е въззивният съд да се ограничи единствено в периода от време, който е изследван от вещото лице по назначената за целта съдебна експертиза или следва да назначи допълнителна такава, която да изследва и предходен период от време, посочен от жалбоподателя във въззивната жалба?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство по т.д.н. № 117/2021г. е образувано пред Окръжен съд - Силистра по молба по чл.625 ТЗ на кредитора „Банка ДСК“ АД срещу длъжника „Манекс“ ЕООД. С определение на ОС - Силистра от 30.06.2021г. делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 14.07.2021г. в 14,30ч. След изтичане на срока по чл.629б, ал.4 (сега ал.5) ТЗ на 12.08.2021г. е постъпила молба от Кооперация „Земеделска кооперация златно зърно“ за присъединяване като кредитор. Към молбата са представени влязло в сила на 25.06.2021г. решение № 260041/1.06.2021г. по т.д. № 81/2020г., с което „Манекс“ ЕООД е осъдено да заплати на кооперацията сумата от 321 227,70 лева.

Кооперацията е конституирана като пресъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ (действаща към този момент редакция), с мотива, че независимо, че молбата е подадена след първото открито съдебно заседание, това не преклудира възможността на този кредитор в производството, тъй като заседанието е отложено, и „на практика всички предвидени в него процесуални действия все още не са извършени.“

Въззивното производство е образувано по жалба на кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ и В. Д. П. в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като първият иска същата да бъде променена на 31.12.2016г., а вторият – на 31.12.2017г. или друга по-ранна дата. Въззивното производство е проведено с участието на двамата жалбоподатели и длъжника.

Предвид установените по-горе обстоятелства, настоящият състав на ВКС констатира, 2 че кооперацията е подала молбата си за присъединяване като кредитор след провеждането на първото открито заседание в първоинстанционното производство, поради което участието й в това производство е било преклудирано. Същевременно, доколкото е налице установено с влязло в сила решение вземане на кооперацията към длъжника, тя е активно легитимирана да подаде въззивна жалба, на основание чл.613а, ал.2 ТЗ, съответно касационна жалба срещу постановеното с нейно участие въззивно решение.

С решение № 57 от 03.12.2021г. по т.д. № 117/2021г. на Окръжен съд-Силистра е открито производство по несъстоятелност на длъжника„Манекс” ЕООД, на основание неплатежоспособност, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019г. Предмет на въззивното производство е била единствено определената начална дата на неплатежоспособност на търговеца – длъжник, като апелативният състав е счел, че реалната начална дата на неплатежоспособност е 31.12.2017г., въз основа на приетите в първоинстанционното производство две ССЕ. Посочил е, че първото заключение обхваща периодите 2019, 2020 и 2021 години, а второто допълнително заключение изследва и периодите 2016, 2017 и 2018 години.

Представеното на 23.11.2021г. допълнително експертно заключение констатира следните обстоятелства отностно икономическото съС.ие на „Манекс” ЕООД: към 31.12.2017г. - активи на стойност 14 776 хил. лева и задължения на стойност 18 399 хил. лева; към 31.12.2018г. - активи на стойност 14 117 хил. лева и задължения на стойност 18 110 хил. лева; към 31.12.2019г. - активи на стойност 5 665 хил. лева и задълженията на стойност 21 528 хил. лева; към 31.12.2020г. - активи на стойност 4 469 хил. лева и задължения на стойност 23 883 хил. лева; към 31.05.2021г. - активи на стойност 4 416 хил. лева и задължения на стойност 25 212 хил. лева.

Въз основа на динамиката в стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения за изследвания период съдът е достигнал до извода, че неплатежоспособността на ответното дружество има устойчив характер и датира още от 31.12.2017г. Посочено е, че промените в тези показатели през следващите години задълбочават неспособността на „Манекс” ЕООД да излезе от това положение на трайно и нарастващо задлъжняване. Въз основа на това съдът е заключил, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2017г., а не 31.12.2019г., тъй като единственото изменение в икономическата нежизнеспособност на дружеството към 31.12.2019г. само потвърждава изпадането му към 31.12.2017г. в неплатежоспособност. Ползваните от дружество банкови заеми, авансови плащания от съконтрахенти, както и действията по увеличаване на неговия капитал, потвърждават необратимостта на установената неспособност на дружеството да се справи със своята неплатежоспособност, приела траен и необратим характер в края на 2017г.

Същевременно решаващият състав е намерил, че този извод се налага и като се проследят показателите за ликвидност и финансова автономност. Посочил е, че показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. В тази връзка е констатирал, че за целия изследван период (2017-31.05.2021г.) изчислените коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително занижени спрямо референтните стойности.

Посочил е, че за нормална бърза ликвидност се приемат стойности в границите около единица. Стойности по-малки от 0.5 са симптоми за попадне на дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая е констатирал, че още от 2017г. ответното дружество е с коефициент за бърза ликвидност 0,26, още през следващата 2018г. същият е занижен до 0,18 като тази тенденцията се запазва през всеки един от следващите периоди до 31.05.2021г.

Значително занижен спрямо нормалните стойности (в границите между 0.5 и 0.9) е и коефициентът на незабавна ликвидност - 0.005 през 2017, съответно 0.001 през следващите 3 години и 0 към 31.05.2021г.

Съдът е посочил за особено показателен от гледна точка на възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, (обикновено балансова дата) коефициентът за абсолютна ликвидност, който характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Посочил е, че препоръчителните му стойности са от 0.2 до 0.25. Стойности по-малки от 0.05 поставят дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая съдът е констатирал, че още през 2017г. коефициентът за абсолютна ликвидност е 0.005, като през следващите години (2018-2020г) стойността му пада до 0.001, съответно е 0 към 31.05.2021г. Намерил е, че за 2017 и 2018 г. коефициентът на обща ликвидност формално е в границите на референтните стойности 1.2 - 1.5 (1.014, съотв.

1.019), но съпоставено и с останалите коефициенти за ликвидност обосновано може да се приеме, че тези все пак ниски стойности са сигнал за проблеми при непосредствено предстоящи плащания. Още през 2019г. стойността на този коефициент спада драстично до 0.28, а към 31.12.2020г. е 0.19 и се запазва в тази стойност (0.18) и към 31.05.2021г.

Въззивният съд е намерил за изключително занижени стойностите и показателите за финансова автономност, характеризиращи финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Констатирал е, че при нормални стойности на коефициента на финансова автономност (платежоспособност) около и над 1, и препоръчителни над 0.33 (т.е. собствения капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните разплащания към кредитори) изчислените стойности на този показател за 2017 и 2018г. са под 0.2 (съотв. 0.118 и 0.173), за останалите периоди (20192021) стойностите са отрицателни величини. Също така е констатирал, че за всеки един от изследваните периоди (2017г.-2021г.) изчислените стойности на коефициента на задлъжнялост не попадат в границите от 0.25 до 1. Приел е, че стойности на този показател извън референтните стойности (0.25-1) са индикация за задлъжнялост. В този смисъл е намерил за особено показателна стойността за 2017г. - 8.47, сочеща изключително висока задлъжнялост на предприятието на длъжника през този период, запазила се и през следващата година (5.78 за 2018г.).

Предвид горното съдът е намерил за обоснован извода, че започналото още от 2016г. влошаване на финансово - икономическо съС.ие на ответното дружество (установено от обявения в търговския регистър ГФО за 2016г.) се е задълбочило през следващата 2017г., приемайки към края на годината траен и необратим характер. Независимо от продължената търговска дейност и нейните обороти, дружеството не е успяло да генерира парични потоци, позволяващи му да обслужва регулярно и ритмично задълженията си, не е разполагало със свободни парични средства и бързоликвидни активи, от чиято продажба безпроблемно да удовлетворява вземанията на кредиторите си, в т.ч. и към персонала и свързани е тях публични вземания.