Решение № 76 от 06.03.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр.Н., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150101161 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД- гр. Бургас, против Т. Д., гражданин на Република П., роден на ********** г., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Н., к.к. С.б. в.с. *******, вх. А, ап. **.

В исковата молба се твърди, че Д., като собственик на обект, бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр. Н., к.к. С.б. в.с.

*******, вх. А, ап. **, с идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с аб. № 725220. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършвало нормално и същият бил „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записва като „от клиента“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Според чл. 25 от Общите условия на потребителите се фактурирала и 1 вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били присъединени повече от един потребител. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура № 0042215625 от 25.08.2021 г. за сумата от 206.79 лв., фактура № 0043785632 от 25.07.2022 г. за сумата от 41.42 лв., фактура № 0044***034 от 26.09.2022 г. за сумата от 23.06 лв., фактура № 0045152034 от 25.04.2023 г. за сумата от 6.82 лв. и фактура № 0045909047 от 25.09.2023 г. за сумата от 62.11 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъден Д. да заплати сумата от 340.20 лв., дължима по издадени фактури за периода от 25.08.2021 г. до 25.09.2023 г., с отчетен период по фактури от 23.08.2014 г. до 30.08.2023 г., сумата от 56.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна, с който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Развиват се съображения, че за част от претендираните суми исковата молба е подадена след изтичане на тригодишния погасителен давностен срок.

Изтъква се, че задължението за потребителя възниква с календарното приключване на отчетния период, който е месечен. Сочи се, че фактурата за даден период се прави на база на начислената като потребление вода и представлява изчисляване и предявяване на съответните суми за така потребената вода, като се акцентира, че това действие зависи изцяло от ищцовото дружество. Заявява се, че за всички месечни периоди потребена вода, чийто отчетен период е настъпил през месец ноември 2020 г. е налице изтекла погасителна давност. Обръща се внимание, че относно фактура № 0042215625 от 25.08.2021 г. е настъпила общата погасителна давност. На тези основания се моли да бъдат отхвърлени като изтекли по давност и лихвите, претендирани върху главниците за отчетните периоди преди настоящото дело.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията гр. Н., к.к. Слънчев бряг.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. Н., к.к. С.б. в.с. *******, вх. А, ап. **, са представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том IХ, рег. № ****, дело № **** от 16.11.2016 г. на нотариус ******** вписана под рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд- Н., както и справка от Служба вписвания.

Като собственик ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги. С оглед изложеното и доколкото по делото няма спор за това, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери, и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за 3 регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, са приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в. „Новинар“ на 21.08.2014г. и в. „Компас“ на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.

По делото по категоричен начин е установено, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № 725220 на имот, находящ се в гр. Н., к.к. С.б. в.с. *******, вх. А, ап. **, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.08.2021 г. до 25.09.2023 г., с отчетен период по фактури от 23.08.2014 г. до 30.08.2023 г.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 725220, с титуляр Д.. От справката извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1297/12) е правено отчитане за периода от 23.08.2014 г. до 30.08.2023 г., когато водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.

Съдът намира, че отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи условия, като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящия, е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужди граждани и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода /собствениците или техни гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г. цената на доставяне вода на потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно 4 от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г. цената на услугата за доставяне на вода към 2020г. била без ДДС: 1.415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.503 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение № БП-Ц-17/29.07.2022 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите към 2022 г. била без ДДС: 2.140 лв. на куб.м. за доставяване на вода, 0.542 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.952 лв. на куб.м. за пречистване на вода.

Видно от Решение № Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите към 2023г. била без ДДС: 2.004 лв. на куб.м. за доставяване на вода, 0.573 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.921 лв. на куб.м. за пречистване на вода. По делото са представени и сочените по- горе фактури, издадени от ищцовото дружество.

Гореизложеното налага извод, че посочените количества правилно са били остойностени за посочените периоди.

От страна на особеният представител на ответника бе наведено възражение за настъпила погасителна давност на част от вземанията, което съдът намира за основателно по следните съображения:

Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания- за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност /ТР № 3/18.05.2012 г. ОСГК ВКС/. В исковата молба се сочи, че падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” Бургас/.