Определение № 455 от 16.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Ямбол, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. С. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20262300500206 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 - чл.438 ГПК.

Образувано е по подадена жалба от конституираният като длъжник по изпълнението П. С. Д. от с. *, общ. *, против действията на ДСИ при ЯРС по изпълнително дело № 631/2025 г. по изпращане на покана за доброволно изпълнение и наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Коко“ ООД и запор на банкови сметки на длъжника в посочените в жалбата банки

Оплакванията на жалбоподателя са за допуснати от съдебния изпълнител нарушения на процесуалния закон- чл.429, ал.2 от ГПК, тъй като не е приел наследството на починалия длъжник Р.С., не е бил призован от съда по реда на чл.51, ал.1 от ЗН, за да заявил дали приема или се отказва от наследството на длъжника, както и не е бил уведомен от ДСИ, че е конституиран като наследник на мястото на починалия длъжник С. в изпълнителния процес, за да бъде насочено изпълнението върху негово имущество.

Жалбоподателят поддържа, че не е уведомен от съдебния изпълнител за това колко са наследниците на Р.С., поради което и е в невъзможност да извърши преценка относно спазването на разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН. В обобщение, жалбоподателят счита, че в нарушение на разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител не му е определил срок по чл.51 от ЗН да заяви дали приема или се отказва от наследството на длъжника Р.С..

Освен това жалбоподателят счита, че от издаването на изпълнителния лист през 2013 г. до образуването на изпълнителното дело през 2025 г. и до момента, е изтекъл срок от 12 години, съответно от 13 години и производството по делото е следвало да бъде прекратено поради изтекла давност.

С подадената жалба П. Д. е заявил, че се отказва от наследството на Р.С..

По тези изложени в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител по изп.д. № 631/2025 г. по описа на СИС при ЯРС.

Ответникът по жалбата– взискателят Дирекция „Социално подпомагане“- гр.

Ямбол не е подал писмени възражения в срока по чл. 436, ал.3 от ГПК.

ДСИ при ЯРС е представил мотиви по обжалваните действия, според които жалбата е неоснователна.

ЯОС, след като обсъди оплакванията в жалбата, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №631/2025 г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано на 1

19.08.2025 г. по молба на взискателя Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Ямбол и въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.10.2013 г. и Заповед № 1801 от 18.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2796/2013 г. по описа на ЯРС, против длъжника Р.К.С., за събиране на следните суми: главница в размер на 246,12 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2013 г. до окончателното изплащане и 30,00 лв. д.т. за образуване на делото. След изпращане до длъжника на показана за доброволно изпълнение, ДСИ е получил информация, че лицето е починало. При извършената в НБД „Население“ справка от съдебния изпълнител е било установено, че длъжникът Р.К.С. е починала на **** г., поради което и на основание чл. 432, ал.1, т.3, във вр. чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане от 03.09.2025 г. на ДСИ изпълнителното производство е било спряно. С молба от 11.09.2025 г. взискателят по изпълнителното дело, към която е приложил удостоверение за наследници на починалия длъжник, е поискал като длъжници да бъдат конституирани наследниците на Р.С., при съобразяване на наследствените им права върху наследството на починалото лице. С Разпореждане от 16.09.2025 г. на основание чл.429, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е конституирал наследниците на Р.С., един от които и жалбоподателя по настоящото дело П.С.Д., като длъжници по изпълнителното дело, на мястото на починалата Р.С., като е определил размера на дълга на всеки от тях съобразно дяловете им в наследството. До длъжника П. С. Д. е изпратена ПДИ, връчена на 27.03.2026 г. След изтичане на 2- седмичния срок за доброволно изпълнение и при липса на плащане от длъжника на задължението по изпълнителното дело, с постановление от 14.04.2026 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на П. Д., получавано от работодателя „Коко“ ООД гр. Кърджали, както и запор всички банкови сметки, разплащателни сметки, депозити, влогове, вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверено управление от длъжника Д. в „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Изипей“ АД. За наложените запори длъжникът е уведомен на 21.04.2026 г. От данните по делото се установява, че са установени наличности по банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, като сумата в размер на 23,26 евро е запорирана и на 30.04.2026 г. е постъпила по сметката на ДСИ.

На 30.04.2026 г. по изпълнително дело е постъпила жалбата от П. Д., с която е възразил срещу конституирането му като длъжник по изпълнителното дело на мястото на починалата Р.С., преди да е проведено производството по чл. 51 от ЗН и в нарушение на разпоредбата на чл. 429, ал.2 от ГПК.

При тези фактически данни, настоящият съдебен състав на ЯОС счита, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно императивните разпоредби на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението; 8. постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Т.е. законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл жалба срещу наложен запор, която не е основана на оплакване за несеквестируемост, не подлежи на разглеждане. В разглеждания 2 случай, в подадената от длъжника П. Д. жалба, се обжалват действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в изпращане на покана за доброволно изпълнение, на съобщения за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и банкови сметки, налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника, при липсата на конкретни твърдения за несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението. В жалбата не са изложени оплаквания и срещу други действия на съдебния изпълнител, изчерпателно изброени в чл.435, ал.2 и ал. 3 от ГПК, които подлежат на съдебен контрол, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Доводите на жалбоподателя за наличие на основания за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител поради изтекла давност, ЯОС преценя за неоснователни. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител са посочени императивно в разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК, като от текста на цитираната разпоредба е видно, че погасяването на вземането на взискателя поради изтекла давност не е сред посочените основания за прекратяване на изпълнителното производство. Защитата на длъжника и на всяко третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, се осъществява по исков ред, чрез предявяване на иск по чл.439 или чл. 440 от ГПК, като съгласно чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК съдебният изпълнител дължи прекратяване на изпълнителното дело при уважаване на иска и представяне на влязлото в сила решение по делото.

Тъй като в жалбата се излагат доводи, че по отношение на П. С. Д. не е проведено производство по чл. 51 от ЗН, в което да му се определи срок, за да заяви приема ли наследството на Р.К.С., въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:

Процесуалната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, като взискател може да бъде лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. В разпоредбата на чл. 429 ГПК е предвидено приемство в изпълнителния лист след издаването му, като в този случай надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В този смисъл, съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение спрямо страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след постановяване на съдебния акт. Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те не установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.

Само по себе си качеството „наследник по закон“ не е достатъчно, за да се премине към принудително събиране на дълга на починалия. Съдебният изпълнител няма право да извършва същински изпълнителни действия /като запори на лични сметки, възбрани на лични имоти или насрочване на описи/ срещу призования наследник, преди определеният по чл. 51 ЗН срок да е изтекъл, тъй като до изтичането на този срок лицето има само качеството на „призован към наследяване“, но все още не е станало „длъжник“ по смисъла на ГПК.

Съгласно чл. 48, изр. първо от ЗН, наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане на наследството са посочени в закона- чл.49 и чл.51 от ЗН.

Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследод си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини /в този см. Определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК/. С оглед изричната разпоредба на чл. 429, ал.2, изр.2 на ГПК, когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. В разглеждания случай по делото няма данни съдебният изпълнител да е изпълнил изискванията на чл.429, ал.2 от ГПК, поради което ЯОС намира, че макар и жалбата да следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не е насочена срещу действия от кръга на обжалваемите, следва да бъдат дадени указания ДСИ при ЯРС да даде срок по чл. 51 от ЗН на длъжника да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Едва след изпълнение на тази процедура могат да бъдат проведени без нарушаване на правилата по призоваване на наследници на длъжник съгл. чл. 429, ал. 2 ГПК, законосъобразни изпълнителни действия срещу П.С.Д. в качеството му на наследник на починалия длъжник 3

Р.К.И..

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА подадената от П. С. Д., ЕГН **********, от с. *, общ. *, обл. *, ул. ****, жалба против действията на ДСИ при ЯРС по изпълнително дело № 631/2025 г. по изпращане на покана за доброволно изпълнение на жалбоподателя, изпращане на съобщения за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и банкови сметки, налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на жалбоподателя и ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр.д. № 206/2026 г. по описа на ЯОС.