Решение № 260103 от 20.05.2021, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260103

Димитровград, 20.05.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Гергана

Стоянова

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Дарина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1417 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Панайот Волов“№29, ет.3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против П.Г.Г., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 3437989 от 30 януари 2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и П.Г.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.

99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 декември 2019 г. г. между

„Изи Асет Мениджмънт“ АД,

ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си.П.Г.Г. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1096.81 лв., ведно с договорната лихва на 26 седмичнипогасителни вноски, всяка в размер на 119.13 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).По договора за паричен заем П.Г.Г. е извършвал/а плащания в общ размер на 240.00 лв.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 873.5 лв.За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3437989 от 30 януари

2019 г. г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 70.83 лв. за периода от 12 февруари 2019 г. г. - датата на първата вноска до 30 юли 2019 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора.В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 382.36 лв.Разпоредбите на договора предвиждат, в случай, че настъпи забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. Тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат в размер по-голям от 45лв. В настоящия случай П.Г.Г. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 27.00 лв. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 30 юли 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 80.95 лв. от 31 юли 2019 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем/датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението -27 август 2020 г.г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу П.Г.Г.: 873.50 лв. главница;

70.83 лв. договорна лихва за периода от 12 февруари 2019 г. до 30 юли 2019 г. г.; 382.36 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 27 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 80.95 лв. за периода от 31 юли 2019 г. г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем/ датата на допускане на забава на погасителна вноска до 27 август 2020 г. г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Да се осъди П.Г.Г. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В депозирания отговор на исковата молба от ответника, последният твърди, че предявеният иск бил недопустим поради липса на една от предпоставките за наличие правото на иск, а именно, считам, че с оглед твърдените факти с исковата молба и представените по делото писмени доказателства, които трябва да ги подкрепят е налице съществено противоречие- в исковата молба и приложението към рамков договор за цесия се касае за различен от приложения по делото в копие договор за паричен заем- от 29 януари 2019 г. С приложение от 02 декември 2019 г. на цесионера - ищец по настоящото дело е прехвърлено вземане, ведно с привилегиите му и всички обезпечения и принадлежности, което почива на „сключен договор от 30 януари 2019 г.“Искът бил неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, поради следните възражения:За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявения главени акцесорни искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.За да е основателна претенцията,следва ищецът да докаже, по пътя на пълно и главно доказване, своята процесуална легитимация в настоящото производство, юридическият факт, от който черпи правата си, а именно надлежно сключен договор за паричен заем, реално предаване на заемната сума и получаването й от доверителката ми / основен елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240 ЗЗД/, спазване на правилата на специалния по отношение на ЗЗД закон за потребителския кредит. За да бъде налице валидно възникнало задължение за страната за заплащане на претендираните суми, респ. неизпълнение на задълженията. Цесионерът- настоящ ищец твърди, че е сключен договор за паричен заем № 3437989 от 30 януари

2019 г. между

„Изи асет мениджмънт“ АД като заемател и П.Г., като заемополучател. Това е невярно. За да докаже това свое твърдение, ищецът е предоставил копие от договор, сключен на 29 януари 2019 г. Т. е. - съществен елемент от предоставения договор, а именно датата, на която същият е сключен, не съвпада с твърдяната в исковата молба / навсякъде, където е посочен номер и дата на процесния договор/ приложените доказателства- и в рамковия договор, и в уведомлението, които се оспорват изцяло, се сочи договор за паричен заем от 30 януари 2019 г.По силата на договор за заем / чл. 240 ЗЗД /заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. ЗПК, който е напълно относим към процесния кредит, поставя още повече условия, преддоговорни и договорни задължения за заемодателите, за да насърчи отговорното кредитиране и стабилността на пазара на финансови услуги. В този смисъл договорът за заем включва два елемента- постигане на съгласие между две волеизявления и реално предаване на вещта.По отношение на постигнатото съгласие- ищецът твърди, че са спазени разпоредбите на ЗПК, както и че на потребителя е бил предоставен СЕФ, за което обстоятелство доказателство било подписването на самия договор. От друга страна в СЕФ се съдържат всички индивидуални условия по договора за паричен заем. Тези твърдения не са верни и се оспорват.

Не са представени доказателства, които да ги подкрепят. За да бъде уважено това твърдение на ищеца, следваше да бъде представен формуляр, който съдържа преддоговорна информация, попълнен изцяло от кредитора, съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗПК. Във връзка с това оспорване, ищецът не успя да докаже, че първоначалният кредитор е спазил условието по собствения си договор, записано в чл. 1, т. 1 и т. 2- липсват СЕФ, кактъо и ипредложението за сключване на паричен заем.

Не е предоставено и искане от страна на П.Г., в което да е обективирана волята й за отпускане на заемна сума. С оглед направеното оспорване считам, че не е било налице съгласие за сключване на договор за паричен заем.Договорът обаче се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.

Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена. Ако би се приело за правилно, че съгласно чл. 3 от договор за паричен заем, същият служи за разписка на получената сума, означава да се приеме, че е сключен договор за кредит, без да е завършен фактическият състав на института на заема. А в случай, че ищецът се позове на чл. 9, ал. 1 ЗПК, в смисъл, че договор за потребителски кредит представлява и задължението да се предостави на потребителя кредит, моля съда да съобрази текста на чл. 2 от приложения договор, според който „ заемодателят предава в собственост на заемателя..“, поради което считам, че е валидна разпоредбата на чл. 240 ЗЗД.

В заключение- оспорва се получаването на заемна сума в размер на 1000 лв. В случай, че настоящият състав приеме, че е налице валидно сключен договор за кредит,валидно прехвърлено вземане по договор за цесия, то същият не отговарял на условията за действителност по чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК, поради което същият бил недействителен, а когато това се признае от съда се прилагат последиците на чл. 23 ЗПК. На първо място- при така установеният с чл. 6 фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, както и като се вземе предвид клаузата на чл. 8, която урежда ГПР е видно, че общата сума, дължима от заемателя по чл. 7 от договора не може да възлиза на 1096 , 81 лв. Поради което информацията в чл. 7 е подвеждаща и не отговаря на обективната обстановка.

От друга страна чл. 8 не отговаря на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК поради следното: Чл 19 , ал. 1 ЗПК посочва напълно изчерпателно какви вземания трябва да се вземат предвид, когато се изчислява ГПР по кредит. Това са всички общи разходи, настоящи или бъдещи, които изрично не участват в ГПР на кредитора, съгласно съдържанието на чл. 8 от договора.