Решение № 195 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ВеН.н П. Кръстев в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600232 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 28.02.2023г. по нохд №6174/2022г. на СРС, НО, 131 състав, подсъдимият Г. В. В. е признат за виновен и осъден на основание чл.325,ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК на наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично за срок от 9 месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца, както и наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на таблото в общинската администрация по местоживеене на лицето за срок от два месеца.

С присъдата подсъдимият В. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131,ал.1 т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК.

С присъдата подсъдимият е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати разноските по делото, направени в досъдебното производство в размер на 1

1099,91лв и тези в хода на съдебното производство в размер на 90 лв.

С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил разноските, направени по делото във връзка с обвинението по чл.131,ал.1 т.12 вр. чл.130,ал.1 от НК да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата е постъпила, в срока по чл.319 от НПК, жалба от защитата на подсъдимия с искане същата да бъде отменена в осъдителната й част като неправилна и незаконосъобразна.След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се твърди, че при извършените действия на В. липсва хулигански мотив. Подсъдимият не е целял да демонстрира неуважение към обществото. Иска се въззивният съд да отмени присъдата в осъдителната й част и да постанови нова, с която подсъдимият В. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.325,ал.1 от НК. Алтернативно защитата сочи наличието на предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимото лице на основание чл.78а от НК Срещу присъдата, в срок, е постъпил и протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на присъдата, в частта, в която подсъдимият е оправдан и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която същият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.131,ал.1 т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК и осъден. В допълнение към протеста се посочва, че изводът на съда за липса на доказателства установяващи извършено престъпление по чл131,ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК е неправилен, като е налице едностранчив анализ на събраните доказателства. От друга страна прокурорът счита, че в случая, предвид оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.131,ал.1 т.12 вр. чл.130 ,ал.2 от НК, съдът е следвало да освободи от наказателна отговорност подсъдимия и да му наложи административно наказание, съгласно чл.78а от НК за извършеното престъпление по чл.325,ал. 1 от НК В дадения ход по същество представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към него по изложените в тях съображения. Счита присъдата за неправилна в оправдателната й част, а обвинението за извършено от подс. В. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за безспорно доказано.

Твърди, че районният съд неоснователно е пренебрегнал показанията на пострадалия С. като счита, че същите намират подкрепа в показанията на свидетелите С. М., Й.Г. и Д., както и в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Предлага въззивният съд да отмени присъдата в протестираната част и да признае подсъдимия за виновен и по двете повдигнати обвинения спрямо него.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на подс. В. поддържа жалбата и допълнението към нея. Пледира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна в частта, с която подсъдимият е признат за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.12.

2

Излага аргументи в подкрепа на тази теза и отправя молба въззивният съд да потвърди присъдата в оправдателната й част. В същото време се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, касателно осъждането на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Счита, че в случая не е налице хулигански мотив, тъй като подс. В. не е имал намерение да демонстрира неуважение към обществото, а противоправните му действия се дължат на емоции, провокирани от страна на пострадалия и влошаване здравословното състояние на детето му. Отправя молба въззивният съд да отмени присъда в осъдителната част и да признае подсъдимия за невиновен по обвинението по чл. чл. 325, ал. 1 от НК. При условията на алтернативност въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК като освободи подс. В. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.

Подсъдимият В. поддържа казаното от защитника му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, протеста и допълненията към тях‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. В. В., ЕГН **********, роден на ******* в гр.Плевен, българин български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. „*******

На 28.11.2021г. преди обяд, в град София, подс. Г. В. управлявал лек автомобил „Хонда“, черен на цвят, с рег. № *******, по бул. „Симеоновско шосе“ в посока от бул.

„П.К. Яворов“ към бул. „Г.М.Димитров“. В автомобила пътували още четири лица, на предна дясна седалка седяла съпругата на подсъдимия – Я. В.а, на задната седалка били неговата сестра М. В.а и малолетните им деца, поставени в детски столчета.

Пътуващите се били отправили към медицинско заведение на бул. „България“ за преглед на сина на подсъдимия – малолетния Г. В., който имал грипоподобни 3 симптоми. По същия маршрут и със същата посока на движение се движил и управлявания от св. В.С. лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *******, в който пътували свидетелите Й.Г. на предна дясна седалка и С. М. на задната седалка вдясно.

Двете превозни средства се движили в посоката си на движение, като подс. В. шофирал в дясната пътна лента, а св. С. в лявата. На кръстовището на гара „Пионер“ преминаването се регулирало със светофарна уредба, с отделни светофари за всяка от посоките на движение - направо и наляво, като двете ленти на бул. „Симеоновско шосе“ също били съответно означени. Приближавайки кръстовището св. С. забелязъл, че не може от лявата пътна лента да продължи направо, затова решил да се престрои в съседната пътна лента и предприел рязка маневра, навлизайки частично с управлявания от него автомобил в дясната лента за движение, където обаче в този момент се движел автомобила на подсъдимия В.. Създадената опасност на пътя задействала системите за сигурност на автомобила на подсъдимия, включително обтягане на предпазните колани, включване на светлинна и звукова сигнализация предупреждаваща за опасност на пътя. Колата на подс. В. успяла да мине от дясната страна на автомобила на св. С. като след кръстовището на гара „Пионер“ подсъдимият спрял за кратко, за да провери състоянието на сина си, който е склонен към афективнореспираторни пристъпи - арест на дишането, провокирани от стресови ситуации.

Същият се уверил, че детето диша и продължил движението си направо по бул.

„Симеоновско шосе“. Пред автомобила на подсъдимия се движела лека кола „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № *******, а управлявания от св. С. автомобил се движел зад колата на подсъдимия. В този момент водачът на превозното средство „Тойота Корола“ предприел редица опасни маневри, изразяващи се в рязко намаляване скоростта на движение пред автомобила на подсъдимия, криволичене между двете ленти за движение, включително движение по осевата линия между тях. Това поведение на пътя принудило подсъдимият също да извърши редица маневри, с цел да избегне сблъсък между двете леки коли, като преминал няколко пъти от едната в другата пътна лента. В същото време св. С. се опитвал да изпревари автомобила на подс. В., но последният не му позволявал, което провокирало звуков и светлинен сигнал от страна на свидетеля. Създадената от водачите опасна пътна обстановка била забелязана и от другите участници в движението, в т.ч. св. М. Д., който управлявал своя автомобил малко по-назад зад трите МПС-та.

Около 11.30 часа на посочената дата, на червен сигнал на светофарната система на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Г.М.Димитров“, пред хотел „ЗОО“ спрели и трите автомобила – „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № *******, „Хонда“, с рег. № ******* и „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *******. Подс. В. излязъл от своя автомобил и се насочил към спрялата зад него лека кола „Тойота Рав 4“, в която пътували свидетелите С. Г. и М.. Вървейки към шофьорската врата на 4 тойотата, подсъдимият усилено ръкомахал и отправял обидни реплики към св. С. в това число изразите -„ненормалник“, „тъпанар“, „Ще те пребия!“, „Ела да видиш децата.“ Подс. В. отворил вратата на шофьора и продължил да крещи на св. С..

Последният излязъл от своя автомобил и на свой ред започнал да упреква подсъдимия за начина му на шофиране, като двамата спорели на пътното платно между спрелите на светофара автомобили. В това време подсъдимият забелязъл спрялата в лявата пътна лента „Тойота Корола“, управлявана от неустановено по делото лице и се насочил към нея, за да разговаря с шофьора. Двамата провели кратък разговор по между си, разбрали се за причините за възникналата конфликтна ситуация, при което водачът на превозното средство продължило по маршрута си, завивайки на ляво на кръстовището.

След това подс. В. се върнал при св. С. който стоял до своя автомобил.

Вербалният конфликт между двамата продължил, спорейки кой от тях е засякъл автомобила на другия. Междувременно към тях се приближил св. Д., който им казал, че заснема случващото се с молбилния си телефон и обяснил, че пречат на цялото движение. Св. Я. В.а също била излязла от автомобила и се включила в спора между подсъдимия и водача на „Тойота Рав 4“.

Конфликтът между В. и С. ескалирал, при което подсъдимият замахнал с ръка и ударил предното панорамно стъкло на лек автомобил „Тойота Рав 4“. В резултат на удара стъклото на колата се спукало в долната лява част, а часовникът на подсъдимия паднал между стъклото и предния капак.

Св. С. М. подал сигнал за случващото се на телефон 112 и заедно със св. Й.Г. излезли от колата на св. С.. Спорът между св. С. подс. В. и съпругата му продължил, като към него се присъединила и сестрата на подсъдимия – св. М. В.а. Тъй като св. С. се приближил към св. М. В.а подсъдимият се втурнал и застанал между тях в опит да защити сестра си. Между подс. В. и св. С. възникнало съприкосновение, като двамата се сбутали с ръце, при което С. приклекнал и се хвана за устата. Последният бързо се изправил и продължил да спори с подсъдимия и неговите спътници, свидетелят се движел между двете коли, включително застанал пред автомобила на подсъдимия, от където св. Я. В.а се опитала да го отстрани.