Решение № 155 от 13.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110213226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЛЮБ. Н. ВЛ. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 5173381 от 03.08.2021 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че собственик на лекия автомобил е „В. Славов и Ко“ ООД, а не адвокатско дружество „В., Славов и Партньори“. Сочи, че не е посочен видът на автоматизираното техническо средство, с което е измерена скоростта на движение. Прави оплаквания, че мястото на нарушението не е посочено достатъчно подробно. Твърди, че не е посочено има ли въведено ограничение с пътен знак и не е посочено къде е бил поставен той. Изразява съмнения, че е възможно да е заснето и действието на друг автомобил.

Оспорва показанията на техническото средство и годността му да служи по предназначение.

Сочи, че не е посочена датата на издаване на ЕФ, както и не става ясно приспаднат ли е толеранс на възможна грешка при отчитане на скоростта на движение. Излага доводи, че не се е намирал на територията на страната към датата на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., която моли за отмяна на атакуваното НП по аргументи, изложени в жалбата, представя писмени бележки с доводи, тъждествени с изложените в жалбата до съда.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружително писмо, с което изпраща преписката на съда, застъпва становище за неоснователност на жалбата по подробни аргументи.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

1

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На дата 03.08.2021 г. в 13:21 часа, по АМ – Тракия 1ви километър, срещу бензиностанция Петрол, с посока от с. Равно поле към Околовръстен път на гр. София се движело МПС ВОЛВО В 60 ПЛЮС ХИБРИД с държавен контролен номер СА****ХН със скорост на движение от 95 км/ч при ограничение от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение от 15 км/ч.

Видно от база данни КАТ , както и от представено копие на голям талон за регистрация на МПС, собственик на процесния лек автомобил е „В. Славов и Ко ООД“. Ползвател на МПС, видно от тези два представени документа, е адвокатско дружество „В., Славов и Партньори“, като на последното един от управителите е именно ЛЮБ. Н. ВЛ., видно от справка БУЛСТАТ.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението. Аргументите в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 98 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е приспаднат толерансът за възможна грешка при измерването.

Възможното отклонение между измерената и действителната скорост е приспаднато в полза на водача, противно на посоченото в жалбата.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като представител на юридическото лице, ползвател на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка и приложен голям талон на автомобила. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП , напротив по изискана информация от съда, ОПП СДВР е посочил, че жалбоподателят не е попълвал нарочна декларация и не е посочвал лицето, което е управлявало автомобила към датата и мястото на нарушението. Неслучайно съдът остави жабата без движение, запитвайки 2 жалбоподателя дали подава жалба срещу ЕФ или желае да се възползва от правото си да попълни декларация и да посочи управлявалия МПС водач. С нарочно разпореждане от 30.09.2021г. съдът е дал точни и конкретни указания на жалбоподателя да уточни желае ли да посочи до органите на МВР и по реда на чл.189, ал.5 и чл.188 от ЗДвП лицето, което е управлявало автомобила с оглед наведените в жалбата доводи. С нарочна молба от адв. Д., процесуален представител, е посочено, че се цели иницииране на съдебно производство по обжалване изцяло на ЕФ, а не процедура по чл.189, съответно чл.188 от ЗДвП. Поради това съдът следва да посочи, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да посочи лицето, което действително е управлявало МПС и съответно съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 и 2 ЗДвП (Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство; когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство) именно той отговаря за извършеното с него нарушение, независимо, че видно от изисканата и приобщена от съда справка от гранична полиция (лист 56 и сл.) към датата на нарушението жалбоподателят не се е намирал на територията на Република България. Неговата отговорност се ангажира на основание факта, че същият е представител на адвокатското дружество, ползвател на автомобила (като такова е вписано в представеното от самия жалбоподател свидетелство за регистрация част 1 и в представената справка от ОПП СДВР). В справката от регистър БУЛСТАТ именно В. е вписан като съуправител на адвокатското дружество, което по силата на чл.57, ал.1 от Закона за адвокатурата е юридическо лице и съответно е персонифицирано образувание.

Неоснователни са аргументите, посочени в жалбата, че е следвало да бъде наказано лицето, представител на собственика на автомобила - В. Славов и Ко ООД с ЕИК 205684611. При положение, че на органите на МВР им е известно с оглед подадената от самия собственик информация, че МПС, извършило нарушение, има ползвател (видно от представения от самия жалбоподател голям талон и от самата справка на МВР), то наказанието по силата на чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП следва да се наложи не на собственика или на неговия представител, а както в случая - на ползвателя - адвокатското дружество, чиито съуправител е именно жалбоподателят В..

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 20.08.2021г. и е връчен на 02.09.2021г. Спазени са всички срокове за неговото съставяне, противно на посоченото в жалбата.

Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26 – 80 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на движението. Посочено е и че знакът се намира извън населено място – на АМ Тракия 1ви километър. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26 и е пониско от общото ограничение извън населено място (90 км/ч). Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена правилно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

3

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш, то именно собственикът или в случая ползвателят, се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш и правилно именно управителят В. е санкциониран за нарушението.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.