Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 14.07.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 647/2022
Вид
Решение № 97
Подписан
14.07.2023
В сила
11.12.2023
Състав
Стела Дянкова Бъчварова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Свищов, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100647 по описа за 2022 година

Производството е с правна квалификация чл.240, ал. 1от ЗЗД вр. чл.79, ал.1.

Ищцата твърди, че е дъщеря на ответницата. До лятото на 2022г. е живяла в чужбина, заедно със съпруга си и децата си. Твърди, че през месец май ответницата й поискала паричен заем. Заявила, че има нужда от тези средства за бизнеса си. Обещала да върне парите до няколко месеца. Ищцата се съгласила и на 13.05.2022 година превела по банковата сметка на ищцата в „КВС Банк“ АД /бившата Райфайзен банк/ сумата от 5 000 лева. Заявява, че в началото на месец септември тази година, ищцата е поискала от ответницата да й върне заетата сума. Първоначално тя се съгласила и върнала сумата от 500 лева. По-късно заявила, че няма да върне остатъка.

Моли съда да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на сумата 4 500 лева /четири хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на дълга.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. С. Т.. Оспорва предявения иск.

Заявява, че не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че преведената сума от 5000 лева е дадена в заем на ответницата. Според ответницата сумата 1 е дадена от ищцата на своя добра воля и свое желание, в знак на благодарност, съдействие, поддръжка и желание за подпомагане на майка й, както и на нейния съпруг – Б.А.М. в бъдещото развиване на търговската дейност.

Посочва, че ответницата в този месец имала рожден ден, а М. откривал поредния си магазин в гр. Свищов. Ищцата била признателна и на двамата. По отношение на ответника признателността идвала от факта, че през 2014 г. М., след като заменил ½ ид.ч. от имот в гр.Свищов с апартамент на ищцата, направил подобрения в имота на ищцата. Това, че преведената сума не е заем се установявало и от обстоятелството, че в графата: „основание за превод“ в банковата разписка, ищцата изрично е била записала “HELP“. Думата “HELP“ означавала помощ, като точния смисъл и съдържание на тази дума в речника на българския език е:„съдействие, поддръжка, която се дава на някого, обикновено пари, вещи и други, които безвъзмездно се дават на отделно лице или организация“. Отрича да е предоставяла на ищцата сума от 500 лева.

Моли съда да постанови акт, с който да отхвърли предявения осъдителен иск.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. В писмено становище моли да бъде уважен предявения иск. Заявява, че не се спори от страните, че ищцата е педала паричната сума в размер на 5000 лева на ответницата. Спорът бил относно основанието за предаването на сумата. Твърди, че същата е дадена в заем от ищцата, което обстоятелство било доказано в съдебното производство. В тази връзка прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.

В проведеното съдебно заседание ответницата се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В съдебно заседание бяха изслушани ангажираните от страните гласни доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите А.Х., Т.Х., М.Е. от страна на ищцата и

Св. А.Х. – съпруг на ищцата заяви, че е станал свидетел на 2 видеоконферентен разговор проведен между съпругата му и нейната майка на 13 -ти май миналата година. По това време той и съпругата му се намирали в Германия, където той работел, а ищцата се грижела за детето им, освен това била бременна с второто им дете. Посочи, че се намирал в същата стая и чувал добре разговора между двете. Чул, че ответницата поискала от дъщеря си пари, които й трябвали за стока на новия магазин. Ответницата поискала сумата от 5000 или повече лева. Свидетелят заяви, че той и съпругата му имали обща сметка и тя първо поискала неговото съгласие, а след това превела по сметка на майка си 5000 лева. Уговорката им била, че ответницата ще върне парите на дъщеря си след като се върне през месец август в България. Свидетелят заяви, че една седмица преди раждането на второто им дете, ответницата дошла при тях в Германия, за да помага и останала около месец. Когато през месец август ищцата и съпруга й се прибрали в България, ответницата казала на дъщеря си да изчака още малко и ще й върне парите.

След това свидетелят се върнал в Германия на работа, а ищцата останала в България с двете деца. След това отношенията между ищцата и ответницата се влошили, двете се скарали за имоти и ответницата поискала от дъщеря си всички златните бижута, които й подарила.

Св.Т.Х. – свекърва на ищцата, заяви, че е в добри отношения както със снаха си, така и с нейната майка. Изнесе, че на 13-ти юни миналата година се родило второто й внуче, а в началото на м.август синът и снаха й се върнали в България за почивка и тогава разбрала от тях, че майката на ищцата имала да им връща пари – 5000 лева. Не може да кажа кога М. ги е дала на майка си, дали преди майка й да отиде в Германия или след като се е върнала. В края на лятото синът й се върнал в Германия, а снаха й – ищцата М. останала да живее при нея с двете деца. Свидетелката изнесе, че често ставала свидетел на телефонни разговори между снаха си и нейната майка. Чувала ищцата да си иска парите. Един ден ищцата получила sms и казала на свидетелката, че ще отиде до магазина на майка си, тъй като навярно същата ще й върне парите. След половин час обаче ищцата се върнала в къщи много ядосана и започнала да търси нещо. Обяснила, че майка й казала, че след като й върне златните накити, ще й върне и парите. Свидетелката я попитала да би да греши, но ищцата била категорична. Тя взе златото и заминала, но се върнала се след 20 минути много повече ядосана и казала, че майка й е дала само 500 лева, а останалата сума ще й върне по-късно, тъй като я събирала. Ищцата 3 един ден получила телефонен разговор от човекът, който ползвал апартамента й, този който бил разменен, и той я заплашил, че ще я убива, че ще я намери къде е, жена му почнала да кълне децата, от което ищцата била много ядосана. Свид. Х. счита, че след това М. от стрес била станала агресивна към децата, а тя й казала да се успокои, че всичко ще отмине. Провокирана от случващото се, свид. Х. отишла при майката на ищцата в магазина, за да й кажа да спрат с тези разправии, а тя й отговорила, че вече е отписала М., тъй като я съдила за пари. Ответницата казала на свид. Х. да предаде на ищцата, че ще й върна тези пари. Свид. Х. не знае от къде ответницата е имала средства за пътуването си в Германия, преди да се роди второто им внуче.

Заявява, че пред нея имало разговор с човекът, който ползвал апартамента на ищцата, находящ се в ******************. Ищцата била готова да отиде в апартамента, но този който живеел в апартамента се заканил на М., че ще дойде у тях, за да я пребие, кълнели. Пояснява, че това бил човекът, с който са размерили апартамента и къщата. Според свид. Х. този човек не е собственик на апартамента, защото не е имало нотариален акт, разменили са ги без документ. По повод на тези заплахи ищцата се свързала с адвокат, за да разбере какви са й правата над този апартамент.

Свид. М.Е. – племенница на ищцата, заяви в съдебно заседание, че със същата са в много добри отношения, а със майката на ищцата, нейна сестра не си говорят, като затова нямало причина, не са се карали. Заяви, че М. и А. миналата година живеели в Германия, където им се родило дете. Знам, че ответницата била в Германия за раждането на второто им дете. Свид. Е. изнесе, че сестра й има бизнес – магазин за перилни и почистващи препарати, в района на пл. Велешана. Миналата година ищцата й споделила, че ответницата й поискала заем от 5 000 лева и като си дойдели в България, през месец август за ваканцията, щяла да й ги върне. Парите й били нужни, за да зареди магазина. Ищцата й казала, че е е превела парите на ответницата, за което имало доказателства има доказателства, показала й кореспонденцията от телефона. Ищцата й казала, че като а се врънали в България,ответницата нямала възможност да й върне парите и че ще й ги върне по нататък. Ищцата й споделила, че е върнала всички златни подаръци, които й е давала през годините ответницата и че тя й ги е върнала, била много огорчена. Ищцата й споделила, че въпреки, че върнала златото на ответницата, същата й върнала само 500 лева от дължимата сума, което според нея било подигравка. Свид. Е.

4 заявява, че и до ден днешен ищцата и съпругът й чакали ответницата да им върне парите. Апартаментът в ************ бил прехвърлен от бабата на ищцата и нейна майка, когато М. е била на 13 години. След което ответницата решила да размени апартамента на ищцата за къща, която е собственост на вуйчото на съпруга й - Ф.. Докато М. живеела в Германия със съпруга си ответницата я накарала да й направи генерално пълномощно, след което са отишли при нотариус и са направили някакво споразумение с Ф. за размяна на имотите. Свид. Е. потвърждава, че ползвателят на апартамента – Ф. отправял заплахи към ищцата. Свид. Е. заяви, че няма информация дали ищцата е правила подаръци на майка си за рождения й ден.

Свид. Б.М. – съпруг на ответницата заяви, че е приемал ищцата като негово дете, но в момента отношенията им не са добри, тъй като са разбрали, че тя е завела дело. След като ответницата получила призовка започнала през ден да вдига кръвно. Свид. М. твръди, че е запознат със спора относно парите, тъй като със съпругата си всичко си споделяли. Заявява, че през месец май ответницата получила 5 000 лева, по сметката си в Райфайзенбанк. Излага че наближавал нейния рожден ден и на второ място и предстояло пътуване за Германия, за да гледа децата на дъщеря си, като се били разбрали предварително за това и на 26-ти тя пътувала за Германия. За получаването на тази сума те били изненадани, незнаели на какво основание я получават, впоследствие разбирали, че ищцата я им изпрати тъй като са искали пари на заем. Изнася, се занимават с търговия от близо 20 години и никога не са прибягвали до заеми, да искат пари от хората и в момента не дължали на никого никакви пари. Занимавали се с магазини, сега имали само един магазин, към него момент другият бил затворен и тъкмо отваряли втори. В новия магазин вложил 50 000 лева стока поради което нямало как да търси отнякъде пари на заем, нямало как да иска 5 000 лева заем. Свид. М. твръди, че бизнесът бил семеен бизнес, но фирмата е на негово име. Съпругата ми била в Германия за месец и половина, за да помага на дъщеря си, тъй като родил второто си дете. Заявява, че ответницата имала финансови средства за заминаването си, а то й струвало от 2000 до 3 000 евро. Отрича да е виждал съобщения в месинджър, в които ищцата да иска от ответницата да й върне парите. Незнае съпругата му да е връщала пари на ищцата. М. търсила парите, тъй като й били нужни за подготовката на детето да тръгне на ясла. Счита, че взаимоотношенията между страните са се влошили заради размяната на двата 5 недвижими имоти, за която и М. била съгласна. А впоследствие изгонила хората от апартамента, те се върнали в къщата в която той и ответницата живеели и която били ремонтирани за около 100 хил. лева. Наложило се да търсят друг имот да купуват, да се местят. Те я молили да остави сделката, която била сключена с нотариус за замяна на имотите, но тя не била съгласна да вземе голямата триетажна къща и да остави апартамента на човека, както се били разбрали. Мисли, че в личната й карта още пишело, че живее на адреса на къщата, а не този апартамент, който тя оспорва. Твърди, че с ответницата имат достатъчно пари и никога не са искали пари от някого.