Решение № 5051 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5051 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4132/19.03.2023г. по гр.д. № 26627 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 88-ми състав е признато за установено по предявени с искова молба вх. № 101194/20.05.2022г. на Л. А. П., ЕГН ********** срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК 130277958, отрицателни установителни искове, че Л. А. П., ЕГН ********** н е дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“АД, ЕИК 130277958 заплащане на сумата от 1013,78лв., представляващи съответна ½ част от стойността на начислена служебно електрическа енергия за имот в гр. София, ул. ****, клиентски № 530002001342 за което са издадени фактури № 0003413785 за периода от 06.04.2021г. до 05.07.2021г; № 0003413789 за периода от 06.07.2021г. до 24.08.2021г.; № 0003413795 за периода от 25.08.2021г. до 21.10.2021г.; фактура № ********** за периода от 22.10.2021г. До 08.12.2021г.; фактура № 0003413797 за периода от 09.12.2021г. До 10.12.2021г., фактура № 0003413799 за периода от 10.03.2019г. До 10.06.2016г., като „Електроразпределителни мрежи Запад“АД ЕИК 130277958 е осъдено да заплати на Л. А. П., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК 1 съдебни разноски в размер на 293,55лв., без уважение е оставено искането на Л. П. по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение от 12.12.2022г.

Срещу така постановената решение е депозирана въззивна жалба вх. № 95027/05.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете

„Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК 130277958 в частта в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Навело е твърдения, че по правилата на чл. 49-51 от ПИКЕЕ отговорността възниквала за ползвателя на мрежата, а не със собственика на имота – аргумент от чл. 8 от ПИКЕЕ. Ползвател на мрежата съгласно § 1, т. 41А от ДР на ЗЕ бил ползвателя на било лицето, което ползва мрежата доставяща енергията. Не му било указано от СРС, че следва да установява собственост. В регистрите му като ползвател на имота била вписана майката на ищцата,, тя били починала през 1996г. наследниците й не уведомили въззивника за същото и така отговорността била за ищцатааргумент от чл. 5 вр. с чл. 19, т.9 от ОУ. Писмото на Електрохолд Продажби“АД като краен снабдител установявало правоотношение по доставка на енергия между това дружество и наследодателя на ищеца, така съществувало правоотношение и с въззивника. Ищцата подавала заявления до крайния снабдител, легитимирала се като наследник на М.И. П. , така представила документи, че е ползвател на мрежата, искала и възстановяване на електрозахранването, не била оспорила начислените суми Установено било от проверките, че в периода 2019-2021г. Има неправомерно присъединяване преди търговското средство за измерване, така се установила дължимостта на сумата. Отговорността й била обективна. След предявяване на иска било констатирано поредната промяна на схема на свързване в имота, като на 11.01.2023г. Ищцата подала поредно заявление за предоставяне на протокола и фактурите по него, конкретно посочена, което доказвало че е ползвател на имота Претендирало е разноски.Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Възизваемият – ищец Л. А. П., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочила е, че решението е правилно. Не било доказано наследодателят й да е бил потребител на електрическа енергия в имота, съответно такъв да е тя. Претендирала е разноски. Оспорило е поради 2 прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 97192/06.04.2023г от Л. А. П., ЕГН ********** . Посочила е, при прието от СРС, че иск е недопустим, то не следвало да се разпределят разноски по същия. Дори да бил предявен иск само да допустимата част, то и тогава следвало да се приема СТЕ със същите задачи и за цялата сума по фактурите, разноските на насрещната страна по делото щели да бъдат същите.

Ответникът по частната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК 130277958 в предоставения срок е оспорил същата. Посочил е , че при прекратяване на производството ответникът има право на разноски, без правно значение били твърденията на частния жалбоподател какви доказателствени средства ще се ползват при различните хипотези.

Направените разноски касаели цялото производство и половината от тях му се дължали защото за половината от сумите СРС прекратил делото.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 101194/20.05.2022г. на Л.

А.

П.,

ЕГН

********** срещу

„Електроразпределителни мрежи Запад“АД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК 130277958, отрицателни установителни искове, че Л. А. П.,

ЕГН

********** н е дължи на

„Електроразпределителни мрежи Запад“АД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК 130277958 заплащане на сумата от 2027,57лв., представляващи стойността на начислена служебно електрическа енергия за имот в гр. София, ул. ****, клиентски № 530002001342 за което са издадени фактури № 0003413785 за периода от 06.04.2021г. до 05.07.2021г;

№ 0003413789 за периода от 06.07.2021г. до 24.08.2021г.; № 0003413795 за периода от 25.08.2021г. до 21.10.2021г.; фактура № ********** за периода от 22.10.2021г. до 08.12.2021г.; фактура № 0003413797 за периода от 09.12.2021г. до 10.12.2021г., фактура № 0003413799 за периода от 10.03.2019г. до 10.06.2016г. Навела е твърдения, ме ответникът нямал лиценз за продажба на ел. енергия, нямало основание за плащането на същите, сумите не били въз основа на измерване на потреблението, а по констативни протоколи, не отговаряла на месечното потребление. Не била уведомена за фактурите, не 3 изпаднала в забава, фактурите били нередовен счетоводен документ . Нямала договор с ответника за имота. Разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ противоречала на чл. 114 и чл. 115 от Конституцията, нямала договор и с крайния снабдител. Правилото мрежовия оператор да получи цялата сума по фактурата противоречала на принципите и начините на плащане на електрическа енергия, установени в договорите за продажба на такава. ОУ не предвиждали ред за уведомяване за корекцията. Проверка не била извършена, нямало нарушение на закона, констативните протоколи били неверни.

Процедура по едностранна корекция не била уредена в ОУ, месечната сметка не давала необходима информация за текущи енергийни разходи и стойността им. В о.с.з. от 31.10.2022г. изрично е посочила, че оспорва да е собственик на имота и да е ползвала имота. Претендирала е разноски.

Ответникът„Електроразпределителни мрежи Запад“АД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК 130277958 в предоставения му срок е оспорил иска. Навело е твърдения, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. с ал.1, т. 6 от ЗЕ делегирал права на КЕВР с Правилата за измерване на електрическата енергия / ПИКЕЕ/ да уреди реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия или за която няма измерени показания в невизуалния регистър на средството за търговско измерване. В случая проверките или направени в периода от 10.06.2019г. до 10.12.2021г. и приложими за случая били ПИКЕЕ от 2019г., съгласно чл. 56, ал.2 от които ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума по направената корекция. За територията на западна България оператор на мрежата бил ответникът и така процесната сума се дължала на него. Имотът бил снабден с електроенергия, ползвана била мрежата на ответника, ползвател на мрежата била ищцата. При извършените 6 проверки било установено че има промяна в схема на свързване и неотчитане на потреблението , съставени били констативни протоколи на името на М.И., защото наследниците й не били уведомили доставчика за смъртта й. При проверките уведомени бил органи на МВР, имало свидетел. За проверката и за корекцията потребителят бил уведомен с писма. КЕВР имал 4 право да прецени правата на разпределителното дружество и да приеме, че на него следва да се заплатят сумите по корекцията. Тази сума имала за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди.

Преизчисляването се извършвало по цени на електроенергията за покриване на технологичен разход съобразно чл. 56,ал. 3 от ПИКЕЕ. Тези технологични разходи се формирали от два компонента- по – малка част били загуби на ел.енергия при преноса й и разпределението й поради физически процеси, а по-голямата част – от неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия, потребена от потребителите В действителност разликата между измереното като влязло в мрежата и излязло от мрежата количество енергия надхвърляло многократно присъщите на дейността загуби и се формирала от неизмерена, неточно измерена потребена енергия от потребителите. Това били така нар. нетехнически загуби. Компенсирането на този нетехнически разход изисквало ответникът да закупува допълнителни количества електрическа енергия , защото следва да балансира електроенергийната система във всеки момент. Затова и съгласно чл. 100 от ЗЕ вр. с чл. 4, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и лицензията на ответника той имал право да закупува електрическа енергия за да покрие технологичните разходи по преноса. Така разходите за неизмереното /неточно измереното потребление се поемали изцяло от разпределителното дружество, затова и то издавало фактурите за тази енергия и на него се дължало плащането. Снабдителното дружество нямало отношение към закупуването на ел.енергия за покриване на технологичните разходи поради което и КЕВР е преценил че не се дължи плащане на него на сумите по корекциите. Енергията по процесните фактури била фактурирана по пазарната цена на ел.енергията за покриване на технологичен разход съобразно раздел 4 от ПТЕЕ и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ Така ответникът получавал частична компенсация за направените от него разходи за закупуване на ел.енергия за покриване на технологичен разход. Не било възможно да се отчете реалното потребление на потребителя, определянето на същото ставало по методика, но било възможно потребителят да е потребил повече. Отговорността на потребителя била обективна. Редът за уведомяване бил ирелевантен за възникване на главното задължение.

Претендирало е разноски.

С Определение от 12.12.2022г. СРС в съдебно заседание и след събиране на всички доказателства по делото е прекратил като недопустимо 5 производство за ½ от сумите поради липса на правен интерес, доколкото ищцата не е обосновала такъв в срок, а претендираните от нея суми били за ½ от тези по фактурите. Със същото определение ищецът е осъден да заплати на ответника 285лв. Съдебни разноски – половината от направените по делото до този момент за възнаграждение за юрисконсулт и за техническа експертиза.

По делото са приети справки по реда на Наредба № 14/2009г., съгласно които М.И. П. , ЕГН ********** е починала на 05.08.1996г., като е оставила за наследници по закон децата си А.А.П. и Л. А. П., постоянен и настоящ адрес на последната от 2001г. е ап. ****, ж.к. Илинден“, гр. София.

Прието е писмо от Електрохолд Продажби“ЕАД съгласно което за процесния имот до 14.02.2022г. титуляр на партида е М.И., на 23.12.2021г.

Било подадено заявление от дъщеря й Л. П. за информация за натрупани задължения, тогава дружеството разбрало, че е открито наследство на М.И., поради липса на посочване от наследниците й на кого да се открие партида за имота такава била открита на наследниците на М.И., заявление за информация за потребление било подадено от Л. П. и през 2022г., в нито едно от тях не декларирала да е действителен ползвател и основанието на което ще ползва ел.енергия в имота.