Решение № 378 от 04.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Благоевград, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Г. Коева при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101717 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „БНП П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с адрес на управление във Ф., гр. П. бул. „О. № , представлявано от Л.Д. в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП П. П.

Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК гр. С., жк. „М.“, Бизнес парк С. сгр. , представлявано от законния представител Д. Д. чрез юрисконсулт Н. А. М., с която против Б.

Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр./с. Б. КВ. Е., УЛ. С.С., БЛ. , ВХ., ЕТ. , АП. е предявен положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответната страна, че съществува вземането по договор № PLUS- 14644128, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 149/2021по описа на Районен съд - Б., а именно: 6775.00 лева - главница по договора за кредит;

235,20 - Застрахователна премия за периода 05.08.2017 до 05.01.2018г.; 283.94 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.08.2017г. до 05.09.2017 г., 2349.47 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.09.2017 до 15.01.2021г., ведно със законната лихва за забава, начислена върху главницата и застрахователната премия, от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането правно основание чл.422 вр. с чл.410 ГПК.

Препис от исковата молба и писмените приложения към нея са връчени на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.

По процесуалната допустимост:

Предявеният иск е процесуално допустим - подаден е установителен иск по чл.422 ГПК от ищец, имащ качеството на заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника по него, в срока по чл.415 ГПК и на основанието, заявено в заповедното производство.

1

Твърди се от ищеца, че на 29.03.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ и ответната страна Б. Д. Д., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14644128, на основание на който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 7000.00 лева за срок от 70 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.02.2023г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Сочи се, че е договорено паричният кредит да бъде изплатен на 70 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 230.11 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника се твърди, че е определен годишен процент на разходите, като кредитополучателят заплаща й такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита се сочи, че е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит, като на основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника се посочва, че възниква задължението да погаси заема на 70 месечни вноски, всяка по 230.11 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Изтъква се от ищеца, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-14644128 на 05.08.2017 г., като към тази дата са погасени 3 месечни вноски, като на основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф.“ се твърди, че става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.09.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора се твърди, че е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора се твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд— Б. за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14644128 както следва:

6775.00 лева - главница

235.20 лева - Застрахователна премия за периода 05.08.2017 до 2

05.01.2018г.

283.94 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.09.2017 година;

-2349.47 лева-мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 15.01.2021 г. законната лихва за забава, начислена върху главницата и застрахователната премия, от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Сочи се, че заявлението е уважено и издадена заповед за изпълнение, но поради постъпило възражение от длъжника, от заявителя е подаден иск за установяване дължимостта на оспореното вземане. При евентуалност искът се подържа като осъдителен при неприемане на тезата на ищеца за предсрочна изискуемост.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както и за изискване и прилагане на ч. гр. д. № 149/2021 г. по описа на Районен съд - Б..

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.

Предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.

Сочи се, че представения договор за кредит е изготвен с шрифт помалък от 12. Твърди се, че формата за действителност на договорите за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК, като съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК / се изтъква, че в случаите когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл. 11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.

Твърди се, че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като, както договора, така и елементите към него не са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.Изтъква се, че договорът за кредит за текущо потребление е изготвен върху бланка, върху която допълнително с ръкописен текст на ръка са нанесени данни, което изключва спазване на правилото за еднаквост на шрифт, размер и вид. Твърди се, че е очевидна и разликата по отношение на Общите условия и на Погасителния план, които следа да са неразделна част от договора, а изискването на чл.

10,ал.1 от ЗПК е относимо и към датата посочена в договора, с оглед на разпоредбата на чл. 5, ал.4, съгласно която, информацията по ал.1,2,3,9 и 13 се предоставят на потребителя безвъзмездно, по ясен или разбираем начин, като всички елементи на информацията се предоставят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.

На това основание се иска да бъде прието и обявен за недействителен договор за потребителски паричен кредит от 29.03.2017г., поради използван размер на шрифта в договора за кредит по-малък от 12.

На следващо място се изтъква, че отпуснатият на ответника като физическо лице кредит представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и в това му качество на потребител ответника разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Твърди се, че редица клаузи не са договорени индивидуални. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и 3 следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.З от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

Изтъква се, че в случая процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

Твърди се, че в случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от ищеца. Видно още от договора е че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Твърди се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче се твърди, че в случая са останали неизвестни, като не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги.

Твърди се, че уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент и годишен процент на разходите по кредита надвишава многократно законната лихва. С оглед предходното и липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно уговорен ГЛП, правят според ответната страна въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл.146 ал.1 33П същите се считат за нищожни.

Оспорва се позоваването от страна на ищеца на настъпила „предсрочна изискуемост" на кредита. Твърди се, че липсва валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя изявление за това на база представените доказателства. Сочи се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните по договора - кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми, а действието на предсрочната изискуемост започва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й.

Разпечатката съдържа 41 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/840827e7-532a-4a02-9a13-77ca6b64cad2