Решение № 1036 от 12.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000503164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3748 /13.06.2025г., постановено по гр.д.№ 3810/2024г. по описа на СГС ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление в гр.София е осъдено да заплати на М.

Г. К., със съдебен адрес в гр.София, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 52 500 /петдесет и две хиляди и петстотин /лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 18.10.2023 г. по вина на водача на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. №********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023г. до изплащането й, както и сумата от 3318,77 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в резултат на същото ПТП.

Претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния й предявен размер от 90 000лв.

Против това решение са подадени въззивни жалби от страните в производството.

Ищцата обжалва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част.

Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че справедливият размер на обезщетението е 75 000 лв., както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в размер на 30%.

Определяният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирал с изключителната тежест на уврежданията и настъпилите последствия за здравето на ищцата, като се акцентира на това, че на същата пожизнено е определена 76% неработоспособност.

По отношение на приетия от първата инстанция процент на съпричиняване, се поддържа, че е необосновано висок и не се подкрепя от събрания по делото доказателствен 1 материал и по-специално от заключението на повторната съдебно - автотехническа експертиза (ПСАТЕ). Счита, че процесното ПТП е осъществено изцяло по вина на водача, предвид установената по делото превишена скорост, довела до невъзможност за адектватна реакция на ситуацията. При условията на евентуалност моли процентът на съпричиняване да бъде намален.

Ответната страна в производство е депозирала отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата на ищцата.

ЗК “ЛЕВ ИНС” АД също е подало въззивна против първоинстанционното решение.

Макар в същата да е посочено,че решението се обжалва изцяло, от съдържанието й е видно, че съдебният акт се атакува в осъдителната му част. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на съда, че произшествието е настъпило по поради виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято отговорност е застрахована при дружеството. Счита,че инцидентът е настъпил изцяло по вина на пострадалата.

Развити са и съображения във връзка с приетия от първата инстанция процент на съпричиняване на вредите от страна на ищцата, като се поддържа, че той е занижен.

Изтъква, че е налице противоречие между становищата на вещите лица , изготвили двете експертизи по делото и че неправилно съдът е възприел. Излагат се и доводи за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което било завишено и в противоречие с принципа на справедливост ,закрепен в чл.52 от ЗЗД.

М. К. е подала отговор на тази жалба, с който я оспорва. Счита решението в осъдителната му част за правилно и законосъобразно. Подробно се коментират доводите на дружеството във връзка с приетите пред първата инстанция експертизи, като дори се цитират въпроси и отговори, обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените с въззивната жалба оплаквания и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от направените с въззивната жалба оплаквания.

В случая обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата. Съдът се е произнесъл по предявения иск въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и в рамките на заявения петитум. Поради това решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на М. Г. К. ЕГН **********, чрез адв. Я. С. - САК, като пълномощник, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от редица травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2023 г. по вина на водача на л.а. „Шкода Октавия" с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4741.09 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за медицински консумативи и лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на всяко едно плащане до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ищцата основава иска на твърдението,че на 18.10.2023г. в гр.София, при предприето от нея правомерно пресичане на бул. „Ситняково“ по пешеходна пътека на разрешен светлинен сигнал в района на кръстовище образувано с ул."Попова шапка“ (от страната на МОЛСердика) към отсрещният тротоар на бул.Ситняково към №47А, била ударена от дясно идващият л.а. марка „Шкода“, модел "Октавия" с рег.№ ******** управляван от Н. Б. С., 2 като в резултат на произшествието К. получила множество травматични увреждания, а именно: .

На мястото на ПТП пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал пострадалата в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"ЕАД. Ищцата била хоспитализирана за времето от 18.10.2023г. до 09.11.2023г., общо 23 дни, като през този период били извършени две операции. Поради невъзможност да се придвижва била наета специализирана линейка с екип, който е транспортирал ищцата до жилището на дъщеря й в гр.София. Пострадалата била изцяло на легло до началото на месец януари 2024г. и се нуждаела изцяло от чужда помощ за ежедневните си дейности. След началото на месец януари 2024г. пострадалата се преместила от дома на дъщеря си в този на сина й в гр.Плевен, където той и съпругата му поели грижите за нея.

На ищцата била осъществявана ежедневна рехабилитация, като бил нает и уред за раздвижване. В началото на месец март 2024г. пострадалата е настанена в рехабилитационен център-санаториум в с.Тученица, Плевенско. В санаториума е била също на легло, а къпането се е осъществявало с помощта на санитарен стол. От края на месец март 2024г. пострадалата започнала да прави плахи опити за придвижване с помощта на две патерици.

Тя изпитвала постоянни болки и не можела да се придвижва без помощни средства,поради което провела многократни консултации със своя личен лекар.

К. изпитвала силни болки в главата, болки и изтръпвания в областта на крака и тялото. Предприела е действия по освидетелстване от ТЕЛК. Твърди, че към настоящият момент не си спомня нищо от катастрофата. Започнала да сънува кошмари и имала страх за бъдещето си, че няма да може да се възстанови. Преди инцидента пострадалата е била в добро здраве, работела на трудов договор.

Изложено е още, че в хода на лечението ищцата е извършила разходи за лечение и медицински консумативи в общ размер на 4 741.09 лева.

За увреждащия лек автомобил към датата на ПТП била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищцата предявила писмена претенция да изплащане на обезщетение на 01.11.2023г., но на 03.11.2023г. ответникът постановил отказ.

Съобразно изложеното моли дай бъде присъдено обезщетение за понесените вреди в посочените по-горе размери.

В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,с който оспорва предявените искове.

На първо място се оспорва механизмът на настъпване на ПТП , като се поддържа, че ищцата е пресичала неправомерно пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба.

Водачът Н. Б. С. се опитал да избегне удара между управлявания от него лек автомобил, преминаващ на зелен сигнал на светофарната уредба и неправомерно пресичащата пешеходка и поради това се качил на тротоара и причинил материални щети.

Произшествието настъпило в причинна връзка именно с поведението на ищцата, която извършила нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДвП, както и чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 165, т. 2 и т. 3 от ППЗДвП. Съгласно последните норми пешеходците трябвало да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Ищцата нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП и чл. 166, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП, според което на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за 3 движение и да пресичат при ограничена видимост.

В условията на евентуалност — навежда възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неспазване на цитираните разпоредби на ЗДвП, тъй като нейното поведение е допринесло в равна степен с поведението на водача за реализиране на транспортния инцидент. На следващо място се оспорват твърденията, че посочените в исковата молба травматични увреждания са получени в резултат на посоченото ПТП. Оспорва се и морфологичният характер на уврежданията, както и твърденията за провеждането и естеството на лечението и за неговата продължителност. Прави се възражение за прекомерност на заявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорват се твърденията, че за ищцата са възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи за лечение и възлизащи на претендираната сума, както и необходимостта от извършване на разхода.

Оспорва акцесорната претенция, както и датата от която се претендира. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил и период. Не оспорва и, че на 01.11.2023г. е предявена писмена претенция за изплащане на обезщетение.

С обжалваното решение градският съд е приел, че е налице фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ - настъпило ПТП в резултат на противоправно поведение на водач, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество ,претърпени неимуществени и имуществени вреди и пряка причинна връзка между тези вреди и произшествието.

Като е взел предвид събраните доказателства относно обема на търпените от М. Г. К. болки и страдания от травмите, получени при процесното ПТП, съдът е счел, че справедливият размер на обезщетението е 75 000лв.

След обсъждане на механизма на ПТП съобразно събраните в хода на производството доказателства, първата инстанция е приела, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП , като процентът на съпричиняване е 30.

С оглед на заявените във въззивните жалби оплаквания пред настоящата инстанция е спорно дали произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил марка „Шкода“ или причината за настъпването му изцяло е в поведението на ищцата, дали определеното обезщетение съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и до произнасянето по обусловените претенции за законна лихва и разноски и дали определеният процент на съпричиняване отговаря на установеното от фактическа страна.