Решение № 12 от 06.04.2026, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Белоградчик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20261310200025 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Т. А. от гр. В., обл. В., ж. .к „Б.” 9, вх. В, ет.

8, ап. 69, с ЕГН **********, срещу НП № 358/02.10.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което й е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. т.II 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. т. II 2.1.1 от Заповед № 24/ 18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ.

В жалбата си жалбоподателят, твърди незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради постановяване на същото при съществени нарушения на закона, допуснати преди това и при съставяне на АУАН. Отрича се излаганата в АУАН и НП фактическа обстановка. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява, но от името на същия – чрез процесуален представител, е депозирана молба по хода на делото и със становище по същество на спора – 1 отново се поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител за с. з., но такъв – последният, взема становище за доказаност на деянието и иска потвърждаване на НП, в представени писмени бележки, като се прави от него и искане да се присъдят направени разноски от тази страна по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т. А. е лицензиран лесовъд по смисъла на ЗГ, регистриран като такъв в нарочният регистър към ИАГ /по делото не е представено изрично писмено доказтелство за това обстоятелство, но същото не се и оспорва от страните в процеса, респ. от заинтересованата такава – самият жалбоподател.

В качеството си на лицензиран лесовъд, на 01.07.2025 г., Т. А. издала превозен билет - № 11101/00051/01072025/060156-8X6012E от същата дата, с който позволявал транспортирането на дървесина, сочена в билета като добита в отдел „20 и“ от ГФ, имот кад. № ***, в землището с.Ш., общ. Д., по позволително за сеч № 822907/ 23.06.2025 г., като той бил издаден от мястото, посочено като „временен склад“ към технологичния план на сечището / в землищенто на с.В., съгл. географските координати на издаването на документа/. Количеството дървесина транспортирана до получател „ФЛ“ в с.

Б., обл. В., било посочено 0,5 пл. куб. м. или 1 пр. куб.м. „цер“. Този билет бил надлежно отразен /„качен“/ в ел. система на ИАГ, ведно с 4 бр. снимки на самото натоварено МПС, което технически щяло да превози дървесината.

На 10.07.2025 г., служители на ИАГ-София и РДГ-Берковица, гл. екстперт и горски инспектор съответно, имащи достъп и до електронната система на ИАГ – свидетелят по делото Вл. К. и колегата му Е. Й., извършили регулярна проверка на превозни билети, отразени в ел.система на ИАГ, като установили относно посочения по-горе билет, че издателеят му – Т. А. е прикачила към билета снимков материал, който не съответствал на изискванията, въведени със Заповед № 24/ 18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ – а именно по т.II 2.1.1 от Заповедта – фотозаснемането от зад и отстрани 2 на МПС - да обхваща изцяло товара по височина, ширина и дължина. В конкретния случай, снимките на натовареното МПС, не показвали в цялост товара – дървесината по тези параметри.

Вл. К., на база своите и на колегата си Й. констатации, съставил Констативен протокол № 200817 от 10.71.2025 г., като за това действие била извикана и присъствала и Т .А. / подписала документа/.

На същата дата - 10.07.2025 г., в гр. В., свид. Вл. К., на основание на данните в констативния протокол, в присъствието на колегата си Й., съставил АУАН № 358/25 г., на Т. А., за това, че последната : „н а 01.07.2025 г., като лицеупражняващо лесовъдска практика, е издала превозен билет № 11101/00051/01072025/060156-8X6012E, като в изображенията, прикачени към билета, не е спазила изискавията на Заповед № ЗАП-24/18.01.2021 г. на Изп.

Директор на ИАГ / допълваща друга, предходна/ , като при заснемането на МПС, не е обхванала товара на дървесината по ширина, височина и дължина“.

К. квалифицирал деянието на А. по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 за КОГТ вр. т. II 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изп.

Директор на ИАГ. При съставяне на акта, А. присъствала, подписала същия и й било връчено копие от документа, като не направила възражение, дори изрично е отразено, че е съгласна с констатиратото от контролните органи.

На 02.10.2025 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 358/ 2025 г. на Директора на РДГ-Берковица.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които да налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Съдът приема за безспорно установена, изложената по-горе фактическа обстановка, която в по-голямата си част не се и оспорва от страните по делото – в частност относимите към казуса обстоятелства: кой, в какво качество, какъв превозен билет е издал, направил снимки и прикачил към ел. система на ИАГ.

3

Спорно между страните по делото е обаче, какво се вижда на снимките, респ. какво не - в пълнота. От снимковия материал, както приложеното извлечение от системата на ИАГ по админ. нак. преписка, така и приложеното от страна на жалбоподателя с допълнителната молба по делото /идентични впрочем заснемания/ за съда е безспорно, че товара в МПС с рег. № ВН 6853 АВ – трупи дървен материал, не е видим в пълнота – по широчина заснет отдясната страна на паркираното МПС, и по височина – при заснемането от лявата срана на МПС. Тези факти са очевидни, с просто око се установяват, поради което не е и необходимо да се ползват някакви специални познания в съответната област – на фотографирането. На едната снимка не се виждат натоварените дърва до двата края по дължина на платформата на превозното средство, а на другата – не се видими последните, отгоре дърва. Които обстоятелства водят за съда и на безспорен извод за допуснато нарушение при оформяне на документ – билета /приложенията към него - снимките/, неговият автор, вината му, място и момент на извършване. Неправилното заснемане на товара възпрепятства точното определяне на добития и подготвен за транспорт дървен материал с това МПС.

Правилно деянието е квалифицирано - именно по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ , кято норма е бланкетна, препращаща към друга - нарушаване правилата, въведени от закона и/или друг, подзаконов номративен акт – Наредбата за КОГТ, каквото в случая препращане е направено надлежно. Самата Заповед № ЗАП 24/22 г. не се явява такъв – „нормативен„ акт, тя е индивидуален акт, „общ” такъв / по см. чл.65 от АПК/, „не нормативен” – имащ за адресати „определям” кръг от физически лица /Субектите, спрямо които е насочено властническото волеизявление, могат в случая да бъдат определени по дадени признаци, независимо дали те – субектите, са посочени поименно в самия акт или не, тоест те са определяеми – лицата по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ, имащи правото да издават превозни билети – „лицата, упражняващи лесовъдска практика“. В акта и НП обаче, на А. е потърсена отговорност за нарушаване на бланкетната чл.9а от Наредба №1/2012 г. за КОГТ, в която е въведено определено изискване към поведенито на лица, като А. – спазване на реда и условията относно определени документи, за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение на документите, които ред и условия са определени с нарочни образци, а самите образци на документите е предвидено да се утвърждават със заповеди. Затова нарушаването на подобни 4

Заповеди на Изп. Директор на ИАГ, самостоятелно не води до отговорност по чл.257 или друг от ЗГ, но неспазването на изискванията на други разпоредби, нормативни / ЗГ и Наредби, издадени въз основа на него/ води до правилно наложена санкция, при налична иначе виновна проява. Квалификацията на деянието в случая с жалбоподателя е обвързана надлежно с, има препращане към – текст от друг, нормативен акт / Наредба № 1/12 г. за КОГТ/, а Заповедта на изп. Директор на ИАГ е само уточнение. / Последната е достъпна публично в в ел. Система на ИАГ, откъдето и съдът се запозна със съдържанието й/ Ето защо, при всичко изложено до тук, съдът счита, че е налице приписаното административно нарушение по чл.257 ал.1 т.2 ЗГ вр. чл.9а от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, обвързана в случая с т.II.2.1.1 от Заповед № З А П 24/2022 г. на Изп. Директор на ИАГ, виновно осъществено от жалбоподателя А. и тя следва да понесе отговорност за това.

В санкционната норма на чл.257 ал.1 от ЗГ е предвидено административно наказание "глоба" в диапазон от 300,00 лв. до 5000,00 лв.

Жалбоподателят е наказан с наказание “глоба” в размер на 300,00 лв. – минималния такъв. Съдът намира наложената на жалб. А. "глоба" в посочения размер за съобразена с обстоятелствата по случая и справедливо определена.

Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на същата – юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати също претендирани разноски от посочения представител, като възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно указаното в чл.63 д ал.5 от ЗАНН и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, съдът присъжда в тежест на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за юрисконсулт /или друг служител с юридическо образование/, в размер на 40,90 евро /80,00 лв./

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 358/

02.10.2025 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. Т. А. от гр. В., обл. В., ж. .к „Б.” 9, вх. В, ет. 8, ап. 69, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. т.II 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изп.

Директор на ИАГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. т. II 2.1.1 от Заповед № 24/ 18.01.2022 г. на Изп.

Директор на ИАГ.

ОСЪЖДА, Т. Т. А. от гр. В., обл. В., ж. .к „Б.” 9, вх. В, ет. 8, ап. 69, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ-Берковица, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М.

К.” № 13, направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт, в размер на 40,90 евро /80,00 лв./

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6