Определение № 2314 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2314 гр. Варна, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500779 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 274 и сл., във вр. чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 27917/04.04.2024г. от Етажната собственост, с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 55, вх. 2, чрез адв.

В. Т., срещу разпореждане № 11855 от 20.03.2024г. на ВРС, ХХ-ти състав, в частите, с които е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за: 1/ сумата от 98 лева, представляваща сбор от задълженията за такса управление, уговорена в договор между ЕС и „Триус 5“ ЕООД; 2/ сумата от 7,11 лева, представляваща такса фонд ремонт; 3/ сумата от 179,83 лева, представляваща сбор от задължения за такси за поддръжка и управление, както и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер на 9,23 лева.

Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно.

Счита, че съдът не е разграничил такса управление и такса поддръжка. Сочи, че се касае за неплатени задължения на длъжника и недоумява защо районният съд е отхвърли заявлението в посочените части. По отношение на разноските излага, че платената държавна такса е факт, а адвокатското възнаграждение е платено в брой.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ч.гр.д. № 48/2024г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав е образувано по заявление от Етажна собственост с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане" бл. 55, вх. 2 чрез управителя на ЕС „Триус-5" ЕООД с искане за издаване в негова полза на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 1

ГПК срещу длъжника П. Й. П., ЕГН **********, с адрес *********** за заплащане на следните суми: 1/ сумата от 98,00 лв., представляваща сбор на задължения за такса „Управление“, уговорена в договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части сключен между ЕС и „Триус-5“ ЕООД; 2/ сумата от 173,81 лв., представляваща сбор на задължения за вноски към фонд „Ремонт и обновление“ по см. на чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС за периода м.07.2022г. - м.12.2023г., чиито размер е определен с решения на ОС на ЕС от 22.08.2022г., 23.08.2022г. и 25.10.2022г.; 3/ сумата от 179,83 лв., представляваща сбор на задължения за такси за „Поддръжка и управление“ по см. на чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС за периода м.07.2022г. - м.12.2023г., чиито размер е определен с решение на ОС на ЕС от 08.06.2022г.

С разпореждания № 840/06.01.2024г. и № 2876/20.01.2024г. на заявителя са дадени указания да отстрани констатирани нередовности на заявлението.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е уважил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и го е отхвърлил в обжалваните части.

Съобразно чл.410 от ГПК може да се иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи и за предаване на движима вещи, когато искът е подсъден на районен съд. Съгласно препращащата разпоредба на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба. Същото следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, като точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т.2б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ако в заявлението по чл.410 от ГПК липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне.

Това е така, тъй като в заповедното производство по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и от приложените документи към заявлението или към уточняващи молби не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира. В заповедното производство не се установява вземането, а само се извършва проверка дали същото е спорно. Заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск.

При заявени вземания, възникнали от неизпълнение на решение на ОС на ЕС, заявителят следва да представи и препис от конкретното решение, от което произтича вземането на ЕС /арг. от чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС/.

2

В конкретния случай сумата от 98 лв. се претендира като вземане за посочен период, дължимо от длъжника по договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части от сключен между ЕС и „Триус-5" ЕООД и на практика съставлява възнаграждение на дружеството, платимо от етажните собственици за изпълнение на задълженията му по поддръжка и управление на общите части на сградата. Следователно, не се касае за взето решение от ОС на ЕС, а за облигационно правоотношение между ЕС и дружеството, по което длъжник е ЕС и единствено „Триус-5" ЕООД процесуално и материално легитимирано да претендира договорената месечна такса.

Решението на ОС за сумата от 7,11 лева, представляваща такса фонд „Ремонт и обновяване“ е взето на събрание, проведено на 22.08.2022г., но липсва подобно за м. юли 2022г.

За дължимостта на сумата от 179,83 лева, представляваща сбор от задължения за такси за поддръжка и управление, заявителят се е позовал на решение на ОС на ЕС от 08.06.2022г. От представения препис на протокол от това събрание се установява, че на същото ОС е взело две решения, касаещи оферта от „Триус 5" ЕООД за професионално управление на ЕС и разглеждане на договор за възлагане, както и възлагане на правомощията на управител на ЕС на „Триус 5" ЕООД, съобразно чл. 19, ал.8 от ЗУЕС. Тоест, посоченото решение на ЕС не е годно да определи размера на месечната вноска за такса „Поддръжка и управление“ по чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС.

Частната жалба е неоснователна и за присъдените разноски.

Действително, държавната такса от 25 лв. е внесена, но същата е редуцирано съобразно с уважената част, по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Досежно адвокатското възнаграждение не са представени доказателства за неговота заплащане. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, в представения договор за правна защита и съдействие е посочен размера на договореното възнаграждение, но липсва изявление за уговорен начин на плащане, включително и че същото е платено в брой.

Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да се потвърди.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11855 от 20.03.2024г. на ВРС, ХХти състав, в частите, с които е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение в полза на Етажната собственост, с адм. адрес гр. Варна, ж.к.

3

„Възраждане“ бл. 55, вх. 2 за: 1/ сумата от 98 лева, представляваща сбор от задълженията за такса управление, уговорена в договор между ЕС и „Триус 5“ ЕООД; 2/ сумата от 7,11 лева, представляваща такса фонд ремонт; 3/ сумата от 179,83 лева, представляваща сбор от задължения за такси за поддръжка и управление, както и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер на 9,23 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4