Решение № 1493 от 11.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Варна, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100501632 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. АНТ. ЯН., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, бул.“***“ №101, ап.12, чрез адв.В. Р. В., сл.адрес: гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17, адв.офис, против Решение №260863 от 10.3.2021г. постановено по гр.д.№11958/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В.Д.В., против жалбоподателката иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия сумата от 338.19лв., представляваща сбор от неплатени главници за ползвани В и К услуги по партида с аб.№1137458 за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, бул.”***” №101, ап.12 и сумата от 48.36лв., представляващи сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-27.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2862/2020г. на РС Варна.

1

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е необосновано, и неправилно, като се оспорват изводите на решаващият съд относно достоверността на представеният карнет за извършени отчети на водомера на ответницата, респективно за доказаност на реално потребление и реален отчет на потребени В и К услуги. Сочи се, че положените подписи за абонат в карнетният лист, са срещу датите 20.07.2017г., 23.08.2017г. и 18.10.2017г., които не обхващат процесния период от 20.9.2017г. до 29.11.2019г. Сочи се, че няма доказателства абонатът да е получил изпратеното от ищцовото дружество уведомително писмо за изтекла валидност на главния водомер. Сочи се още, че на базата на тези негодни доказателства, решаващият съд е достигнал до неправилният извод, че иска е основателен и доказан, както и че не е обсъдил възраженията на ответницата за липсата на извършен реален отчет на потребеното количество консумирана вода. Поддържа се, че “В и К“ операторът не е спазил разпоредбите на Общите условия за предоставяне на В и К услуги и Наредба №4 от 14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като не е извършвал реален отчет, а е прилагал служебно начисляване, без да са били налице основания за това. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощник, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят претенции. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез постъпила писмена молба от процесуалният представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 338.19лв., представляваща сбор от неплатени главници за ползвани В и К услуги по партида с аб.№1137458 за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, бул.”***” №101, ап.12 и сумата от 48.36лв., представляващи сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-27.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2862/2020г. на РС Варна.

2

В исковата молба се твърди, че ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни в обект, находящ се в гр.Варна, бул.”***” №101, ап.12, за който е разкрита партида с абонатен №1137458. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 и чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок в 30-дневен срок, след датата на фактуриране на съответното потребление, което ответницата не е сторила. На следващо място се твърди, че през периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. ползваните от ответницата В и К услуги отчитани по партида с аб.№1137458, са на обща стойност от 338.19лв. Твърди се, че предвид забавеното плащане на посоченото потребление, ответницата дължи обезщетение за забава чиито общ размер за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г. възлиза на 48.36лв., Сочи се, че предвид неизпълнение на посочените задължения от страна на ответницата, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2862/2020г. на РС Варна. Сочи се още, че заявление е уважено в цялост, респективно съдът е издал Заповед №1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по чл.414 от ГПК ответницата е подал възражение. В резултат, от което за ищецът е налице интерес от предявяване на настоящият иск.

С депозираният отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се, че ответницата има качеството на потребител на В и К услуги и че е потребила начислените количества вода, т.е. че е налице реален отчет, както и доказателствената стойност на представените от ищеца доказателства, като са развити подробни съображения. Твърди се, че ищецът не е спазил регламентираните в ОУ нормативни изисквания по отчет на потреблението в сграда в режим на етажна собственост и тези за служебно начисляване на потребление. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, както и за погасяване чрез плащане.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.

3

В разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от Справка за недобора на частен абонат с аб.№1137458, с посочен титуляр-ответницата, за обект, находящ се в гр.Варна, бул.”***” №101, ап.12, съдържащи данни за потреблението в процесният имот.

По делото е представен препис от карнетен лист по партида с аб.№1137458, за обект в гр.Варна, бул.”***” №101, ап.12, с посочен абонат Д.К.Я., обхващащи процесният период, в които лист са положени подписи за отчетено потребление от 16 м³ на 20.09.2017г. и нулеви показания на 18.10.2017г.

Представен е и препис от Уведомително писмо от 20.07.2017г. до Д.К.Я., което писмо е съставено от служител на “В и К“ оператора и уведомява потребителя за изтекла метрологична годност на главният водомер, в което има положен подпис за потребител от неустановено лице.

Видно е от приетата справка от СВ по партидата на ответницата, че на 23.07.1993г. същата и Д.К.Я., са дарили процесният апартамент №12, находящ се в гр.Варна, бул.”***” №101, на трети лица, като са си запазили правото на ползване върху имота.

Според представеният от ответницата препис от Констативен двустранен протокол от 29.11.2019г. подписан от Д.К.Я. и служител на ищеца, на посочената дата е извършена подмяна на водомера в процесния имот, като са отразени показания на стария водомер в размер на 831 м³.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира, следното:

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К услуги, респективно че ответницата е потребител на такива, за процесния имот, ведно с доказване на размера на претенциите, в това число отчет на потребеното количество вода или наличието на условията за служебен отчет, както и че при изчисленията на стойността на потреблението са ползвани приложими за съответният период цени. Следва да установи още, че ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва в претендираният размер. От своя страна ответницата следва да докаже 4 твърденията си за недължимост на претендираните суми, както и правопогасяващите си възражения.

От приетите по делото справка от СВ и справка в НБД, еднозначно се установява, че ответницата заедно със съпругът си Д.К.Я., имат качеството на ползватели на процесното жилище-Апартамент №12, находящо се в гр.Варна, бул.”***” №101.

Съобразно дефиницията дадена в чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, качеството на потребител има физически или юридическо лице, което е собственик, ползвател или наемател на водоснабден имот. В случая не е налице спор, че имота е водоснабден, а както вече се посочи по-горе ответницата е съползвател на имота. Тук е мястото да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, одобрените от ДКЕВР общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Представените от ищеца преписи от публикации в пресата установяват, че това изискване е спазено, респективно, че ОУ са влезли в сила и са приложими в отношенията на ищецът с потребителите на В и К услуги.

С оглед изложеното, следва извода, че ответницата има качеството на потребител на В и К услуги за процесния имот, съответно, че дължи заплащането на предоставените такива.

Относно размера на задължението от доказателствата по делото и частност от Уведомително писмо от 20.07.2017г., се установи, че в случая не е налице реален отчет на потреблението, а служебно са начислявани количества при условията на изтекъл срок на метрологична годност на водомера отчитащ консумацията в процесният водоснабден обект.