Решение № 2920 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8779/2023
- Вид
- Решение № 2920
- Подписан
- 10.06.2025
- Състав
- Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2920 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330108779 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Пина Де“ ЕООД, ЕИК 200140666, със седалище и адрес на управление: с. С., община Марица, против „Елеганс пропърти груп“ ЕООД, ЕИК 204932744, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 16 800 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл 26 от Договор от 26.10.2022 г. за изграждане на фотоволтаична централа, изчислена като размер на 10 % от цената по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди сключването на договор между страните за изработка на фотоволтаична инсталация от дата 26.10.2022 г., като „Елеганс пропърти груп” ЕООД приело да извърши проектиране и изграждане на покривна фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 100 KW (Обекта), върху покрива на съществуваща сграда с предназначение за складова база, склад, с идентификатор на сградата ********* по КККР на с.
****************, със застроена площ от 461 кв. м., находяща се в с. С., местност К., кв. **, ул. ***, собственост на довереното ми дружество, собствена на ищеца – възложител. Цената на изработката била уговорена в размер на 168 000 лева с ДДС. Изтъква се, че срокът за изпълнение на всички монтажни и строителни работи бил до 20.12.2022 г., но не бил спазен от ответника, който изпаднал в забава, и договора бил развален поради неизпълнение.
Изложени са доводи, че съгласно чл. 26 от договора при забава на 1 изпълнието от страна на изпълнителя, той дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10%.
Твърди се, че ако забавата продължи повече от 20 дни, възложителят има право едностранно да развали договора, без да предоставя допълнителен срок за изпълнение на възложителя, като в този случай изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 10% от стойността на договора, както и връщане на всички получени суми по чл. 6, ал. 1 от договора. Сочи се, че към моментта на исковата молба изпълнителят „Елеганс пропърти груп" ЕООД не е изпълнил в срок задълженията си по договора и не е осъществил предмета му. Излага се, че забавата на изпълнителя към 29.05.2023 г. е продължила повече от 20 дни, което на основание чл. 26 от Договора е дало право на ищеца да развали договора без предизвестие, което било сторено с Уведомление, връчено на изпълнителя по договора на 07.06.2023 г. С оглед гореизложеното се изтъква, че възникнало правото на ищеца да претендира неустойка в размер на 10% от стойността на договора, а именно 16 800 лева.
Претендират се и разноските.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва искът като неоснователен. Ответникът признава съществуването на договора. Сочи се, че договорът е за изработка с материали на изпълнителя и те са вложени на обекта на ищеца, като при разваляне на договора същите подлежат на връщане. Поради което отправя дилаторно възражение по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, с което да не изпълнява задължението си, докато и ищецът не изпълни своето, а това съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро 33Д е връщане от кредитора на полученото от него по договора.
Излага се, че ищецът е в забава на кредитора, тъй като не е оказал необходимото съдействие на ответника да довърши изпълнението на задълежнията си – а именно като ищецът не е изградил на сградата си необходимата мълниезащита. Ответникът излага, че е изпълнил всичко по договора, оставало му е само да се яви на обекта, за да синхронизира заземителната и мълниезащитна инстанции с тези на сградата, върху която е монтиран ФЕЦ, след като собственикът – ищец ги изгради, да монтира последното хардуерно устройство, което управлява комуникацията между ГРТФЕЦ и ГРТ на ищеца, свързано както с фотоволтаиците, така и със системата на ЕВН. Самото хардуерно устройство се сочи, че се управлява от електронна програма (софтуер), но ответникът е бил готов с услугите на външен подизпълнител за тази операция - той е бил състояние да я извърши за по-малко от половин ден. Изтъква се, че на практика това би било финалната операция по изграждане на централата на ищеца преди провеждане на 72часовите и проби за пускане в експлоатация. Наведени са доводи, че през цялото време на изпълнение на договора ответникът е предупреждавал ищеца, че собствената му, заварена сграда с идентификатор ********* (тази, на която са поставени фотоволтаиците) няма собствена мълниезащитна инсталация, което е абсолютно недопустимо по всички технически изисквания. Твърди се, че при липса на мълниезащита на сградата, въвеждането на ФЕЦ в експлоатация е технически недопустимо и по този начин ищецът-кредитор не е дал необходимото съдействие на ответника-длъжник да завърши работата си.
Сочи се, че на 30.05.2023 г., т.е. преди да бъде връчено на ответника изявлението на ищеца, ответникът е заявил възраженията си срещу действията на ищеца, които му пречат да приключи работата си.
Отрича се правото на ищеца да развали договора, доколкото 2 неизпълнената част от него е незначителна. Твърди се, че единствената технологична операция, която е оставало ответникът да изпълни, са били свързването на кабелите от ГРТ-ФЕЦ към ГРТ-ищец (на сградата му в ПИ на *********), настройката на хардуерното устройства „смартметър“, контролиращо отдаване/получаване от ищеца на електроенергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. Сочи се, че системата ФЕЦ на ищеца би могла да функционира и без включването и настройката на смартметъра.
Моли искът да бъде отхвърлен и да се присъдят разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор с ответника, клаузата за неустойка, условията за дължимост на същата и нейния размер, развалянето на договора, даването на необходимото съдействие и наличието на мълниезащита към датата на СМР-то, а в тежест на ответника – точно изпълнение, включително в количествено отношение.
Страните не спорят, че са сключили Договор от 26.10.2022 г. за изграждане на фотоволтаична централа, по който ищецът е възложителя, а ответникът е изпълнител. Съдът намира, че така, както е уговорена неустойката по чл. 26, ал. 2 от договора, същата представлява неустойка в случай на разваляне на договора. От тази гледна точка на първо място следва да бъде изследван въпроса за това имал ли е право ищецът да развали договора, както е направил с уведомлението, което е връчено на 07.06.2023 г. на ответника – което връчване не се оспорва от ответника.
Ищецът чрез процесуалния си представител в първото открито съдебно заседание, провело се на 13.11.2023 г., признава, че панелите са доставени и монтирани на покрива на сградата, като единствено сочи, че не са пуснати в експлоатация – в исковата молба няма възражения за некачествено неизпълнение. В този смисъл са и събраните гласни доказателства. Свид. Х.
Н. Г., разпитан по инициатива на ищеца, дава сведения за това, че зимата на едната година (не помни коя) е започнал работа ответникът, а юни месец на другата година е започнал работа вторият изпълнител, като вторият е довършил проекта. Свид. Х. А. А., разпитан по инициатива на ответника, дава сведения за това, че ответникът е изпълнил по-голямата част от проекта на възложителя, останало е да се свържат кабелите накрая и да се пусне в експлоатация ФВЕЦ, както и да се сложи смартметър. Свидетелят сочи, че е казал на представителя на ищеца да направи мълниезащита на процесната сграда, след което ще свърже кабелите и ще пусне обекта в експлоатация.
Свид. Б. Л. Т., разпитан по инициатива на ответника, дава сведения за това, че ищецът не е оказал съдействие на ответника за приключване на работата по проекта.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на всички свидетели, като достоверни и последователни. Съдът взема предвид и явната заинтересованост от изхода на спора на свидетелите, които са служители на съответната страна в процеса. В същото време съдът счита, че свидетелските показания на свид. Г. доказват твърденията на ищеца, че ответникът не е изпълнил част от проекта, но свидетелят не знае какъв е бил обемът на 3 недовършената работа, нито кога конкретно (не помни година) ответникът е спрял работа.
Съгласно заключението на вещото лице Л. К. е установено следното: изпълнителят ответник е извършил възложеното от ищеца възложител с определени отклонения, посочени в раздел V, т. 1 от заключението. Според вещото лице К. съгласно чл. 12, ал.1 от Наредба № 4 от 22.12.2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства сградата, върху която е изграден процесния (ФВЕЦ), следва да има собствена мълниезащитна инсталация, отговаряща на нейната категория на мълниезащита, независимо от това дали върху нея се изгражда, или не се изгражда ФВЕЦ, както и че изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаична централа включва изграждането към нея на мълниезащита.
Вещото лице счита, че съществуващата в имота на „Пина Де“ ЕООД мълниезащита не може да осигури ефективна защита (с ефективност над 0,95 до 0,98), каквато изисква монтираната върху покрива на сградата с идентификатор ************ процесна ФВЕЦ, т.е. съществуващата в имота на „Пина Де“ ЕООД мълниезащита не може да бъде ползвана за защита на новоизградената ФВЕЦ.
Вещото лице В. С. е посочил в своето заключение по повторната СТЕ, че сградата с идентификатор ***************, върху която е изградена процесната ФВЕЦ, няма собствена мълниезащитна инсталация, както и че трето лице изпълнител е извършил довършителни СМР, в т.ч. преработка на съществуващото ГРТ, настройка и пуск на ФВЕЦ (съгласно оферта от 12.05.2023 г.). В заключението по повторната СТЕ е изложено, че процесната сграда, върху която е изградена ФВЕЦ, трябва да има собствена мълниезащитна инсталация, отговаряща на нейната категория за мълниезащита, както е зададено по проекта. Вещото лице С., счита, че съществуващата в имота на „Пина Де" ЕООД мълниезащита не може да осигури ефективна защита, каквато изисква монтираната върху покрива на сградата с идентификатор *********** процесна ФВЕЦ, т.е. съществуващата в имота на „Пина Де" ЕООД мълниезащита не може да бъде ползвана за защита на новоизградената ФВЕЦ. Към момента на експертизата ФВЕЦ не е ефективно защитена от мълнии и се нуждае от самостоятелна защита.
Съдът намира, че двете заключения на вещите лица са подробни и последователни, както и са изготвени след задълбочен анализ на нормативната база, относимите документи и фактическото положение на ФВЕЦ. Следва да бъде отчетено, че двете експертизи не си противоречат в изводите на вещите лица, които са категорични, че процесната сграда, върху която е изградена ФВЕЦ, трябва да има собствена мълниезащита.
От една страна, съдът намира, че работата, която е останала да бъде завършена от ответника по проекта, е незначителна част в сравнение с извършената от изпълнителя работа. До този извод съдът достига, като взема предвид изложеното от вещите лица, подкрепено със свидетелските показания. Определено свързването на кабелите и пускането на ФВЕЦ е много малка част в сравнение с изграждането на самата ФВЕЦ. За това свидетелства и фактът, че офертата на втория подизпълнител е от 12.05.2024 г., а ФВЕЦ е пусната в експлоатация същия месец, т.е. за кратък период от време е довършена ФВЕЦ. Следователно ищецът не е имал право да развали договора, ерго не е настъпило основание за начисляване на неустойката по чл.