Акт № 2595 от 10.11.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2595

Добрич, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700464 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от процесуалния представител адвокат Е. Н. с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.1, офис 5, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1422344/02.07.2026 г. на младши автоконтрольор в I РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив Д. П. К., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), бб) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.1 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Настоява за отмяна на издадената заповед и за присъждането на сторените по делото разноски.

В законния срок е постъпил отговор от ответника, в който се настоява за отхвърлянето на жалбата като неоснователна и се прави евентуалното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че в конкретния случай падането на предната регистрационна табела е настъпило вследствие на извънредни метеорологични условия; след първоначалното падане са предприети действия за закрепването; при повторното падане водачът е взел табелата и я е поставил на видно място, без да прави опит за укрива регистрацията или възпрепятства идентификацията; при вземането на решение трябва да се обсъдят всички обстоятелства - причината за падането на табелата, предприетите действия за отстраняването на проблема и доказателствата за метеорологичната обстановка, както и да се провери дали са налице законовите предпоставки за налагането на процесната принудителна административна мярка, а също дали административният орган е изпълнил задължението да изясни всички факти и обстоятелства по случая; моли за отмяна на процесната заповед и за присъждането на сторените разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 02.07.2026 г. от Д. П. К. – младши автоконтрольор в I РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №5564558 на С. Д. Д. за това, че на 02.07.2026 г. около 12.05 часа при движението си по [улица]в [населено място] срещу №276 с посока на движение от юг към север управлявал собствения си лек автомобил „СИТРОЕН Ц1“ с рег. №[рег. номер], като пътното превозно средство е регистрирано, но предната табела с регистрационен номер не е постановена на определеното за това място, а се намира отпред вляво на таблото вътре в автомобила и виновно е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата – управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или тя не е поставена на определеното за това място. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №5564558 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1422344/02.07.2026 г. на младши автоконтрольор в I РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив Д. П. К., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), бб) от Закона за движението по пътищата е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.1 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), бб) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – управлението на моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или тя не е поставена на определеното за това място. Според т.2.7. от Заповед №317з – 6513/18.05.2026 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Пловдив е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР – Пловдив с правомощия на територията на съответното РУ да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Пловдив, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), бб) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), бб) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.1 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. От намиращите се по делото доказателства и разпита на допуснатия свидетел в съдебното заседание на 12.10.2026 г. М. М. Б. обаче става ясно, че причината регистрационната табела на управлявания от жалбоподателя автомобил да не е поставена на определеното за това място е обективна, а именно опустошителната буря в [населено място] вечерта на 01.07.2026 г., която е причинила много щети, включително и на паркирани автомобили. След като са налице безспорни данни, че е обективна причината табелата да не бъде поставена на определеното за това място на автомобила, но все пак е била поставена на предното ляво стъкло и е била видима за другите участници в движението и контролните органи, то е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел изпълнението на тази принудителна мярка. Затова и личният интерес на жалбоподателя е несъразмерно ограничен от изпълнението на издадената заповед. С оглед на всичко изложено издадената принудителна административна мярка трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон и целта на закона, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 305.11 евро, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро (което не е прекомерно).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица]издадената от младши автоконтрольор в I РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив Д. П. К. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1422344/02.07.2026 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив с административен адрес [населено място], [улица]да заплати на С. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица]направените разноски по административно дело №464/2026 г. по описа на ДАС в размер на 305.11 евро (триста и пет евро и единадесет евроцента).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�