Определение № 623 от 01.08.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. гр. Добрич, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500449 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод две частни жалби срещу определение № 157/15.04.2024г. по гр.д.№ 81/2023г. по описа на РС – Каварна, както следва:

1. Частна жалба с вх.№ 1427/02.05.2024г., подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш., ***, чрез адв. П. П. от САК, срещу частта от определението, с която е изменено, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 24 от 19.02.2024г. в частта за присъдените разноски, като е осъдено „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899 да плати на адвокат П. С. П., вписан в САК, с личен № ***, ЕИК ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 400 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото, т.е. е намален първоначално определеният размер на възнаграждението от 879,90 лева на 400 лева.

В жалбата си Т. Л. Д. излага доводи за неправилност и необоснованост на определението, с което присъденият в полза на упълномощения адвокат, оказал й безплатна правна защита, е намалено, по подробни аргументи, основани на приложението на чл. 78, ал. 1 от ГПК, чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и тълкуването на закона, дадено с Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. Обоснована е липса на противоречие на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на чл.

101, §1 и § 2 от ДФЕС, като е изтъкнато, че дори и такова да е налице, то присъденият намален размер на адвокатски хонорар не отговаря на чл. 36, ал.

2 от ЗА, тъй като не е справедлив и обоснован спрямо фактическата и правна сложност на делото, предвид характера на правоотношението, а също и извършената работа – броя заседания, изслушването на експертиза, материалния интерес. Настоява се за отмяна на определението, отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК на насрещната страна и присъждане на разноски от 1

16 лева държавна такса и определяне на адвокатско възнаграждение за извършена безплатна защита и съдействие в размер на 400 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2. Частна жалба с вх.№ 1501/13.05.2024г., подадена от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК 203508899, гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, чрез ст.юрисконсулт В. М., срещу частта от определението, с която е оставено без разглеждане искането на този жалбоподател за изменение на решение № 24 от 19.02.2024г. в частта на присъдения от Окръжен съд - Добрич адвокатски хонорар за предявената частна жалба по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС - Добрич.

В жалбата си „АЙ ТРЪСТ” ЕООД излага доводи за неправилност на определението, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248 от ГПК в частта й относно исканото намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата за оказана от него безплатна защита по в.ч.гр.д.№ 512/2023г. по описа на ОС – Добрич, аргументирани с приетото от въззивния съд в определение № 662/2023г., че първоинстанционният съд следва, съобразно изхода по спора, да разпредели отговорността за разноски за въззивното производство, с акта по което процесът не приключва. Настоява за отмяна на съдебния акт и за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 15 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Всяка от страните е представила отговор на подадената от насрещната страна жалба с доводи в оспорване на същата.

Като постави на разглеждане частните жалби, Окръжен съд - Добрич намира следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ищцата на 17.04.2024г. чрез профила на адвоката в ЕПЕП, подадената на 02.05.2024г. жалба е постъпила в срока по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, при съблюдаване на чл. 60, ал. 6 от ГПК (1 май е неприсъствен ден). На допустимостта на жалбата не се отразява неправилно указания от районния съд срок за подаването й – едноседмичен, защото тя е подадена в установения от закона такъв.

Жалбата от ответника по делото е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК – на 13.05.2024г., след връчване на определението на 08.05.2024г. и при съблюдаване на чл. 62, ал. 2 от ГПК.

Двете жалби са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба на Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш., ***, чрез адв. П. П. от САК, с която против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са предявени искове за установяване нищожност на договор за поръчителство в обезпечаване изпълнение на задължения по договор за кредит. Цената на иска е посочена от ищцата като 4 332,48 лева и не е оспорена от ответника, нито за нея е повдигнат въпрос от 2 съда.

С определение № 208/19.05.2023г. производството по делото е спряно на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК. Това определение е обжалвано от ищцата и отменено с определение № 662/09.08.2023г. по в.ч.гр.д.№ 512/2023г. по описа на ОС – Добрич, като в същото е посочено, че искането за присъждане на разноски не следва да се разглежда от въззивния съд, тъй като определението не е приключващ делото акт – в този случай разноските ще се присъдят при приключване на исковото производство, съобразно изхода на спора.

С постановеното по делото решение № 24/19.02.2024г. в отношенията между страните е признато за установено по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК, че Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022г., сключен между тях, е нищожен поради това, че посоченият в договора за потребителски кредит, обезпечен с договор за поръчителство от 01.03.2022г., годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите. Съответно на този резултат съдът е разпределил и отговорността за разноските – присъдил е такива само в полза на ищцата в размер от 173,30 лева (държавна такса), като е осъдил ответното дружество да плати на адвокат П. С. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 879,90 лева - адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото и сумата 733,25 лева - адвокатски хонорар за предявената частна жалба по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС - Добрич.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал молба с вх.№ 966/20.03.2024г., с дата на пощенско клеймо 19.03.2024г., по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 24/19.02.2024г. в частта за разноските, съставляващи присъдите на адвоката възнаграждения, като е поискано те да бъдат намалени до размерите от 150 лева, евентуално до размерите от съответно 595,57 лева за исковото производство и 400 лева за въззивното производство по частната жалба, предвид това, че присъдените хонорари са прекомерни спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, като при определяне на размерите им съдът не е съобразил актуалната съдебна практика – на съда на Европейския съюз и националната (цитирана).

След постъпване и на отговор от страна на ищцата по молбата, с който същата е оспорена като неоснователна, районният съд е постановил сега обжалваното определение. Приел е, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявения иск, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и, че в случая фактическата и правна сложност на делото не са високи, проведени са две открити съдебни заседания, събрани са само писмени доказателства и съществува съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. С оглед на това е 3 счел, че адвокатско възнаграждение, съответно на посочените критерии, се явява такова в размер на 400 лева, поради което присъденото следва да се намали до този размер. В частта на присъдената сума от 733,25 лева адвокатски хонорар за предявената частна жалба по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС -Добрич, районният съд е приел, че не е компетентен да се произнесе, поради което следва да остави молбата без разглеждане.

Последното е незаконосъобразно, а частната жалба с вх.№ 1501/13.05.2024г., подадена от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, е основателна. След като с решението по съществото по спора решаващият съд е разпределил отговорността и за разноските, сторени в производството по повод частното обжалване на неприключващия производството по делото съдебен акт, негова е компетентността, при постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските, да разгледа същата и да се произнесе по нея. Неправилно в оспореното определение е прието, че окръжният съд е определил дължимото се адвокатско възнаграждение за безплатна защита по в.ч.гр.д. № 512/2023г. на ОС –Добрич. Напротив съдът не се е занимал с отговорността за разноски, като изрично е посочил, че тя следва да се разпредели от първоинстанционния съд, съобразно изхода по спора. Това е така, защото отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора (чл. 78 от ГПК) и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция (чл. 81 от ГПК). Има се предвид постановяване на акт, с който съответната съдебна инстанция разрешава спора по същество или прекратява производството по делото. Определението, с което по-горната съдебна инстанция се произнася по частна жалба срещу определение за спиране на делото, няма характер на съдебен акт по чл. 81 от ГПК и по тази причина с него не се присъждат разноски. Затова и с решението районният съд е определил възнаграждение за защитата по въззивното частно производство и е възложил същото в полза на адвоката, съответно в тежест на ответника по делото. Като е оставил без разглеждане молбата на ответника за изменение на решението в частта за тези разноски, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на РС – Каварна за произнасяне по същество на искането по чл. 248 от ГПК в тази част.

В другата част, обжалвана от Т. Л. Д., определението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер , по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 от ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 о т ЗА) е ограничено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на 4 адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 о т ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи (по Наредбата за заплащане на правната помощ – при предоставяне на правна помощ и при определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК), без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22. Разпоредбата на чл.

38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.