Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6203 от 28.05.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 824/2026
Вид
Решение № 6203
Подписан
28.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Милена Несторова – Дичева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6203

Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700824 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. Н. К., [ЕГН], [населено място], [улица], против ЗППАМ № 26-0435-000032/20.03.2026 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив.

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед като се сочи прекомерност на наложената ПАМ дотолкова доколкото непосредствено след налагането ѝ още на следващия ден вече е налице сключена валидна ЗГО.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

За ответната страна се представя писмено становище с изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възражение.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на спора е заповед ЗППАМ № 26-0435-000032/20.03.2026 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. З)) ГГ от ЗДвП.

За да наложи процесната ПАМ, АО е приел, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 пр.1 ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят в [населено място], на [улица] в посока север, управлява лек автомобил [Марка] с рег.номер [рег. номер] лична собственост, което МПС не е регистрирано по надлежния ред заради служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г. при липса на ЗГО.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Като правно основание за издаването в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква „з“ гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят управлява МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила.

От друга страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) поставя задължение за Информационния център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предоставя 14 – дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

По аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи въобще към прилагане на реда за служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила в 14- дневен срок да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и едва след това Гаранционният фонд следва да уведоми компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ.

По делото не са представени доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване на собственика на автомобила и същият в предоставения му срок да не е представил доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за да се приеме, че е възникнало правомощието и задължението на Гаранционния фонд да уведоми органите за контрол по Закона за движение по пътищата да прекратят регистрацията на превозното средство.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. В тази връзка с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването. В случая е недоказан субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ.

Освен гореизложеното следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят, непосредствено след извършената му проверка още на следващия ден сключва ЗГО. Оспорената заповед е издадена на 20.03.2026 г., а според направена служебно от съда онлайн справка на сайта на „Гаранционен фонд“ налице е валидна ЗГО с дата 21.03.2026 г. При това положение е преустановено противоправното деяние и е изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените, доказани и своевременно претендирани, разноски по делото, които се констатираха в размер общо на 770, 45 евро заплатени ДТ (по настоящото дело и по адм.дело № 3734/2026 г. на ВАС) и претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА (по настоящото дело и по адм.дело № 3734/2026 г. на ВАС общо в размер на 750 евро). За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед ЗППАМ № 26-0435-000032/20.03.2026 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на В. Н. К., [ЕГН], сторените по делото разноски в размер на 20,45 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на адв.К. Д. Г. – САК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро.

Решението е окончателно.

Съдия: