Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 80 от 31.05.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

Съд
Апелативен съд - София - АСНС закрит
Дело
Въззивно частно наказателно дело 225/2021
Вид
Определение № 80
Подписан
31.05.2021
В сила
31.05.2021

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. гр. София , 31.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия В. Петкова

Венелин Б. Иванов

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600225 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл. 248 от НПК.

С определение от 19.04.2021г., произнесено в разпоредително заседание по НОХД №605/2021г., Специализираният наказателен съд, 21-ви състав, е приел, че на досъдебното производство (№135/2020г. по описа на СлО при СП – гр. София) и в изготвения от прокурора обвинителен акт, не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, поради което не e прекратил съдебното производство по делото по реда и на основание чл. 248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК и н е е върнал същото на Специализираната прокуратура за отстраняване на такива, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите/подсъдимите.

Определението е атакувано в законоустановения 7-дневен срок с ч астна жалба от адв. П. Я. – упълномощен защитник на една от подсъдимите по делото – М. В. И.. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на съда в определението от 19.04.2021г. относно липсата на допуснати в обвинителния акт съществени процесуални нарушения. Сочи се, че, според жалбоподателя, такива са били допуснати и те се изразяват в повдигане на обвинение на подзащитната му, от една страна – за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл.

2020 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, с посочени в 1

ОА „улесняващи“ престъпления по чл. 282, чл. 316 и чл. 311 ал.1 от НК, а от друга страна – с обвинителния акт на прокурора тези „улесняващи“ престъпления са възведени и като отделни обвинения по посочените текстове от НК. Възразява се и срещу това, че, съобразно установената съдебна практика на ВС на РБ (посочени са в частната жалба ППВС №2/1980г., ППВС №3/1970г., ТР №50/1980г., ТР №27/1977г. и ТР №40/1988г.), е недопустимо престъплението по чл. 282 от НК да се явява „улесняващо“ това по чл. 203 от НК, както и, според защитника, е недопустимо да има и отделно обвинение за престъпление по чл. 282 от НК в разглеждания по делото казус. В жалбата се сочи също така, че неправилно спрямо подс. М.И. е било повдигнато в акта на прокурора обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311 ал.1 от НК, доколкото, според защитника, обвинение за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК е било повдигнато на подсъдимия Д. Т. М., а той (отново според защитника-жалбоподател), бил съставил инкриминираните официални документи именно за да бъдат използувани от подсъдимата М. В. И., което тя и направила. Възразява се срещу така повдигнатото обвинение спрямо И. за престъпление по чл. 316 от НК. В частната жалба се сочи също, че „конструкцията в диспозитива на обвинителния акт е крайно объркана“ и не дава възможност на подсъдимите да разберат в какво са обвинени.

Конкретика в частната жалба в този аспект липсва, с изключение на посоченото в нея, че, според жалбоподателя, са налице неточности в размера на твърдените за присвоени парични средства, не ставало ясно къде, как и пред кого са били използувани официалните документи с невярно съдържание, какви действия са били извършени от всеки от обвиняемите/подсъдимите, в зависимост от посочената тяхна съучастническа дейност (извършител, съизвършител, помагач). Иска се отмяна на протоколното определение на СНС от 19.04.2021г. в обжалвана му част, респ.

– прекратяване на съдебното производство и връщането му на СП за отстраняване на допуснати в обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

По реда и на основание чл. 342 ал.2 от НПК , препис от частната жалба на адв. Я. е бил изпратен на заинтересованата страна – Специализираната прокуратура – гр. София, от която не е постъпило писмено възражение.

Извън законоустановения 7-дневен срок, по делото е постъпило 2 писмено становище, изхождащо от адв. Н. В. – защитник на подс. М. И. М., както и лично от същия подсъдим, в което се изразява подкрепа към отразеното в частната жалба на адв. П. Я. (защитник на подс. М. И.).

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото, с обжалваното определение и като взе предвид доводите, наведени в частната жалба, намира последната за НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установено следното:

Досъдебно производство №135/2020г. по описа на СлО при СП е внесено на 17.03.20201г. в Специализирания наказателен съд, с обвинителен акт на Специализираната прокуратура, с който са възведени обвинения спрямо 4 (четири) обвиняеми лица, както следва:

- на обв. М. В. И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;

- на обв. А. С. Л. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;

- на обв. Д.Т. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;

- на обв. М. И. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

С протоколното определение от проведено разпоредително заседание на 19.04.2021г., първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство и в акта на прокурора не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на защита на обвиняемите, включително и такива, наведени от защитниците на обв. М.И. – адв. Х. Б. (в с.з. от 19.04.2021г.) и адв. П. Я. (възпроизведени в частната жалба до АСНС).

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния, отразени в протоколното определение от 22.10.2020г., за правилни и законосъобразни.

На първо място, въззивният съд държи да отбележи и да подчертае, че не отговаря на истината отразеното в частната жалба на адв. Я., че на 3 подзащитната му – подс. М. И., с обвинителния акт са били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 282, чл. 316 и чл. 311 от НК – веднъж, като „улесняващи“ престъпления към престъплението по чл. 203 от НК, и втори път – като отделни престъпления. Както е видно от възведеното обвинение в акта на прокурора, спрямо тази подсъдима (а и спрямо останалите трима подсъдими), са повдигнати обвинения единствено за престъпление по чл. 203 вр. с чл. 26 ал.1 от НК (за всеки от тях – при различни форми на съучастническа дейност). По сходен начин стои въпросът във връзка с направеното възражение в частната жалба относно повдигнато обвинение спрямо подс. М. И. за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311 ал.1 от НК, което, според защитника-жалбоподател, не трябвало да бъде повдигано от страна на прокуратурата. И тук въззивният съд подчертава, че отделно обвинение за такова престъпление спрямо тази подсъдима (както и срещу останалите подсъдими лица), не е възведено с ОА. Това престъпление е посочено в акта на прокурора само и единствено като „улесняващо“ престъплението по чл.

203 от НК. По възражението на адв. Я., че, съобразно трайно установената и посочена от него в частната жалба, съдебна практика на ВС на РБ (респ. – на ВКС на РБ), деянието по чл. 282 от НК не може да се включва в комбинация (или като „улесняващо“ престъпление) към престъплението по чл. 203 от НК, това е въпрос по съществото на конкретното наказателно производство, на който следва да бъде даден отговор с крайния съдебен акт на решаващия съд, но не представлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в обжалваното определение в този аспект.

Относно твърденията в частната жалба за „объркана конструкция в диспозитива на обвинителния акт“, недаваща възможност на подсъдимите да разберат в какво са обвинени; за наличие на неточности в размера на твърдените за присвоени парични средства; за това, че не ставало ясно къде, как и пред кого са били използувани официалните документи с невярно съдържание; какви действия са били извършени от всеки от обвиняемите/подсъдимите, в зависимост от посочената тяхна съучастническа дейност (извършител, съизвършител, помагач), въззивният съд, както това е преценил и първоинстанционният, не съзира неточности и/или неясноти по тези въпроси в акта на прокурора, още по-малко такива, които да ограничават 4 правата на защита на подсъдимите и на техните защитници, на пострадалите и на техните представители и повереници.

Предвид на всички изложени дотук съображения, настоящият въззивен състав намира, че определението на СНС, 21-ви състав, произнесено в разпоредително с.з. от 19.04.2021г., като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от горното и на основание чл. 345 вр. с чл.249 вр. с чл. 248 от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.04.2021г. на

Специализирания наказателен съд, 21-ви състав, произнесено в разпоредително заседание от същата дата по НОХД №605/2021г., в обжалваната му част, в която е прието, че не са налице основания по чл. 249 ал.4 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл. 248 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5