Решение № 58 от 08.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Добрич, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20233200900016 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „КАРИМА“ЕООД,ЕИК 124618276 ,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,ул.“***

„№4,представлявано от *** ,чрез адв.И. С.,ДАК,съдружник в Адвокатско дружество“С. и

***“,със съдебен адрес:гр.Добрич,ул.“***“№3,ет.3 срещу Р. С. Ф. ЕГН ********** с адрес с.Банковски,обл.Добрич за сумата от 150 000 лв.-задължение по запис на заповед ,издаден на 11.07.2022г.,в полза на ищцовото дружество.Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ответникът не е подал отговор на предявения иск.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 11.07.2022г. ответникът е поел менителнично задължение към ищеца с издаването на запис на заповед,като на определения в ценната книга падеж не е заплатил задължението си.

Ищецът завел заповедно производство в РС гр.Добрич,като било 1 образувано ч.гр.д.№ 3210/2022г.по описа на съда.Съдът издал Заповед за изпълнение №1402/07.11.2022г. и изпълнителен лист.Длъжникът е осъден да заплати сумата 150 000 лв.въз основа на представения запис на заповед.

Образувано е изпълнително дело №1017/2022г.по описа на ЧСИ Л.***,като след връчване на поканата за доброволно изпълнение ,ведно с копие от заповедта за изпълнение и изпълнителен лист,длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК на 23.11.2022г.На основание чл.415 ал.1 от ГПК заповедният съд е указал на поемателя ,като заявител в заповедното производство,да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.

Искът е заведен в указания от съда срок и е допустим.

Сам по себе си записът на заповед е абсолютна търговска сделка.Ищецът черпи правата си директно от формално редовната ценна книга ,без да е длъжен да установява връзката й с конкретно каузално правоотношение.

Независимо от това ищецът описва в исковата молба конкретните взаимоотношения с ответника,наложили издаване на ценната книга,която има обезпечителен характер по отношение на задълженията по сделката ,с която същият е свързан.

Записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение ,свързано със сключен на 11.07.2022г.договор за покупко- продажба на царевица,по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищеца по делото 300т.царевица ,реколта 2022 г.при цена 500лв.за тон.Ищецът е превел 50 000 лв.-авансово,представляващи част от дължимата цена на зърното.Срокът за изпълнение на задължението на ответника е изтекъл,а продавачът по договора е предал само 100т.царевица и към настоящия момент отказва да предаде останалото договорено количество.

Срокът за предаване на стоката е определен от 01-31.10.2022г.

2

,поради което ответникът е изпаднал в забава.

Съгласно договора при неизпълнение,продавачът дължи обезщетение за всеки тон неизпълнение,равняващо се на разликата между договорената цена по този договор и пазарната цена към момента на неизпълнението,но не по-малко от 30 % от договорената цена на тон неизпълнено количество стока.С оглед неизпълнението продавачът дължи сумата от 30 000 лв.,представляваща 30 % от стойността на недоставените 200т.царевица по 500 лв.за тон или общо 30 % от сумата 100 000 лв.

Поради това,че считано от 01.11.2022 г.продавачът е в забава,той дължи на купувача обезщетение в размер на 91 %- за деветдесет и един дни до 31.01.2023г.,равняващи се на 91 000 лв.,от които се претендират само 20 000 лв.

Платената от купувача авансово цена на част от стоката е уговорена като капаро,съгласно чл.93 от ЗЗД,поради което при неизпълнение се дължи връщане на двойния й размер-100 000лв.

Така ищецът обосновава правния си интерес да претендира сумата от общо 150 000 лв.,от която 20 000 лв.,частично от 91 000лв.неустойка за забава за периода от 01.11.2022г.до 31.01.2023г.,съгласно чл.7.2/1/ от договора,сумата от 30 000лв./неустойка за неизпълнение на 200т.царевица,съгласно чл.7.2/2/ от договора за продажба и сумата от 100 000 лв.,представляващи двойния размер на заплатената като задатък сума от 50 000 лв.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск изцяло.

Ответникът оспорва иска,чрез заявени в първо съдебно заседание правоизключващи факти,без да спори по изложените факти в исковата молба,а именно:

-Твърди,че каузалното правоотношение,обезпечено чрез издаването на ценната книга-Договор за покупко-продажба на царевица,реколта 2022г. .,сключен на 11.07.2022г. между страните ,съдържа нищожни 3 клаузи,а именно клаузите на чл.7.2 ал.1 и чл.7.2. ал.2 от договора,поради противоречие на уговорената неустойка с добрите нрави,които нарушават правилата на добросъвестност в търговските правоотношения и принципа на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

По-конкретно клаузата на чл.7.2./1/ от договора е уговорена без краен предел,с което сумата не е ограничена по размер.

Неустойката,уговорена в клаузата на чл.7.2/2/ също е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави,като надхвърля присъщите на неустойката обезпечителна,обезпечителна и санкционна функции.

Правят се и възражения относно характера на преведената авансово сума от 50 000 лв.,която ответникът не счита за задатък,за да се претендира връщането й в двоен размер,а като авансово платена цена,въз основа на съглашението между страните в чл.6.2. от Договора.Твърди се също ,че договорът не е развален,съобразно уговорката на чл.7.1. ,за да се претендират последиците от развалянето му.

Всички тези съображения ответникът излага в първо открито заседание по делото,чрез депозирана и поддържана от пълномощника му писмена молба.

От своя страна ищецът счита,че съдът не следва да обсъжда възраженията ,свързани с каузалното правоотношение,обезпечено с ценната книга,доколкото не са направени своевременно в сроковете по чл.367 ал.2 и ал.3 от ГПК и са преклудирани от разпоредбата на чл.370 от ГПК.

Съдът,като се запозна със становището на страните и представените по делото писмени доказателства,намира за установено следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№3210/2022г.на РС гр.Добрич,в което по заявление на ищеца вх.№19225/04.11.2022г. и въз основа на представен формално редовен от външна страна запис на 4 заповед,издаден от ответника на 11.07.2022г.,с падеж 31.10.2022г.,по силата на който ответникът безусловно се задължава да заплати на ищеца,като поемател по ценната книга сумата от 150 000 лв.,е издадено Разпореждане №6161/07.11.2022г. по силата на което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв.задължение по представения ЗЗ ,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата,както и сумата от 3000 лв.-съдебно деловодни разноски в заповедното производство.С възражение от 23.11.2022г.длъжникът е оспорил вземането,предвид на което с

Разпореждане№6525/25.11.2022г. Районният съд е указал на ищеца в едномесечен срок да предяви настоящия иск.

В процеса няма спор относно редовността и авторството на ценната книга,връзката й с каузалното правоотношение,а именно Договор за покупко-продажба на царевица,реколта

2022г.,сключен на

11.07.2022г. между страните ,както и по факта,че по ценната книга липсва плащане на задължението от страна на ответника по делото.

Съдът намира,че представения Запис на заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ и от него ищецът може да черпи директно права,без да обосновава връзката с каквито и да е каузални правоотношения между страните,свързани с издаването му.Въпреки това ищецът е посочил ,въз основа на кое каузално правоотношение е поето менителничното задължение ,като е въвел в предмета на спора сключения между страните Договор за покупко-продажба на царевица,реколта 2022г. .,сключен на 11.07.2022г.

Не се спори по твърденията в исковата молба,а именно,че сумата от 50 000 лв.е авансово преведена на ищеца за покупката на 300 т.царевица,реколта 2022 г.по 500 лв./т.,че ответникът е изпълнил задължението си само за 100т. царевица,а не е доставил договореното количество от 200 т.

Правят се описаните по-горе възражения срещу действителността на 5 уговорените с чл.7.2/1/ и чл.7.2/2/неустойки ,възраженията срещу дължимостта на сумата от 100 000 лв.,представляващи двоен размер на преведената като аванс сума от 50 000 лв.,както и по законосъобразното прекратяване на договора.

Съдът намира,че част от възраженията на ответника са действително преклудирани,като незаявени с отговора на исковата молба ,а именно възраженията ,свързани с недължимостта на сумата от 100 000 лв.капаро ,както и изобщо възраженията ,свързани с прекратяването на договора.Тези възражения не подлежат на обсъждане в настоящото производство,предвид разпоредбата на чл.370 от ГПК,която отрича правото на ответника,който не е подал в срок отговор на исковата молба да вземе становище по иска,да направи възражения,да оспори истинността на представен документ и да представи доказателства.С отговора на исковата молба ответникът е длъжен да направи всички свои правоизключващи,правоунищожаващи,правонамаляващи или правопогасяващи възражения,факти и обстоятелства,което не е сторено в конкретния случай.

Съдът следва да обсъди само възраженията ,свързани с нищожността на двете неустоечни клаузи.Съгласно ТР №1/2020 г. от 27.04.2022г. на ОСГТК по т.д.№1/2020г. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи по тях,които са от значение за решаване на правния спор,без да е направено възражение от заинтерсованата страна,само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.По-конкретно при нарушение на добрите нрави,обективирано в самия договор,например клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,съдът е длъжен да установи нищожността и без възражение.Следователно,макар и несвоевременно заявено възражението за нищожност на клаузите на чл.7.2/1/ и чл.7.2/2/ от договора,то следва служебно да се разгледа от съда.

6

По отношение на уговорената неустойка за забавено изпълнение на задължението ,договорена в чл.7.1./1/от договора съдът намира,че неустойка от 1% на ден просрочие от стойността на заявеното и непредадено в срок количество стока,без да е налице краен предел на неустойката противоречи на добрите нрави и добросъвестността,тъй като може да нарасне до размери,изключващи обезщетителния и обезпечителен характер на неустойката като институт на гражданското и търговско право и да доведе до неоснователно обогатяване на изправната страна,която е ищецът в настоящия случай.Така в претенцията на ищеца за забава от 91 дни се претендира 91% неустойка върху стойността на недоставените 200 т.царевица или сумата от 91 000 лв.Тази санкция се предвижда наред със санкцията за неизпълнение на договора,която е в размер на 30 % от договорената цена на тон върху неизпълненото количество.Кумулирането на двете неустойки би довело до нарушаване на принципа на добросъвестността в търговските взаимоотношения и превръщането на неустойката в неоправдано висока санкция за неизпълнението на договора.От друга страна неустойката за забава не може да се претендира ведно с неустойката за пълно неизпълнение.

По тези съображения съдът намира ,че клаузата на чл.7.2./1/ е нищожна и претенцията на ищеца,основана на нея е неоснователна.С тези мотиви искът за установяване на дължимостта на сумата от 20 000 лв.,частично от общо 91 000лв.,следва да се отхвърли.

Що се отнася до неустойката,уговорена в чл.7.2./2/от договора ,според решаващия състав на съда тази уговорка е действителна.Тя е израз на свободата на договаряне между страните,прокламирана в чл.9 от ЗЗД,уговарянето й не противоречи на императивни законови норми ,нито на добрите нрави.Това е така,тъй като и двете страни са търговци,а общо известно е ,че неизпълнението на задължения по търговски сделки е свързано с невъзможността на изправната страна 7 да изпълни свои задължения,които са част от търговския оборот,който се характеризира с динамика и бързина,поради което неизпълнението на задълженията причинява сериозни вреди на изправната страна.Израз на това разбиране е и разпоредбата на чл.309 от ТЗ,която забранява да се намалява поради прекомерност неустойка,дължима по търговска сделка ,сключена между търговци.Уговорената в чл.7.2/2/ от договора неустойка за неизпълнение не излиза извън присъщите си обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция,поради което е действителна.