Решение № 1508 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1008/2022
- Вид
- Решение № 1508
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- Атанаска Стефанова Букорещлиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.461 · Кодекс за застраховането
- чл.483 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1, б."б", пр.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1508 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско Д. № 20225300101008 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба , подадена от Гаранционен фонд, с адрес- гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, против З. Д. П., с ЕГН ********** и адрес- гр. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ.
Изложени са в исковата молба /уточнена с молба от 21.04.2022г./ обстоятелства, че Гаранционен фонд е изплатил по щета №*** обезщетение за неимуществени и имуществени вреди размер на 36 186,91лв. на Т. Д. Б., в качеството й на пострадала като пътник в лек автомобил „Опел Вектра” ДКН ***, при ПТП, станало на *** в землището на с.*** на път ***. Виновен за ПТП, съгласно влязло в сила решение по анд №6322/2018г. на ПРС, е ответникът П., който е управлявал л.а.”Пежо 206” с ДКН ***, собственост на М. Й. Т., в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ/отм./, сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ- без сключена задължителна застраховка „ГО” към датата на ПТП. В резултат на произшествието пострадалата Б. е получила следните увреждания: контузия на главата и мозъчно сътресение; съчетано счупване на двете кости на дясната предмишница; постконтузионен дискоординационен синдром, с персистиращо вестибуларно нарушение няколко месеца след злополуката; ВЛК на главата. Освен това същата е претърпяла и имуществени вреди вследствие на реализираното ПТП, изразяващи се в направени разходи за стационарен престой, за закупуване на комплект плака, за прегледи и лекарства. Общият размер на заплатеното от ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на пострадалата, която е предявила претенция пред ГФ, възлиза на 36 186,91лв., от които 5 000 лв.- за контузия на главата и мозъчно сътресение; 25 000 лв.- за съчетано счупване на двете 1 кости на дясната предмишница; 4 000 лв.- за постконтузионен дискоординационен синдром, с персистиращо вестибуларно нарушение; 1 000 лв.- за ВЛК на главата и 1 186,91 лв.- за имуществените вреди. Обезщетението от 36 186,91 лв. е платено с три преводни нареждания, както следва: на 13.12.2018г.- 24 500 лв.; на 19.12.2018г.- 830,84 лв. и на 15.01.2019г.- 10 856,07лв. След изплащане на посочената сума, ГФ отправил покана до ответника за възстановяването й. Тъй като към датата на депозиране на исковата молба плащане не е извършено, то ищецът счита, че за него се е породило правото да получи по пътя на регреса платената сума.
Предвид всичко гореизложено, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. да заплати сумата от 36 186,91лв., представляваща платеното от ГФ в полза на пострадало лице- Т. Д. Б. обезщетение по щета №*** за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на ***г., причинено от виновния водач- З. Д. П. при управление на МПС- лек автомобил ”Пежо 206” с ДКН ***, като водачът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съображения по спора са развити в писмено становище на адвокат Г. П.- процесуален представител на Гаранционен фонд. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника З. Д. П., чрез упълномощения адвокат З., е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск по размер. Посочва се, че данни за претърпяно от пострадалата физическо увреждане, вследствие на процесното ПТП и проведено лечение, се съдържат единствено досежно установеното съчетано счупване на двете кости на дясната предмишница, като определеното и заплатено от ищеца обезщетение за това увреждане счита за необосновано високо, несъобразено с претърпените болки, страдания и неудобства. По отношение на останалите травматични увреждания се заявява, че не се доказва същите да са в причинна връзка с ПТП. Ответникът сочи, че не е ясно дали контузията на главата, обезщетена в рамките на 5000 лв., е различна от повърхностното увреждане на главата или се касае за дублиране на едно и също нараняване, като за него и за твърдяното мозъчно сътресение липсват доказателства те да са претърпени реално. По отношение на увреждането- постконтузионен дискоординационен синдром ответникът счита, че липсва пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и описаното увреждане, тъй като оплаквания в тази насока за пръв път Т. Б. е отправила три месеца след ПТП, при което не е отговорен за това състояние на пострадалата. Оспорва и дължимостта на обезщетените от ищеца имуществени вреди- направени разходи от пострадалата в размер на 120 лв. по фактура от 05.12.2017г. с основание- подобрени битови условия, както и за сумата от 1020 лв.- платена сума за медицинско имплантируемо изделие.
Направено е в отговора възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като се твърди, че същата е пътувала без поставен предпазен колан или с неправилно поставен такъв в нарушение на чл.137а ЗДвП. Ответникът счита, че при 2 спазване на това законово изискване не би било настъпило травматичното увреждане, което признава- счупването на дясната ръка и евентуално- останалите увреждания, ако се приеме, че те също са се проявили в причинна връзка с ПТП. Претендира присъждане на разноски.
Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки на адвокат К.- пълномощник на ответника.
С определение, постановено в закрито заседание на 13.06.2022г., като трето лицепомагач на страната на ответника е конституиран Т. К. Д., ЕГН **********, който е изразил становище за основателност на предявения иск. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат Б.- пълномощник на третото лице-помагач.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното анд №6322/2018г. на РС- Пловдив, се установява, че с решение №1858/31.10.2018г. /влязло в сила на 16.11.2018г./, постановено по това Д., З. Д. П. е признат за виновен в това, че на ***г. в землището на с. ***, област ******, на път *** /*****/, при управление на МПС- лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ***, е нарушил правилата за движение- чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.23, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Д. Б., изразяваща се в счупване на телата на лакътната и лъчева кости на дясната предмишница, довели до трайно затрудняване движенията на горния й десен крайник, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.378, ал.4, вр. с ал.1 от НПК, вр. с чл.78А, ал.1 вр. с чл.343 А, ал.1, б.“А“, пр. 2, вр. с чл.
343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв.
Липсва спор между страните, че към датата на пътнотранспортното произшествие не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО” за лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***.
На 24.10.2018г. е подадено уведомление от пострадалата Т. Д. Б. пред Гаранционен фонд, съдържащо искане за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, съотв. в размер на 40 000 лв.- за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътна кост; 40 000 лв.- за счупване на лъчева кост; по 10 000 лв.- за удар в главата и загуба на съзнание и за счупено 7-мо ребро, както и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 190 лв.- направени разходи за лечение.
По повод предявената претенция е образувана щета №*** Изготвено е медицинско заключение, в което са описани претърпените от пострадалата увреди и е предложено да й се изплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в определените размери, при отчитане на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат. С протокол №28/11.12.2018г. на УС на Гаранционен фонд е взето решение №28-2, с което на Б. е одобрено обезщетение в общ размер на 36 186,91 лв., като от него 35 000 лв. за неимуществени вреди в резултат на следните увреди- контузия на главата и мозъчно сътресение, с очаквано възстановяване за 3 период от един месец; съчетано счупване на двете кости на дясната предмишница, лекувано оперативно с очаквана консолидация за период от 4-5 месеца; постконтузионен дискоординационен синдром, с персистиращо вестибуларно нарушение няколко месеца след злополуката, ВЛК на главата, повърхностно увреждане с очаквана трайна консолидация, и 1 186,91 лв.- за имуществени вреди. При отчитане на 30 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалата определеното обезщетение е намалено на 24 500 лв.- за неимуществените вреди и на 830,84 лв.- за имуществените.
Във връзка с депозирана на 19.12.2018г. молба от пострадалата за преразглеждане на обезщетението по щета №***, на 10.01.2018г. е проведено заседание на Застрахователната медицинска комисия при Гаранционен фонд, която е предложила на Т. Б. да се изплати допълнително обезщетение в размера на приетото съпричиняване от 30 % или сума от 10 500 лв.- за неимуществени вреди и сума от 356,07лв.- за имуществени.
С преводни нареждания от 13.12.2018г. и 19.12.2018г. на пострадалата са изплатени първоначално определените обезщетения от 24 500 лв. и 830,84 лв., а с преводно нареждане от 15.01.2019г. и сумата от 10 856,07лв.
Представена е по делото регресна покана с изх.№*** относно щета №***, адресирана до З. П., с която същият е уведомен, че Гаранционният фонд е изплатил на Т. Д. Б. сума в размер на 36 271,31лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, причинени с лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, управляван без задължителна застраховка „ГО”, при пътнотранспортно произшествие от ***г. в с. ***, както и че в едномесечен срок от получаването на поканата ответникът следва да внесе посочената сума по банковата сметка на ГФ в „УниКредит Булбанк”.
В хода на настоящото производство е допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, с вещи лица д-р Б. П. и инж. Д. С., от чието заключение се установява, че при ПТП Т. Б. е получила следните травматични увреждания- контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома; счупване на дясната предмишница /фрактура Галеаци/; разкъсно- контузна рана на главата /челна област/, посткомоционален дикоординационен синдром, констатиран три месеца след травмата. В изготвеното от експертите заключение е посочено, че лекият автомобил „Опел Вектра”, рег. №***, в който е пътувала пострадалата Б., е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани за всички пътници. При правилно поставен и функциониращ предпазен колан пострадалата не би получила разкъсно- контузната рана на главата и счупването на дясната предмишница в областта на китката, тези увреждания са причинени при свободно придвижване на тялото на Б. напред и съприкосновението му с части от обзавеждането на автомобила. Според заключението, възстановителният период за счупване на дясната предмишница е с продължителност 3- 5 месеца, като включва зарастване на костните фрагменти и раздвижване, а последващото изваждане на металните импланти от костта ще удължи възстановителния период с около 15- 20 дни след оперативната интервенция; за разкъсноконтузна рана на главата- 9-12 дни, а за посткомоционния дикоординационен синдром- 2-3 4 месеца и повече от датата на травмата при правилно лечение.
С оглед оспорване заключението на КСМАТЕ, по делото е допусната повторна такава с вещи лица д-р М. Б. и инж. В. С.. Анализирайки конкретната пътна ситуация и получените от Б. увреди, експертите са направили извод, че при настъпване на ПТП пострадалата е била с поставен предпазен колан. Според вещите лица, напълно е възможно, предвид установения механизъм на ПТП и времето на неговото възникване- ***г., да не останат видими следи от действието на предпазния колан. Описаните увреди- съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито на дясната предмишница, и разкъсно-контузната рана между първия и втория пръст на дясната ръка са причинени в резултат на удар в арматурното табло на дясната длан между първия и втория пръст, при изпъната напред пред тялото ръка и гръбна повърхност, сочеща нагоре и натиск отгоре надолу в ръката, освен отзад напред. Това се е получило при челния сблъсък с лек автомобил „Пежо” и политане напред на тялото на Б. от инерционната сила и ограничаването му от предпазния колан. Травмата в областта на главата е от удар в дясната средна колонка, между предната и задната врата, при връщането на главата назад и завъртането на колата надясно и политането на същата надясно. Според заключението, оздравителният процес на получените от пострадалата увреждания е траел 4-5 месеца при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват доказателства по делото.