Решение № 88 от 28.02.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Габрово, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Х. при участието на секретаря Д.а Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело № 20234210100491 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Г.И" ООД, с ЕИК 107581235, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово ул.

„Орловска" № 154 срещу С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "******" № 17, ет. 2, ап. 6.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че на 27.10.2022 г. се провело събрание на съсобствениците на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Габрово, ул.

„Орловска" № 154, както и собствениците и съсобствениците на находящи се в същия имот сгради. Проведеното общо събрание на съсобствеността било обективирано в констативен протокол акт № 128, том II, peг. № 8709 от 27.10.2022г., заверен от Десислава И. - помощник нотариус при Нотариус Стела Даскалова - Йосифова, peг. № 358 на НК. Общото събрание на съсобствеността било свикано от „Чинков Пропърти” ЕАД, ЕИК 207015569, притежаващ 98,6813% идеални части от поземлен имот с идентификатор *** и 98,6813% идеални части от сгради с идентификатор:

***, ***, ***, ***, *** и

***. На събранието на съсобствеността участвал лично С. Г. Г..

Ответникът бил собственик на 0,6613 идеални части от поземлен имот с кадастрален номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със заповед РД-18-64/26.10.2007 на ИД на АГКК, с адрес:

***, целият с площ 26 868 кв.м., с номер по предходен план 2054, квартал 36, с площ на целия имот 31380 кв.м., при граници: ул."Орловска", поземлен имот 2053, поземлен имот 2090, поземлен имот 2076 и поземлен имот 2055, за които бил отреден УПИ I от квартал 36 по плана на кв."Тлъчници"-V и VI част- гр. Габрово, 1 по силата на нотариален акт за покупко-продажба №141, дело 5079 от 26.11.2007 и нотариален акт № 173, том XXI, дело 5112 от 27.11.2007г.

С нотариален акт за учредяване на право на ползване № 23, том VII, peг. № 9070, дело 699 от 17.10.2022г. С. Г. Г. учредил безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване на „Стеди Колор" ЕООД и „Г. Авто" ЕООД върху 0,6613 идеални части от поземлен имот с кадастрален номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със заповед РД-18-64/26.10.2007 на ИД на АГКК с адрес ***.

По т. 1.1. от дневния ред на проведеното на 27.10.2022г. събрание на съсобствениците на поземлен имот с идентификатор ***, посочен в поканата за свикване, събранието приело решение „Г.и" ООД да мениджира промишлената зона /поземлен имот с идентификатор ***/. Със същото решение бил приет вътрешния правилник на промишлената зона, тарифата /ценоразпис/ на мениджъра и схемата на паркоместата, като всеки един участващ в събранието на съсобствеността получил екземпляр, видно от страница 3 на констативния протокол от 27.10.2022. По т.1.7. от дневния ред, събранието на съсобствеността приело мениджърът на промишлената зона- „Г.и" ООД да сключва, изменя, допълва, прекратява и разваля договори за отдаване под наем/лизинг с трети лица на части от поземлен имот с идентификатор *** за срок от 5 години, при цена не по-малка от експертиза на независим оценител. Събранието на съсобствеността упълномощило по същата точка мениджърът на промишлената зона да сключва, изменя, прекратява и разваля договори относно услуги, посочени в тарифата /ценоразпис/, неразделна част от вътрешния правилник на поземлен имот с идентификатор ***. Видно от стр.

7 на констативния протокол на събранието на съсобствеността, решенията влизали в сила, считано от 26.11.2022, освен решението по т.1.5., което влизало в сила на 27.10.2022 г.

Съгласно чл. 31 от приетия на събранието вътрешен правилник на промишлената зона, собствениците/съсобствениците на сгради, дължали годишна такса управление - Т1 + Т2, където Т1 било 5% от данъчната оценка на имота /парцела/, a Т2 - разгънатата застроена площ в кв.м на всички сгради умножена по К' = 10 лева. Таксата по показател Т1 се разпределяла, съобразно процентовото съотношение в съсобствеността, a Т2 се разпределяла по същия начин по отношение на разгъната площ на сградите. Върху крайния размер на таксата се начислявало 20% ДДС. Таксата била дължима до 20.12 на предходната година за текущата и се индексирала всяка година с индекса на потребителските цени, определени от Националния статистически институт. В случай, че сграда не се ползвала цялата година и това било декларирано не се дължал Т2. Не се считало за ползване извършване на текущи и основни ремонти, преустройства и реконструкции на сградите.

Ответникът С. Г. бил собственик на 0,6613 идеални части от поземлен имот с идентификатор 1428.508.386, находящ се в гр. Габрово, *** по силата н а нотариален акт за покупко-продажба №141, дело 5079 от 26.11.2007 и нотариален акт № 173, том XXI, дело 5112 от 27.11.2007 г. Общата дължима такса за управление по смисъла на чл. 31 от вътрешния правилник за 0,6613 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** била 11,96 лева, с включен ДДС.

Управителят на промишлената зона „Г.и" ООД издал фактура № 0200000009 от 01.12.2022 на стойност 11,96 лева, с включен ДДС. Същата фактура била включена в дневника за продажбите и справката декларация по ДДС на мениджъра на 2 промишлената зона за м. 12.2022г., като дължимия ДДС бил начислен в счетоводството и бил платен на републиканския бюджет. Посочената фактура била изпратена и получена от С. Г. с обратна разписка от 13.01.2023г. С писмо от 20.01.2023г. С. Г. оспорил фактурата и твърдял, че не дължи сумата за такса управление.

Съгласно чл. 36 от вътрешния правилник на промишлената зона- собственик, съсобственик, наемател или друго лице, което ползвало имота, като поставя, съхранява, построява постройки, гаражи, рампи, стълби, суровини, материали, машини, отпадъци и други, без да е договорено с мениджъра на промишлената зона и без да е заплатената дължимата цена щяло да бъде принудително събрано по законовия ред.

Санкцията, която се налагала на лицата по чл. 36, изречение първо от вътрешния правилник била посочена в изречение две. Цената/санкцията била равна на цената, посочена в ценоразписа за съответната месечна услуга /10 лева за открита площ на месец/, умножена по всеки започнат месец, умножена по 10 и умножена по височината плюс 1. Формулата за изчисляване на цената/санкцията за ползване на открита площ/ била посочена в чл. 36 от вътрешния правилник накрая в скоби. В точка 5 от ценоразписа, под позиция 1, била посочена месечната наемна цена с включен ДДС за наем на открита площ, а именно 10 лева.

С констативен протокол № 3 от 26.11.2022г., мениджърът на промишлената зона в присъствие на свидетелите подписали същия протокол - П. П. Б. и И. П. С. установили, че ответникът ползва открита площ от поземлен имот с идентификатор *** без да е сключен договор за ползване с мениджъра на промишлената зона "Г.и" ООД, както следва:

- ответникът ползвал открита тревна площ върху която поставил бетонен гараж с размери 6 метра на 3,30 метра с обща повърхнина- 19,80 кв.м. и височина 2,20 метра, разположена между сгради с идентификатори ***,

*** и ***, без договор за наем с управител на промишлената зона. Дължимата месечна такса по чл. 36 от вътрешния правилник била 6336 лева, с включен ДДС /198х10х(2,20+1)/.

Общата дължима сума, дължима от ответника по констативен протокол № 3 от 26.11.2022 била 6336 лева, с включен ДДС за периода 26.11.2022г. до 25.12.2022г.

„Г.и" ООД издало фактура *** от 13.01.2023г. във връзка с констативен протокол № 3 от 26.11.2022 г. за сумата от 6336 лева, с включен ДДС.

Констативен протокол № 3 от 26.11.2022 бил връчен на ответника за възражения. Получен бил отговор от страна на С. Г. във връзка с констативния протокол с твърдение, че като физическо лице възразява, че не е сключвал договор за управление и не дължи сумата по констативен протокол № 3 и други.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 6347,96 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

Сумата да бъде заплатена по следната банкова сметка на ищеца „Г.И" ООД, с ЕИК 107581235: IBAN BG17STSA93000029031399, при банка „ДСК" ЕАД.

Б. От страна на ответника:

Счита предявения иск за недопустим, алтернативно за неоснователен.

1. Предявен в този му вид искът бил недопустим, тъй като липсвала активна процесуално-правна легитимация от страна на ищеца за завеждането му. Ищецът 3 излагал твърдения в подадената искова молба, че именно той бил посочен да менаджира поземления имот, спрямо който били исковите претенции. За потвърждение на това обстоятелство бил цитиран констативен протокол от събрание на собствеността, което в този му вид не пораждало необходимите правни последици за предявяване на настоящия иск. Не се представял подписан договор за менаджиране (управление), с който същият да бил оторизиран да събира такси и обезщетения, да завежда съдебни производства и да осъществява действия за съдебна защита на нарушени нрава. Тази единствена негова легитимация от Констативния протокол от 27.10.2022г. не следвало да бъде приемана за годно упълномощаване, тъй като със същия ищцовото дружество било определено единствено и само за мениджър на имота.

Никъде нямало упълномощаване с реализираните с настоящата молба права, включително и такива да претендира и получава обезщетения за ползване. С оглед изложеното производството следвало да бъде прекратено, поради изначална липса на процесуална легитимация за предявяване на иска. Алтернативно ако съдът приемел, че липсата на процесуална легитимация водела до неоснователност на иска, а не до неговата недопустимост, то той следвало да бъде отхвърлен като неоснователен на това основание.

2. Оспорва обстоятелства. изцяло изложените от ищеца твърдения и фактически

2.1. Изцяло оспорва търсената с исковата молба „такса управление", като нищожна и противоречаща на закона и морала. За да породи действие спрямо ответното дружество, следвало то да е страна по това правоотношение, което имало характер на договор за поръчка. В случая ищцовото дружество не само, че не било сключило надлежен договор, с който ответното дружество да стане страна по същия, за да можело при неизпълнение на парично задължение да се тьрси от него парична отговорност, но и ищцовото дружество не престирало никакви действия на управление, с които да намалила имуществото си, за да търси реално репариране на претърпени вреди. Т.нар. „управление на имота" не обвързвало ответника, той не се бил съгласявал с извършването на каквито и да е дейности по него. Създадена в този вид търсената сума не целяла да възстанови на собственика на земята изразходените от него средства досежно стопанисването на имота, а имала за цел да обогати ищцовото дружество без каквото и да е правно основание. Оспорва исковата претенция в тази й част не само по основание, но и по размер.

2.2. Ответникът бил собственик на идеални части от поземлен имот ***. Описаната като изполвана от ответника площ не била съобразена с тези идеални части. Към подадената искова молба била представената схема, на която ищецът се позовавал. В същата претенцията била конкретизирана посредством Констативен протокол № 3 от 26.11.2022г., съставен в отсъствие на ответника. Оспорва 4 съдържанието на протокола, той не обвързвал ответното дружество, като изложените в него обстоятелства не отговаряли на реалната фактическа обстановка. Ответникът не бил присъствал на неговото изготвяне и подписване, направил бил своите възражения, които били част от доказателствата, приложени и надлежно получени от ищеца, към които препраща. Оспорва изцяло претенцията на ищеца за ползване на открита площ, като измерената площ не била съобразена с идеалните части от поземления имот, собственост на ответника.