Решение № 1456 от 08.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Плевен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430101681 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Х. против „***“ АД, ЕИК *********, и против „***“ ЕООД, ЕИК ***********, с предявени искове: за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем, сключен между ищцата и ответника „***“ АД и на договор за предоставяне на гаранция от същата дата, сключен между ищцата и ответника „***“ ЕООД и връщане на недължимо платена сума.

Твърди се, че на 06.02.2025 г. между „***' АД, ЕИК ********* Заемодател, от една страна, и Н. Г. Х., ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем с ид. № 5357438 (по- долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 250.00 лв. (хиляда двеста и петдесет).

При сключването на договора, е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени три възможности, а именно: посочване на две физически лица - поръчители, предоставяне на банкова гаранция или подписване на Договор за поръчителство с избрано от кредитодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Без обаче да бъде предоставена реална възможност за избор, Заемодателят е 1 представил на Доверителя ми като единствена възможност подписването на Договор за предоставяне на гаранция. Страни по договора са „***" ЕООД, ЕИК *********** и Н. Г. Х., ЕГН **********.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът аплатил всички суми, дължими по Договорите, ведно с възнаградителната лихва и възнаграждение за поръчителство.

Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, Н.

Х., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.

В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата поредица от сделки. Единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Отделно от горното, на самостоятелно основание, считаме сключения Договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1 250.00 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената 3 сума (главницата) от 1 250.00 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя дължими по договорите суми, ведно с възнаградителната лихва и начисленото възнаграждение за поръчител. С оглед изложените доводи в настоящата искова молба, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да постанови решение, с което да признае сключения между „***" АД и Н. Г. Х., Договор за потребителски кредит с ид. № 5357438 от 06.02.2025 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и сключения между „***" ЕООД, ЕИК *********** и Н. Г. Х. Договор за предоставяне на гаранция от 06.02.2025 г. за нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 ЗЗД.

В случай че Договор за потребителски кредит с ид. № 535743г. бъде прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „***" АД да заплати на Н. Г. Х., следните суми, които са недължимо платени по Договора за потребителски кредит:

1. 25.00 евро (двадесет и пет евро) - недължимо платени суми съгласно Договор за потребителски кредит с ид. № 5357438 от 06.02.2025 г., за периода от 06.02.2025 г. до 08.08.2025 г.;

Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В случай че Договор за предоставяне на поръчителство от 06.02.2025 г. бъде прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „***" ЕООД, ЕИК *********** да заплати на Н. Г. Х. като недължимо платени:

1. 25.00 (двадесет и пет евро) - недължимо платени суми по Договор за предоставяне на гаранция от 06.02.2025 г., за периода от 06.02.2025 г. до г.;

2. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

4

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, в които оспорват от основателността на исковете. Претендират се разноски.С определение от 06.10.2026г. е допуснато изменение на осъдителните искове срещу първия ответник за сумата 15,47 евро, а за втория 58,80 евро.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, в които оспорват от основателността на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и и становищата на страните, констатира следното:

Сключеният между ищцата и „***“ АД гр. *** договор е потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за 5 паричен заем е посочен процент на ГПР 56,41 %, , като този размер надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "***“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че "***" АД е едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление и с един и същи представител. Същевременно съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "***" АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договоритози за заем и този за предоставяне на гаранция- формално представляват самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на "***" АД по процесния договор за паричен заем не отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия 6 разход по заема. В този случай реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, надвишава значително нормативно установения.В този смисъл и изготвеното заключение на ВЛ. При това положение съдът счита, че вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето- чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за заем на основание чл.от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11 т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на заема, но не дължи лихва и или други разходи по заема, съгласно разпоредбата на чл.от ЗПК. Както се посочи и по- горе, договорът, сключен между потребителя и "***" АД, и договорът, сключен между потребителя и "***" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от факта на недействителността на договора за паричен заем неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията. Ето защо следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на гаранция е недействителен. При това положение предявените от Н. Х. от гр. Плевен против "***" АД и „***“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.