Решение № 594 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110208478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „***.“, ЕИК: ***, срещу наказателно постановление (НП) № 822547-F807938/08.04.2025 г, издадено от заместникдиректора на ТД на НАП – София, с което на жалбоподателя на основание чл.

273 от ДОПК е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ДОПК.

В жалбата се твърди, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същите не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, което от своя страна е довело до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че не е извършено процесното нарушение, че неправилно е определена (посочена) правната квалификация на нарушението и че е налице неяснота във фактическото и правното описание на административното обвинение.

Изложени с съображения за маловажност на случая.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована за същото заседание, се представлява от юрк. Крумова, която моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП. Направена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи от фактическа страна:

Жалбоподателят е едноличен търговец (ЕТ) „***.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, 2879, общ. *** С резолюция № П-22000124217565-0РП-001/17.12.2024 г. на Д.П.Д., главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, било възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на Р. Н. Б., представляван от ЕТ „***.“, във връзка със спазване на данъчното законодателство.

В хода на проверката органите по приходите отправили към търговеца искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22000124217565-040-001/20.12.2024 г. В искането било посочено, че за целите на проверката търговецът следвало да представи заверени копия на документи, свързани с търговската и счетоводната му дейност, сред които декларации, оборотни ведомости, главни книги, фактури, кредитни известия, договори, счетоводни книги и други. Описаните документи е трябвало да бъдат представени на органите по приходите в 14-дневен срок, считано от връчване на искането на търговеца. Същото било връчено на ***. на 27.12.2024 г. по електронен път, като срокът за представянето документите е изтекъл на 13.01.2025 г. Към тази дата не са били представени всички, изискани документи, поради което с покана № П-22000124217565-999001/13.01.2025 г. ***. е бил уведомен, че следва да се яви в офис „Витоша“ при ТД на НАП – ТД София за съставянето на акт за установяване на административно нарушение.

На 28.01.2025 г. К. Г. З., главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, съставила против ***. АУАН № F807938/28.01.2025 г. за административно нарушение по чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели. На 07.03.2025 г. на нарушителя бил връчен препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на АУАН, на 08.04.2025 г., при сходни фактически и правни изводи, Ц.М.С., заместник-директор на ТД на НАП София, издала обжалваното НП № 822547-F807938/08.04.2025 г, с което на ***. на основание чл. 273 от ДОПК било наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Препис от НП бил връчен на санкционираното лице на 14.05.2025 г. На 27.05.2025 г. била подадена жалба срещу него.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: протокол за извършена проверка № П-22000124217565-073-001/28.08.2025 г., резолюция за извършване на проверка № П-22000124217565-0РП-001/17.12.2024 г., промяна на резолюция за извършване на проверка № П-22000124217565-0РП002/14.01.2025 г., промяна на резолюция за извършване на проверка № П22000124217565-0РП-003/28.02.2025 г., искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22000124217565-0402 001/20.12.2025 г., удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол“, покана № промяна на резолюция за извършване на проверка № П22000124217565-999-001/13.01.2025 г., за съставяне на АУАН, удостоверение за извършено връчване по електронен път, заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, заповед № 3218/15.10.2024 г. за временно преназначаване на Ц.С., издадена от изпълнителния директор на НАП, както и показанията на св. К. З..

Гореописаните доказателства и доказателствени средства спомагат за установяването на времето, мястото, начина на извършване на нарушението, неговото авторство, както и на компетентността на органите, издали АУАН и НП, по категоричен и безспорен начин. Същите, ценени заедно и поотделно, са еднопосочни, непротиворечиви, взаимодопълващи се, не са налице съмнения в тяхната достоверност, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от ЕТ „***.“ с ЕИК: ***, а санкционираното лице е Р. Н. Б. с ЕГН: **********. Едноличният търговец, като правен субект, представлява физическо лице, което притежава освен и заедно с гражданската си правоспособност и допълваща търговска такава, изразяваща се в потенциалната възможност да осъществява търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Касае се несъмнено за един и същ правен субект, но с разширена правосубектност. Едноличният търговец и физическото лице, което е регистрирано като едноличен търговец, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с поразширена правосубектност (Решение № 4500/30.03.2011 г. на ВАС по адм. д.

№ 7568/2010 г., I о., Решение № 7875/20.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2006 г., I о., Решение № 7606/04.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2012 г., VIII о., Решение № 202/19.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2005 г., IV г. о. и др.). Eдноличните търговци се приравняват на физически лица с търговска правосубектност (Решение № 15635/26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2013 г., I о.). В тази връзка физическите лица, които осъществяват търговска дейност като едноличен търговец, са задължени лица по смисъла на ЗДДС, регистрацията като търговец на физическото лице не създава нов субект, лицето е едно и също и то подлежи и на облагане по ЗДДС. В този смисъл е Решение № 3774/06.06.2017 г. на АдмС -София по адм. д. № 11549/2016 г. Предвид това, съдът намира, че е сезиран от правнолегитимирана страна. Жалбата е подадена при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт. Предвид тези съображения, съдът намери, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, 3 ал. 1 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Видно от заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и заповед № 3218/15.10.2024 г., и двете издадени от изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. В АУАН и НП нарушенията са описани достатъчно ясно, конкретно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. АНО правилно е квалифицирал деянието и е приложил съответните санкционни разпоредби.

Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Жалбоподателят е санкциониран за административно нарушение по чл.

37, ал. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Посоченото нарушение е формално и се извършва чрез бездействие и по-конкретно – чрез неоказване на дължимото съдействие на органите по приходите.

В настоящия случай съдът установи, че в хода на проверка от органите по приходите ***., в качеството му на търговец и данъчно задължено лице, чиято търговска и счетоводна дейност е била обект на проверка относно спазване на данъчното законодателство, не е представил в срок до 10.01.2025 г. изисканите от органите по приходите документи. По този начин, на 13.01.2025 г. (първи работен ден след 10.01.2025 г.) е било извършено от обективна страна нарушението по чл. 37, ал. 2 от ДОПК.

Съдът отчита, че до 13.01.2025 г. жалбоподателят е представил част от изисканите документи, но не всички. Отчита още, че след 13.01.2025 г. същият поетапно е представил още от изисканите търговски и счетоводни документи.

Това обаче не се отразява на правната квалификация и на довършеността на нарушението. Същото следва да се вземе предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на административното наказание.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк 4 умисъл, доколкото жалбоподателят е бил надлежно уведомен за това, че трябва да предостави документи, имал е достатъчно време за това, а именно – 14 дни, и въпреки това не е изпълнил това свое задължение.

За извършеното нарушение на основание чл. 273 от ДОПК на ***. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда лева). Съгласно посочената санкционна разпоредба, който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността следните обстоятелства: нарушението е извършено за пръв път, обстоятелството, че все пак към 13.01.2025 г. жалбоподателят е представил част от изисканите документи, както и че до края на проверката (28.02.2025 г.) той е продължил да представя такива, т.е. бил е добросъвестен спрямо органите по приходите. Предвид това съдът намира, че са налице основания НП да бъде изменено в частта с наложеното административно наказание, като последно бъде изменено от 1000,00 на 500,00 лева, какъвто е и минималният размер, който законодателят е предвидил за нарушение по чл. 37, ал. 2 от ДОПК.