Решение № 1422 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201805 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 679899-F418412 от 06.12.2022 г., издадено от Зам.-директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на Т. М. И. с ЕГН ********** на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се да са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН и за маловажност на случая. Моли се постановлението да се отмени. Претендират се разноски. Възраженията от жалбата се поддържат в съдебното производство.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез своя процесуалния представител моли да се потвърди наказателното постановление.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Т. М. И. с ЕГН ********** била управител на „Т.“ ЕООД с ЕИК 201522576. Дружеството осъществявало търговска дейност през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., за което е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с вх. № 1600И0593951 от 1

02.04.2018 г. и с приложен към нея годишен отчет за дейността. След служебна проверка в ТД на НАП Пловдив се установило, че през 2017 г. дружеството е осъществявало дейност и има реализиран оборот.

На 08.07.2018 г. в НАП постъпила информация от Агенция по вписванията, че дружеството „Т.“ ЕООД не е подало ГФО за 2017 г. към 02.07.2018 г. (30.06 и 01.07.2018 г. били неработни дни). Подадената информация от Централното управление на НАП била препратена към ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 20-00149/17.08.2018 г. и получено в териториалното поделение с вх. № 04-011347/17.08.2018 г. Р. Д. заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ към ТД на НАП Пловдив, въз основа на получената информация предприела проверка, която установила извършването на дейност през 2017 г. и липсата на подаден годишен финансов отчет (ГФО) в законоустановения срок през 2018 г. Установила, че е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО.

Изпратила три идентични покани за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, които са адресирана до дружеството на жалбоподателя, отразен като „представляващ“ го, с изх. № 70-00-9631-450/22.08.20218 г. и които били изпратени на следните адреси в гр. Пловдив – ул. „Братя Шкорпил“ № 16, ет. 1, ап. 3, ***, ет. 1, ап. 3 и *** – фризьорски салон. И трите пощенски плик се върнали с отбелязване на служителя като непотърсени. Поканите изрично били адресирани до дружеството и се посочвало да се яви лично в 7-дневен срок от получаването й в ТД на НАП Пловдив за съставяне на АУАН относно незаявяване за обявяване на ГФО за 2017 г. в законоустановения срок пред ТР към АВ. Поканата до адрес ул. „Братя Шкорпил“ се върнала в цялост с пощенско клеймо от 23.10.2018 г., тази до адреса – ул. „Стефан Стамболов“ също от 23.10.2018 г., а тази до ул. „Тунджа“ – 15.10.2018 г.

До жалбоподателката в качеството й на физическо лице не била изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

На 08.10.2018 г. г. е съставен АУАН с № F4184124, с който е констатирано, че жалбоподателят в качеството му на физическо лице като управител на дружеството, като задължено лице, не е публикувал ГФО за 2017 г. в ТР към АВ до 02.07.2018 г.

Констатирано е от актосъставителя, че към момента на съставяне не е заявен за обявяване и представен ГФО, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Същия АУАН е съставен в присъствието на свидетел, но в отсъствието на нарушителя и връчен му за запознаване на 28.11.2022 г, за което се е подписал. Последният е подписал АУАН без възражение.

В седемдневен срок от датата на съставяне на АУАН са постъпили писмени възражения с вх. № 94-00-7658 от 05.12.2022 г.

Нарушителят лично е бил търсен едва с покана за връчване на АУАН изх. № 7000-12340-1109 от 26.10.218 г., която е останала невръчена, надлежно отразено върху пощенския плик. Била изпратена и покана изх. № 70-00-12340-1108 от 26.10.2018 г., която е адресирана до представляваното от нея дружество също за връчване на АУАН.

С протокол № 1600004207 от 24.01.2019 г. е обективирано посещение на адреса на нарушителя на *** за връчване на АУАН, което е останало безуспешно. Посещението е направено между 15:30 часа и 15:40 часа. На 13.03.2019 г. е извършено друго посещение на адрес *** между 15:00 и 15:10 часа, като също не е открита жалбоподателката, за което е съставен протокол № 1600013219 от 13.03.2019 г.

С разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 41930-F418412 от 18.03.2019 г. зам.-директор на ТД на НАП Пловдив е направил 2 преценка въз основа на изпратени по пощата покани до нарушителя, които са неполучени, не се е явил при съставяне на АУАН, а след съставяне на АУАН отново с пощенска услуга не са получени за връчване актове, както и съставени протоколи за извършени посещения, което е приел за щателно издирване и е спрял производството по преписката на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Същото е било отбелязано и върху акта с подпис на наказващия орган.

С оглед пропускането на срока за подаване на ГФО за 2017 г. и въз основа на връчването на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч глоба в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г. Б. – актосъставител. Съдът оцени нейните показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, писмено възражение, разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 41930-F418412 от 18.03.2019 г. на и.д. зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, протокол № 1600013219 от 13.03.2019 г., протокол № 1600004207 от 24.01.2019 г., разпечатки от ТР по партидата на дружеството жалбоподател, 3 броя идентични покани до дружеството на жалбоподателката за явяване за съставяне на АУАН ведно с пощенски пликове и разписки за връчване, 2 бр. покани до жалбоподателя и дружеството за връчване на съставен АУАН, Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на МФ.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ644/28.08.2020 г. на МФ.

Макар да се установява от обективна и субективна страна осъществяването на състава на административно нарушение по съответния член, в хода на административно наказателното производство при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на наказаното физическо лице.

АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да може да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът изисква нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се разбира като целенасочена покана за явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието й недвусмислено да се извлича волята на актосъставителя за намерението му да състави определен АУАН за установено вече нарушение и предупреждение до засегнатото лице за последиците от неизпълнение на задължението да се яви при съставяне на акта. Това изявление следва да достигне до знанието на конкретния субект, който ще бъде привлечен към административнонаказателна отговорност, за което да бъде съставен съответният документ или да се приложи доказателство за получаването на поканата от лицето.

Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на засегнатото лице е императивно изискване.

По конкретното дело се установява, че покана за съставяне на акт лично до 3 управителя на юридическото лице не е съставяне и изпращана. Такава е изпратена само до юридическото лице в три еднообразни екземпляра, макар и да не е била получена, тъй като пощенското писмо не е било потърсено. Въпреки това актосъставителят е решил, че са налице условията за издаване на акта и го е направил в отсъствието на нарушителя или негов представител по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Налице е съществено процесуално нарушение, което опорочава цялостно проведения административнонаказателен процес и ограничава правото на защита на нарушителя, като съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя.

Същият е бил известен, но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни. Такива опити са направени единствено спрямо дружеството, чийто представител е жалбоподателката, макар и да са останали неуспешни.

Процесният АУАН пък е бил съставен срещу физическото лице представител, следователно срещу друг и самостоятелен правен субект.

Административнонаказателната отговорност е лична, а физическите лица и управляваните от тях юридически лица са отделни субекти на правото, поради което и за да се ангажира отговорност на някое от тях, цялото производство следва да бъде насочено към едно от двете.

Управителят не се доказа по делото някога да е бил поканван за съставянето на АУАН против него. Неясно остава за съда как актосъставителят е приел, че е поканил физическото лице, като всяка една от поканите е била адресирана до юридическото „Т.“ ЕООД, макар и чрез представителя му – жалбоподателката. Още повече, че дори и най-ранното известие за върната покана за явяване за съставяне на акт се в върнало най-рано на 15.10.2018 г., а актът е съставен няколко дни по-рано, на 08.10.2018 г.

Жалбоподателката не би могла да се яви за съставянето на АУАН без въобще да е била уведомена за предстоящо такова действие. Действително в поканата е записано, че същата се връчва чрез представляващия, но никъде не е записано, че актът всъщност ще бъде съставен не срещу субекта, до когото е адресирана поканата – юридическото лице, а срещу физическото управител. За да е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не е достатъчно единствено жалбоподателката да бъде уведомен, че предстои съставянето на АУАН срещу когото и да е, а така също и че актът ще бъде съставен именно срещу нея. Противното съществено нарушава правото на защита на нарушителя. Това е така, защото ако е знаела, че актът всъщност ще бъде съставен срещу нея като физическо лице, то тя би могъл надлежно да упълномощи свой представител, да иска да упражни своевременно правото си на защита и да възрази срещу това обвинение. В случая тя изначално е била лишена от възможността да направи каквито и да е възражения.