Решение № 26 от 16.04.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. *, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Административно наказателно дело № 20265440200009 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. Д. срещу Наказателно постановление №25-1862000674/22.12.2025г., издадено от * в ОД *-*, *, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки съгласно Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на *.

В жалбата се твърди, че липсва изпълнен обективен състав на твърдяното нарушение. Актът съдържа съществени неточности и пропуски, които представляват нарушения на изискванията на чл. 42 ЗАНН и водят до опорочаване на административнонаказателното производство. В обстоятелствената част на акта са изложени незаконови констатации, в резултат на което му е вменено нарушение, което не е извършил.

Описаното в акта твърдение, не отговаря на действителността и не се подкрепя от обективни доказателства. АУАН съдържа и неточности относно описанието на фактическата ситуация, което представлява нарушение на чл. 42 ЗАНН и води до опорочаване на административнонаказателното производство. Съгласно чл. 53, ал. 4 и чл. 54 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да съобрази всички обстоятелства по случая, включително фактът на нарушението, авторството и вината на нарушителя. В конкретния случай не са извършени никакви допълнителни проверки, което прави наказателното постановление необосновано и незаконосъобразно. Доказателствената тежест за установяване на нарушението по несъмнен начин е върху наказващия орган съгласно член 53, ЗАНН. В настоящия случай липсват необходимите доказателства, които да обосноват еднозначно факта на нарушението и вината ми. Излагането на несъществени констатации, без годни доказателства, обуславя липса на основание за налагане на административно наказание.

1

На следващо място, счита, че не са установени по безсъмнен начин всички признаци от състава на вмененото нарушение. Вината му не е установена. В административно-наказателния процес следва да се прилага принципът на обективност и всестранност при събиране на доказателствата, което в случая не е направено.

В случай, че съдът намери обжалвания акт за законосъобразен, или че е налице някаква степен на обществена опасност, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението, с оглед неговата несъщественост и липсата на конкретни вредни последици.

Моли наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание за това нарушение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. не се явява, поддържа жалбата чрез процесуалния си представител адв.Ел.*.

Наказващият орган -* при ОД *-* оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юриск. Шехов.

След като се запозна с приобщените доказателства , съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.12.2025г. свидетелят С. И. бил назначен наряд, заедно с колегата си свидетеля С. Ш.. На посочената дата, около 10:58ч. в гр.*, на ул.“* *“, до магазин * свидетеля И. спрял з а рутинна проверка лек автомобил с марка и модел „* *“ с рег.№СВ * ТС, при която установили, че водачът на автомобила е с неправилно поставен обезопасителен колан, а именно че коланът е бил само преметнат през рамото на водача и закопчан устройството, без да преминава в долната му част през пояса на водача, а тази част от обезопасителния колан била зад водача и същият бил седнал на нея. При проверката установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя С. Д., който бил сам в автомобила и автомобила е собственост на фирма * *.

На място, в присъствие на жалбоподателя от свидетеля И., в присъствие на свидетеля Ш. бил съставен АУАН серия GА, №25-*-* за това, че на 05.12.2025г. около 10:58 ч. в гр.*, ул.“* *“ , до магазин * с посока на движение към парк Чаршията, като водач на лек автомобил лек автомобил с марка и модел „* *“ с рег.№СВ * ТС, собственост на фирма * * допуска следните нарушения: Водачът на автомобила при ивършена проверка е без обуезопасителен колан, с който автомобила е оборудван като същият е закопчан като е преметнат през работо му, а не както е според изискванията на ЗДвП да минава през рамото и пояса на ползващия го -нарушение на чл.137А ал.1 от ЗдвП. Съставеният акт е предявен на нарушителя , който го е подписал без възражения.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №25-1862-000674/22.12.2025г., в което административно наказващия орган е изцяло е възприел възпроизвел фактическото описание на нарушенията в акта и на жалбоподателя за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева / 51,13 евро/ на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № 1з-2539 от 2

17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като в тази връзка е приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на М-ра на ВР.

Разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

За нарушаване на посочената разпоредба нормата на чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) предвижда налагане на глоба от 100,00 лева.

Наредба №1з-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от * -чл.6 ал.1 т.18 предвижда, че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки.

По делото от показанията на свидетелите И. и Ш., които са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло, категорично се установи, че жалбоподателя С. Д. е управлявал посоченото в наказателното постановление моторно превозно средство, като същият е бил с неправилно поставен обезопасителен колан. Съдът счита, че използването от водача ,респ. от пътник в МПС само на част от обезопасителния колан, с който автомобила е оборудван следва да се приравни на изобщо на липса на поставен обезопасителен колан. Това е така, защото при използване само на част от предпазния колан, с който е оборудван автомобила -обикновено горната, видимата част, която се премята през рамото на водача, с оглед да се създаде визуално впечатление, че коланът се „изполва“ , съгласно изискването на чл.137а от ЗДвП, същият не би могъл да изиграе ролята, с оглед която в ЗДвП е въведено изискването за използването му по време на движение на МПС, а именно: да задържи тялото на водача, респ. на пътника на мястото му при рязко спиране или сблъсък, предотвратявайки фатално движение по инерция, включително и изхвърчане на тялото от автомобила, значително намалявайки риска от сериозни наранявания или смърт. Използването на обезопасителния колан по начин, по който същият не може да изпълни това свое предназначение в случай на внезапно възникнала ситуация на пътя по време на движението на МПС, следва да се приравни 3 изобщо на неизползването му. Ето защо настоящия състав намира,че жалбоподателят е извършил от обективна вмененото му административно нарушение по чл. 137а от ЗДвП.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т. е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, включително и тази на ал. 1, т. 5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване в АУАН и НП не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение.

От събраните доказателства по делото се налага извод, че извършеното административно нарушение от жалбоподателя е виновно, във формата на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал забраната за извършване на нарушението, но въпреки това го е допуснал.

Законосъобразно за нарушението по чл.137а от ЗДвП наказващият орган е наложил предвиденото в разпоредбата на ч.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗдВП в абсолютен размер административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. Същото е фиксирано по размер и не подлежи на намаляване, тъй като съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер.

Съответно, при приложението на Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредбата, като в наказателното постановление е отбелязал отнемане на предвидените в наредбата за това нарушение 10 контролни точки. Относно отнемането на контролните точки нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, следва да се посочи, че отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е. ех 1еде и същото има контролно -отчетен характер. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има само удостоверителна функция. Поради посоченото, съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН.

При преценка на наказателното постановление и задължението на съда да провери неговата законосъобразност, настоящия състав намира, че не са налице условията за квалифициране на извършеното от жалбоподателя нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, регулирани от нарушените правни норми, свързани с безопасността за движение по пътищата и последиците от евентуални пътни транспортни нарушения.

4

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на НП и АУАН, обуславящи отмяната на постановлението, като същото, като законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, доколкото въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, по арг. на чл.63 д ал.4 от ЗАНН, в полза на ОД*-* следва да се присъдят деловодни разноски –юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№25-*-000674/22.12.2025г., издадено от * в ОД *-*, * , с което на С. Р. Д., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №20 за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗдвП на на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лева / 51,13 евро/ и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на * са му отнети общо 10 точки , като законосъобразно.

ОСЪЖДА С. Р. Д., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №20 да заплати по сметка на ОД* * деловодни разноски –юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- * в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.