Решение № 133 от 23.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Търговско дело 61/2024
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.442 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327 · Търговски закон
- §1 ал.1 т.5 · Търговски закон
- §1 ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Велико Търново, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Търговско дело №
20244100900061 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът „Фарма-Тийм БГ”ЕООД(чрез адв.М. Р.М. от АК-Разград) твърди в исковата си молба, че с „ВетМ.и”EOOД, сключил неформален договор за доставка на ветеринарни медицински препарати и консумативи, като съгласно утвърдената между дружествата практика „Фарма-Тийм Б Г ” Е О О Д издало данъчни фактури на обща стойност
14774.46лв.:
Фактура№0000060601/03.02.2022г. на стойност 1219.47лв. с дата на доставка 03.02.2022г.;
Фактура№0000060809/11.02.2022г. на стойност 1563.80лв. с дата на доставка 11.02.2022г.;
Фактура№0000060998/18.02.2022г. на стойност 1544.44лв. с дата на доставка 18.02.2022г.;
Фактура№00000061353/04.03.2022г. на стойност 845.27лв. с дата на доставка 04.03.2022г.;
Фактура№0000061544/11.03.2022г. на стойност 751.20лв. с дата на доставка 11.03.2022г.;
Фактура№**********/14.03.2022г. на стойност 968.19лв. с дата на доставка 14.03.2022г.;
Фактура№0000061743/18.03.2022г. на стойност 1157.61лв. с дата на доставка 18.03.2022г.;
Фактура№0000061931/25.03.2022г. на стойност 1051.42лв. с дата на доставка 25.03.2022г.;
Фактура№0000061997/29.03.2022г. на стойност 53.33лв. с дата на доставка 29.03.2022г.;
Фактура№0000062230/06.04.2022г. на стойност 1014.59лв. с дата на доставка 06.04.2022г.;
Фактура№**********/15.04.2022г. на стойност 1250.29лв. с дата на доставка 15.04.2022г.;
Фактура№0000062831/28.04.2022г. на стойност 958.45лв. с дата на доставка 28.04.2022г.;
Фактура№0000062914/02.05.2022г. на стойност 331.79лв. с дата на доставка 22.07.2022г.;
Фактура№0000065511/09.08.2022г. на стойност 1167.17лв. с дата на доставка 09.08.2022г. След получаване на стоките ответникът е заплатил частично само 510.21лв. като част от дължимата главница по Фактура№000006061/03.02.2022г., след което общия размер на дължимата главница по посочените подробно по-горе 15бр. фактури възлизала на 14264.25лв. Счита, че „ВетМ.и”EOOД изпаднало в забава след изтичане на срока за плащане по всяка една от фактурите и дължи лихва за забава за периода от датата на фактуриране до 21.06.2024г. в общ размер на 3527.61лв., включваща 1 дължимата мораторна лихва върху неизплатените главници по фактури както следва: за Фактура№0000060601/03.02.2022г. - 200.69лв., дължима върху главница от 709.26лв. за периода от 03.02.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000060809/11.02.2022г. - 439.02лв., дължима върху главница от
1563.80лв. за периода от
11.02.2022г. до
21.06.2024г.;
Фактура№0000060998/18.02.2022г. - 430.60лв., дължима върху главница от 1544.44лв. за периода от 18.02.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№00000061353/04.03.2022г. - 232.36лв., върху главница от 845.27лв. за периода от 04.03.2022. до 21.06.2024г.; Фактура№0000061544/11.03.2022г. - 205.04лв., дължима върху главница от 751.20лв. за периода от 11.03.2022г. до 21.06.2024г.;
Фактура№**********/14.03.2022г. - 263.47лв., дължима върху главница от 968.19лв. за периода от 14.03.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000061743/18.03.2022г. - 313.74лв., дължима върху главница от
1157.61лв. за периода от
18.03.2022г. до
21.06.2024г.;
Фактура№0000061931/25.03.2022г. - 282.92лв., дължима върху главница от 1051.42лв. за периода от 25.03.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000061997/29.03.2022г. - 14.29лв., дължима върху главница от 53.33лв. за периода от 29.03.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000062230/06.04.2022г. 269.63лв., дължима върху главница от 1014.59лв. за периода от 06.04.2022г. до 21.06.2024г.;
Фактура№**********/15.04.2022г. - 329.12лв. дължима върху главница от 1250.29лв. за периода от 15.04.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000062831/28.04.2022г. - 248.85лв. дължима върху главница от 958.45лв. за периода от 28.04.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000062914/02.05.2022г. 85.78лв., дължима върху главница от 331.79лв. за периода от 02.05.2022г. до 21.06.2024г.;
Фактура№0000065060/22.07.2022г. - 224.45лв., дължима върху главница от 950.97лв. за периода от 22.07.2022г. до 21.06.2024г.; Фактура№0000065511/09.08.2022г. - 269.65лв., дължима върху главница от 1167.17лв. за периода от 09.08.2022г. до 21.06.2024г. Управителят на ответното дружество две години давал обещания да погаси задълженията, но плащане не последвало. При проверка по партидата на ответника в АВ-Имотен регистър установих, че на 24.06.2022г.
„ВетМ.и”EOOД се разпоредил с единствения недвижим имот, който притежава - самостоятелен обект в сграда с идентификатор№*** по КККР на гр.В.Търново, одобрени със Заповед№РД-18-86/19.09.2008г. на Изп.директор на АГКК-София, с административен адрес: гр.В.Търново *** етаж 0, представляващ магазин№6, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ - 30.31кв.м., който обект се намира в сграда с идентификатор№***, построена в поземлен имот с идентификатор№***, ведно с 2.4747%ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: имот с идентификатор№***, имот с идентификатор№***, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор№***, полза на физическото лице Й. М. Н., вписан като управител и едноличен собственик на капитала на „ВетМ.и”EOOД. Разпореждането е станало с договор от 24.06.2022г. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт№98 за покупкопродажба на недвижим имот том 4 per.№4258, нот.дело№366/2022г. на нотариус Дочка Тютюнджиева с рег.№582 на НК с район на действие ВТРС, вписан в СВ вх.рег.№4922/24.06.2022г., акт №106, том XIII. След разпореждането с имота на 16.08.2022г. бил сключен Договор за наем на същия имот между „ВетМ.и”EOOД и физическото лице Й. М. Н., по силата на който същият имот се отдавал за временно и възмездно ползване на дружеството-длъжник за срок от пет години.
Счита, че разпоредителната сделка-договор за покупко-продажба от 24.06.2022г., е сключена с цел увреждане интересите на кредитора, тъй като със същата длъжника се е разпоредил с единственото си имуществено право на значителна стойност и е лишил кредитора, който му е бил известен от възможност да удовлетвори вземането. Налице е и знание за увреждането у купувача по сделката, 2 тъй като същата е сключена между свързани лица „ВетМ.и”ЕООД(продавач) с управител и едноличен собственик на капитала Й. М. Н. и физическото лице Й. М. Н.(купувач) - „свързани лица” по смисъла на §1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ и по смисъла на §1 ал.2 от ДР на ТЗ. Продажната цена на имота е изключително занижена - 9900.00лв., при данъчна оценка към датата на сключване на сделката - 24.06.2022г. - 24853.50лв., т.е. почти три пъти по-ниска от данъчната оценка. Намира за неприложима към конкретния казус разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, тъй като сделката-договор за покупко-продажба, с която е прехвърлена собствеността върху процесния имот от ответник „ВетМ.и”ЕООД в полза на Й. М. Н. била сключена след като „ВетМ.и”ЕООД се задължило по процесните фактури за доставка на стоки към „Фарма-Тийм БГ”ЕООД. Не оспорва обстоятелството, че за периода от 24.06.2022г. до 16.10.2023г. „Фарма-Тийм БГ”ЕООД е доставило стоки на „ВетМ.и”ЕООД, за които са издадени 93бр. фактури, както и, че задълженията по тях били заплатени преди получаване на стоките описани във фактурите, тъй като доставчикът-ищец поставил като условие за доставките предварително заплащане на цената по тях, а не се дължи на някаква уговорка за разсрочване плащанията по предходните фактури. Управителят на дружеството-ищец узнал през м.септември.2023г., че „ВетМ.и”ЕООД преустановявало дейността си, като управителят на дружеството Й. М. Н. напуснал страната и започнал работа в чужбина. При посещение в търговски обект на „ВетМ.и”ЕООД бил установен фураж за бройлери и кокошки, който бил върнат обратно на „Фарма-Тийм БГ”ЕООД, за което било издадено кредитно известие№0000077855/29.09.2023г. Причината да се върне храната не била сочената от ответника, че стоката била негодна и некачествена, а може да бъде върната и с нейната стойност да се намали общото задължение на „ВетМ.и”ЕООД. Отрича твърдението на ответника, че имал уговорка за разсрочено плащане с представител на ищцовото дружество и не кореспондирало с правилата на формалната логика и доказателствения материал по делото, и представлявало защитна теза.
Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност по отношение на „Фарма-Тийм БГ”ЕООД на договор от 24.06.2022г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „ВетМ.и”ЕООД(продавач) и Й. М. Н.(купувач), обективиран в нот.акт№98 за покупко-продажба на недвижим имот том 4 per.№4258, нот.дело№366/2022г. на нотариус Дочка Тютюнджиева с рег.№582 на НК с район на действие ВТРС, вписан в СВ вх.рег.№4922/24.06.2022г., акт №106, том XIII, с предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор№*** по КККР на гр.В.Търново, одобрени със Заповед№РД-18-86/19.09.2008г. на Изп.директор на АГККСофия, с административен адрес: гр.В.Търново *** етаж 0, представляващ магазин№6, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ - 30.31кв.м., който обект се намира в сграда с идентификатор№***, построена в поземлен имот с идентификатор№***, ведно с 2.4747%ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: имот с идентификатор№***, имот с идентификатор№***, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор№***. Претендира присъждане на разноските по исковото производство. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът „ВетМ.и”ЕООД(чрез адв.Момчил К.И. от ВТАК) оспорва предявения иск. Не отговаряло на истината, твърдяното, че „ВетМ.и”ЕООД е сключило договор за покупко-продажба от 24.06.2022г. с цел да увреди кредитора-ищец. Съгласно чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Счита, че 3 предпоставките на чл.135 ал.1 от ЗЗД не били изпълнени. Нормата на чл.135 ал.3 от ЗЗД предвижда, че при увреждане на кредитора следва да се отмени увреждащата сделка, когато се установи от кредитора, че и длъжникът, и третото лице са имали намерение да увредят кредитора.
Съответно чл.135 ал.2 от ЗЗД не се прилагал в хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД(ако действието е извършено преди пораждане на вземането, кредиторът може да атакува сделката, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали за да го увредят). С разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането. Намерението за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумция по чл.135 ал.2 от ЗЗД в този случай не се прилагала. Намерението за увреждане на кредитора подлежи на доказване като е налице необходимост да се обхване както знанието и намерението на длъжника, така и знанието и намерението на третото лице да увреди кредитора. Двете дружества са имали регулярни търговски отношения, по силата на които ищцовото дружество е доставяло на „ВетМ.и”ЕООД ветеринарни медицински препарати и консумативи срещу което „ВетМ.и”ЕООД му заплащало съответните цени по фактури. Търговските отношения между двете дружества продължавали до м.октомври.2023г.(далеч след прехвърлянето на собствеността върху процесния недвижим имот на 24.06.2022г.). За периода: 24.06.2022г.-16.10.2023г. били извършени редица други доставки, за което „Фарма-Тийм БГ”ЕООД издало 93бр. данъчни фактури на обща стойност 25760.91лв. Всички тези дължими суми били заплатени от „ВетМ.и”ЕООД и то в период повече от една година след прехвърлянето с договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
Отделно от това, през м.септември.2023г. „Фарма-Тийм БГ”ЕООД доставило на „ВетМ.и”ЕООД храна за бройлери и кокошки, за което издава данъчна фактура на стойност 190.80лв. Впоследствие се оказало, че стоката била силно некачествена и негодна и била върната на „Фарма-Тийм БГ”ЕООД, за което било издадено от ищеца кредитно известие№0000077855/29.09.2023г. Твърди, че двете дружествасе разбрали заплатената сума по тази фактура да се задържи от дружествотоищец, като се приспадне от задължението, което ответното дружество имало по данъчна фактура№0000062914/02.05.2022г. Така задължението по тази фактура остава дължимо в размер на 140.99лв. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.