Решение № 17 от 04.10.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Златоград, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Х. при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Х. Административно наказателно дело № 20245420200024 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите ЗАНН

Постъпила е жалба от Е. З. К., ЕГН **********, адрес гр. З., ул. ,,А.‘‘ №, чрез адв. А. Р. П. АК-П., съдебен адрес гр. П., п.к. , ул. ,,В.‘‘ №, ет. и ет. – за адв. А. П., срещу Н. П. №24-0371-000059 от 23.04.2024г. издадено от Н. Г. в ОДМВР- гр. С., РУ-З..

В жалбата си жалбоподателят К., чрез адв. П. навежда оплакване за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде отменено.

Сочи, че са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Сочи на първо място, че ул. ,,А.‘‘ не е регулирана с пътни знаци, няма и маркировка. Всички живущи паркират пред домовете си.

Сочи, че не са взети предвид възраженията още към момента на съставяне на АУАН , които той е направил.

Твърди, че АУАН е връчен за подпис с предварително напечатана констатация.

Жалбоподателят твърди, че не са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, както и чл. 42 от ЗАНН.

К. оспорва фактите, отразени в АУАН и НП.

1

Твърди също, че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание, чрез адв. П. поддържа жалбата си и моли съда да отмени атакуваното НП.

Въззиваемият чрез юрк. Н. Ш. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП. Сочи, че са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. АУАН и НП не страдат от пороци, а съдържат всички необходими реквизити, които законът изисква.

Представителят на наказващият орган твърди, че е допуснато нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и при описание на нарушението липсват пороци.

Твърди, че за нарушение на ЗДвП, не може да се говори за маловажен случай. С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

В съдебно заседание, Главен юрк. Ш. моли съда да потвърди атакуваното НП.

И двете страни претендират за разноски.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С атакуваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание, на осн. чл 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 20лв., за нарушение на чл. 98, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП. Атакуваното НП е издадено въз основа на АУАН от 14.03.2024г.

Както в АУАН, така и в НП е описано по един и същ начин допуснатото нарушение, както и са посочени едни и същи нарушени разпоредби. В актът е посочено, че е съставен в присъствието на свидетелите Б. Т. и А. М..

За времето от установяване на нарушението – 26.02.2024г. до съставяне на АУАН – 14.03.2024г. в РУ-З. е водена проверка по случая, като са изяснявани обстоятелствата.

Имало е постъпил сигнал в РУ-З. за неправилно паркиране на ул. ,,А.‘‘ в града на автомобили, които пречили на пешеходци и автомобили, понеже улицата е тясна. Поради това на 26.02.2024г. дежурните по КАТ свидетели К.

У. и Д. Х. били изпратени да проверят сигнала. Те установили няколко автомобила, които били паркирани неправилно.

Лек автомобил Д., модел ,,С.‘‘, с рег. №******, собственост на С. Х. М., бил паркиран, така че една част от него била заела тротоара, а друга част била върху пътното платно, като автомобилът бил успоредно на пътя.

Първоначално бил съставен фиш за неправилно паркиране на автомобил на М., но същият посочил, че е предоставил автомобила на Е. К. и към момента на извършване на нарушението, автомобилът е бил във владения на К.. За тези обстоятелства М. попълнил декларация. След това водещият проверката А. Б. се обадил по телефона на Е. З. К., да се яви в сградата на РУ-З. за изясняване на факти и обстоятелства по извършващата се проверка. Същият се явил на 14.03.2024г., като от него било снето писмени обяснение, в което той посочил на 25.02.2024г., около 18:00ч. паркирал лекият автомобил, 2 посочен по-горе в гр. З., ул. ,,А.‘‘ №. Б. обяснил, че ще следва да бъде взето отношение и да бъде съставен АУАН или фиш на К.. Последният пожелал да му бъде съставен АУАН. Преди да напише обяснение, обаче К. поискал да се свърже с адвокат, което и направил. След което написал обясненията. А. Б. сочи в показанията си и в съда, и приема за установено, че АУАН е бил подготвен като текст, преди да се появи К., но когато последният се явил бил запознат със съдържанието и тогава АУАН му бил разпечатан и даден да го подпише. Това обстоятелство се потвърждава и с оглед изписаният текст в АУАН, че нарушителят нямал възражения, а именно че АУАН е бил предварително съставен, а не в присъствие на нарушителя. Последният е имал възражения и ги е изложил писмено до Н. РУ-З. на 22.03.2024г.

Съдът приема за установено, че водещият проверката А. Б. се е обадил на К. и го поканил да се яви в сградата на РУ, за да даде обяснение по повод на извършващата се проверка, но не и за съставяне на АУАН. Това се сочи от самият Б. в докладна записка до Н. на РУ-З. от 02.04.2024г., което като време е доста по-близо до датата на нарушението и е в хода на самата проверка.

Съдът не приема това, което Б. сочи в показанията си в съдебно заседание на 24.07.2024г., а именно, че е поканил Е. К. за съставяне на АУАН. Последното най-вероятно се сочи в показанията, с оглед желанието на свидетеля да бъде потвърдено атакуваното НП.

Съдът приема за установено отново от докладната записка на Б., че са били налице свидетели при установяване на нарушението, а именно К. У. и М., но Б. е предпочел да състави акта в присъствието на други двама свидетели, а именно Т. и М.. Обяснението в докладната е, че свидетелят Д. Х. е бил в полагаем годишен отпуск, а полицай У. бил нощна смяна и затова актосъставителят съставил АУАН в присъствие на други двама свидетели, защото не било възможно да го състави в присъствието на свидетели по установяване на нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява, както от писмените доказателства – докладни записки, така и от гласните доказателства, а именно показанията на свидетелите Б. (на които съдът дава вяра частично), К. У., Д.

Х., Б. Т..

Съдът дава вяра на показанията, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите доказателства по делото.

Както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства, а и от приложената снимка по делото, се установява как точно е паркиран автомобила управляван от жалбоподателя, а също и че ул. ,,А.‘‘ е тясна и при паркирането, автомобилът на жалбоподателя е пречил на движението, както на пешеходци по тротоара, така и на автомобили по плътното за движение. В обяснителната записка са посочени габаритите на пътя. Посочено е, че широчината на тротоара е от 0.50 до 1.50м.

На ул. ,,А.‘‘ няма определени места за паркиране.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган се установяват от приложената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на 3

Министъра на вътрешните работи.

В издадения АУАН е написано възражение от нарушителя, но въпреки това е издадено НП.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено. На първо място, следва да се посочи, че жалбоподателят Е. К. е допуснал вмененото му административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е паркирал на място, където превозното средство създава опасност и пречки за движението. Изписването на диспозитива на нарушението в НП и АУАН, не създава заблуждение за нарушителя, с оглед посочването, че спира или паркира. Това е така, защото в описателната част много ясно е посочено, че той е паркирал. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, тъй като при паркирането върху тротоара е нямало два метра свободна площ за преминаване на пешеходци.

Този извод се налага от обяснителната записка, приложена по делото, от която се вижда че самият тротоар в най-широката си част е 1,5м.

Самото нарушение, както в АУАН, така и в НП е описано с неговите съставомерни елементи и по никакъв начин не въвежда в заблуждение, и от там не нарушава правото на защита на жалбоподателя.

При издаване на АУАН, обаче и НП, актосъставителят и наказващия орган са допуснали съществени процесуални нарушения, които според съдебната практика влекат след себе си като последица, отмяна на атакуваното НП. Първото съществено процесуално нарушение е обстоятелството, че актосъставителят Б. се е обадил на Е. К. да се яви и да даде обяснения във връзка с извършващата се проверка . Това обстоятелство съдът признава за установено от посоченото в докладнатазаписка на Б. от 02.04.2024г., подадена до Н. на РУ. Самият Б. сочи следното ,, ….проведох телефонен разговор с Е. З. К., който бе поканен да се яви в сградата на РУ-З., в удобно за него време, за изясняване на факти и обстоятелства по извършената проверка.‘‘. Посочва също, че в хода на проверката му е снето писмено обяснение, от което е установено, че на 25.02.2024г. , в около 18:00ч., К. е паркирал посоченият в АУАН и НП лек автомобил. Б. сочи също, че във връзка с посочените обстоятелства в писменото обяснение е запознал лицето с материалите по преписката и му е разяснил, че за извършеното нарушение трябва да му състави фиш или АУАН.

В съдебно заседание Б. посочва, че е искал К. да му посочи, дали той е паркирал автомобила, но пък К. искал да се свърже по телефона с адвокат.

Тоест, налага се изводът, че следваше актосъставителят при поканата към К., да го уведоми изрично, че тази покана е за съставяне на АУАН. При това положение, К. е имал право да откаже да напише обяснение, но това негово право явно е нарушено, а самият актосъставител в съдебно заседание, а и в докладната си до Н. РУ посочва, че тези обяснение са били важни за него, за да изясни обстоятелствата по случая. К. е можел също така и да се яви с адвокат при съставянето на АУАН. Същият има право да участва в най4 ранният етап на административнонаказателното производство. В този смисъл е Решение 1409/24.07.2023г. на АдмС П. по к.а.н.д. №1472/2023г. В случая, обаче жалбоподателят е останал изненадан, че ще му бъде съставен АУАН и вече е бил написал обяснения, в които е направил признание. Веднага, обаче той е започнал да търси адвокат, което означава, че е бил решен още в найранния етап на производството да се защитава. Би следвало в този случай, да бъде поканен отново на определена дата за съставяне на АУАН.

Второто съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН е на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Законодателят е категоричен, че АУАН се съставя в присъствие на нарушителя. В ал. 2 на тази разпоредба законодателят е допуснал изключение, но случаят не е такъв. К. не е канен за съставяне на АУАН, за да може при неявяване, той да бъде съставен в негово отсъствие.

АУАН, послужил за издаване на атакуваното по настоящото дело НП, е бил съставен предварително, при явяването на К. е бил разпечатан и според актосъставителя му е било разяснено съдържанието. В случая е нарушено изискването съставянето на АУАН да стане, като действие в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В съдебната практика се приема, че нарушителят винаги следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставяне на акта, както и да провери верността на посочените в акта обстоятелства. Освен това, нарушителят е лишен от правото да направи възражение още при съставяне на акта и да организира защитата си още при образуването на административнонаказателното производство. В този смисъл е Решение №6255/11.11.2020г. на АдмС С. по адм. дело №7253/2020г.

В друго Решение на АдмС С., а именно 7848/22.12.2021г. по адм.д.

№10020/2021г., се сочи, че смисълът на поканата до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН, е да се извести лицето за започването на административнонакзателно производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да участва в него, и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап от производството.