Решение № 1029 от 26.09.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. П., 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220102583 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. П. Б. с ЕГН ********** от село Р., община П., ул.“Г. А.“№77 и Д. П. П. с ЕГН ********** от град Р. област С. З., бул.“Г. Д.“№26, ет.8, ап.21 срещу Л. П. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.

Б. I“№30 , в обстоятелствената част на която ищците твърдят, че с ответника са съсобственици при квоти по 1/3 идеални части от следния недвижим имот : сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/12.04.2011г на изпълнителния директор на АГКК нов идентификатор *** адрес на имота град Б., местността „К.“№9, разположена в поземлен имот с идентификатор *** нов идентификатор *** с предназначение вилна сграда – еднофамилно с площ от 45 кв.м. брой етажи 1 , стар идентификатор няма, номер по предходен план :547. Твърди се, че през 60- те години на миналия век бащата на страните построил вила в местността „К.“, землището на град Б., община Б., област П.. Впоследствие сключил граждански брак, прекратен със смъртта на наследодателя им на 27.08.2004г. Ищците твърдят, че след смъртта на баща им водили с ответницата множество разговори за постигане на вариант за делба на този имот, като се разбрали занапред вилата на бъде в съсобственост между трите при права по 1/3 идеални части.Независимо от постигнатото съгласие до момента не са уредили отношенията си по законов ред. След извършена справка ищците установили, че ответницата на 11.05.2011г. се е снабдила с нотариален акт , с който е призната за индивидуален собственик по наследство и давностно владение на ¾ идеални части от вилата. Ищците твърдят, че за ответницата не са били налице условията на закона за снабдяването и с нотариален акт по обстоятелствена 1 проверка. Твърдят ,че са упражнявали правото си на собственост и владение, предявявали са претенции имотът да бъде в съсобственост между всички наследници. Не са узнали ответницата да е променила намерението си към вещта и е започнала своене. За да са налице условията и предпоставките за придобИ.е на имота по силата на придобивна давност е необходимо да са налице два критерия- субективен и обективен. В случая липсват и двата критерия тъй като няма владение , разпростиращо се върху собствените на ищците идеални части от имота и няма промяна на намерението в своене. Не е изтекъл и предвидения в закона срок на владение, имотът не е владян от ответницата явно и необезпокоявано – дори напротив вследствие намерението на ищците да поделят имота с ответницата отношенията им се влошили. Твърди се, че не са налице условията , от които ответницата да има ¾ идеални части от този имот . Вилата е била индивидуална собственост на баща им, който я е започнал и респективно построил в момент, предхождащ сключването на гражданския брак с майката на ответницата.

Предвид горното ищците предявили иск за делба като било образувано гр.д.

№1031/2016г по описа на РС-П.. С решение№689/18.12.2017г районният съд е уважил иска за делба при квоти 1/3 ид.ч. за всяка от страните. С решение по възз.гр.д.№162/2018г на ОСП. е обезсилено първоинстанционното решение поради предходно предявен иск за делба между същите страни. С определение по гр.д.№2823/2018г на ВКС не е допуснато касационно обжалване. Ищците твърдят, че към момента само ответницата ползва имота.

Независимо от множеството им разговори да преустанови ползването върху целия имот и да осигури достъп на ищците до техните 2/3 идеални части от имота до момента това не е сторено.

Ищците твърдят, че на 28.05.2020г. поканили ответницата да преустанови ползването на собствените им 2/3 идеални части от процесния имот и да им предаде владението и им осигури достъп , както и да не извършва каквито и да било ремонтни дейности в този имот без тяхното изрично съгласие. В противен случай на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС следва да им заплаща наемна цена за ползването на собствените им 2/3 идеални части от имота, считано от изтичане на 7-дневния срок. Поканата е получена от ответницата на 02.06.2020г. и до момента ищците нямат достъп до имота, нито им е заплатена наемната цена, респективно обезщетение за лишаване от ползването на собствените им идеални части.

Твърдят, че са подали заявление до РС-П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което заявление е било образувано ч.гр.д.№1598/2021г по описа на РС-П..

Заповедният съд е издал заповед №958/28.05.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредено ответницата да заплати на ищците сумата от 550лв. главница – по 275 лв. за всяка от тях , ведно със законната лихва от 10.05.2021г. до изплащане на вземането. В законовоустановения едномесечен срок ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищците предявяват настоящия положителен установителен иск да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че съществува вземане на ищците за сумата от 550лв.,представляваща обезщетение за 2 лишаване от ползването на съсобствен имот за период от 10.06.2020г.- 10.05.2021г. , по 275лв. на всяка от ищците, ведно със законната лихва от 10.05.2021г. до изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск. Твърди се, че с решение № 25 от 21.03.2008г по гр.д.№608/2007 на РС-П. е отхвърлен предявения от ищците иск за делба на масивна вилна сграда върху държавна земя – масив 59 на Държавен горски фонд в местността“К.“ . Това съдебно решение е влязло в сила на 02.08.2008г. В същия смисъл е и решение №140 от 12.04.2018г по възз.гр.д.

№162/2018г на ОС-П., с което е обезсилено решение №689 от 18.12.2017г по гр.д.

№1031/2016г на РС-П. , с което е допусната до делба едноетажна вилна сграда с площ 42 кв.м. в местността „К.“, землището на град Б.. Това решение е влязло в сила 12.04.2018г., след като с определение №29 от 15.01.2019г по гр.д.№2823/2018г на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на ОС-П.. Сочи се, че е налице сила на пресъдено нещо, поради което в настоящото производство не може да се оборва приетото от съдилищата относно собствеността на процесната вила. Поради което според ответника за ищците липсва правен интерес да претендира обезщетение в какъвто и да е размер. Моли на това основание производството по делото да бъде прекратено. Претендират се разноски в размер на 500лв./ адвокатско възнаграждение/.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№1598/2021г по описа на РС-П. , че със заявление вх.

№8083 от 11.05.2021г. ищците в настоящото производство са отправили искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №958/28.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л. П. М. с ЕГН **********/ настоящ ответник/ да заплати на Р. П. Б. с ЕГН ********** и Д.

П. П. с ЕГН **********/ищци в настоящото производство сумата от 550лв. или по 275лв. на всека от тях , ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021г до изплащане на вземането.

В заповедта за изпълнение и в т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот за периода 10.06.2020г до 10.05.2021г. Съсобственият имот е описан в заявлението като сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-10/12.04.2011г на изпълнителния директор на АГКК нов идентификатор *** адрес на имота град Б., местността“К.“, разположена в поземлен имот с 3 идентификатор ***, с предназначение : вилна сграда еднофамилна с площ от 45 кв.м. бой етажи 1 стар идентификатор няма, номер по предходен план 547. В заявлението е посочено, че правата на заявителите в съсобствеността на 2/ 3 ид.части. Изложени са обстоятелства, че независимо от множеството вадени разговори да преустанови ползването върху целия имот и да им осигури достъп до собствените им 2/3 ид.части от имота ответницата Л. М. не е сторила това. Посочва се в заявлението, че е отправена покана от 28.05.2020г до Л. М. да осигури достъп до имота, която покана е получена от последната на 02.06.2020г., но достъп на заявителите не е осигурен. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.06.2021г и на 17.06.2021г същата е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане №3337 от 17.06.2021г заповедният съд е указал на заявителите да предявят иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителите на 23.06.2021г и на 22.07.2021г в едномесечния преклузивен срок същите са предявили настоящия положителен установителен иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.31, ал.2 от ЗС е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителите в заповедното производство, при подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

Тук е момента да се посочи, че направеното от ответника с писмения отговор възражение за недопустимост на иска поради факта, че страните не са съсобственици на процесния имот има отношение не към допустимостта, а към основателността на иска и с това възражение съдът ще се занимае при разглеждане на иска по същество:

По същество на иска съдът намира следното:

От ангажираните по делото многобройни писмени доказателства е видно, че пред Районен съд-П. е било образувано гр.д.№608 по описа на съда за 2007г по предявен от настоящите ищци Д. П. П. и Р. П. Б. срещу настоящия ответник Л. П. М. и срещу Е. С. Ц. / втора съпруга на наследодателя/ иск за делба на три недвижими имота:1/ дворно място, представляващо УПИ VIII-87 в кв.59 по плана на град Б., цялото с площ от 298 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 50 кв. метра и второстепенни постройки, 2/ масивна вилна сграда със застроена площ от 100кв.м., построена върху отстъпено право на строеж върху държавна земя – масив 59, находяща се в местността „К.“ и 3/ ливада с площ от 1.371 дка в местността“Божаново дере“ град Б., представляваща имот №049082 по КВС на землището. В тази искова молба са изложени твърдения, че страните са единствени законни наследници на П. Д. Ц. , бивш жител на град Б., починал на 27.08.2004г. като ищците били негови дъщери от първия му брак, с покойната Димитрия П.

Ц., починала на 24.05.1967г, ответницата Е. Ц. е негова втора съпруга, а ответницата Л. М. е тяхна дъщеря. Съсобствеността в това делбено производство се черпи от основанието - наследствено правоприемство от техния общ наследодател П. Д.

Ц. , бивш жител на град Б., починал на 27.08.2004г. Искът за делба за два от имотите е 4 уважен, а за третия имот – масивна вилна сграда, находяща се в местността“К.“ е отхвърлен.

Отново през 2016г. ищците Р. П. Б. и Д. П. П. са предявили срещу ответника Л. П.

М. иск за делба на недвижим имот, по който е било образувано гр.д.№1031/2016г по описа на РС-П.. Твърденията в исковата молба, иницирала производството по гр.д.