Определение № 58 от 01.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Ловеч, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДА.А

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДА.А Въззивно частно гражданско дело № 20244300500049 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Постъпила е частна жалба № 6290/29.11.2023 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г. С. С. - К., против разпореждане ,получено на 20.11.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 820 по описа за 2023 година на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. Р. и солидарния длъжник Ц. С. М., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 857.27 лева, дължимо за периода от 15.07.2021 г. до 03..08.2022 г., законна лихва от 03.08.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на сумата 606.27 лева , лихва за забава в размер на сумата 144.77 лева от 16.04.2020 г. до 03.08.2022 година.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 20.11.2023 г., а частната жалба е подадена на 27.11.23 г.по куриер.

Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и 1 процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 5523/31.10.23 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД против А.

А. Р. и Ц. С. М. за сумата от общо 5054.91 лв., от които: главница 2445.50 лв., договорно възнаграждение от 857.27 лв. периода 15.07.2021 г. до 03.08.2022 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 385.05 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 616.05 лв., неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания 0 лв. начислени на 30.08.2020 г., законна лихва 606.27 лв. за периода 03.08.2022 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г., лихва за забава 144.77 лв. за периода 16.04.2020 г. до датата на предсрочната изискуемост 03.08.2022 г., законна лихва от датата на входиране на заявлението, държавна такса-101.10 лв. и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор с потребителски кредит № 3004304**** от 07.03.2020 г., по който е отпуснат кредит в размер на сумата 3300 лева /видно текста на приложения догжовор / за срок от 36 месеца. Изтъква се месената вноска по кредита възлиза на 160.69 лв., ГРП 48.62 %, ГЛП 41.00 % лихвен процент на ден 0,11% и общо дължима сума по кредита е 5785.16 лв.Изтъква се, че длъжниците не са изпълнили задължението, което е поел по договора, направил е 14 погасителни вноски и изпаднал в забава и кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.08.22 година. Постановено е разпореждане № 2499/13.11.2023 г. по ч.гр.д. № 820/23 г. на Районен съд Тетевен ,с което е отхвърлено искането за присъждане на следните суми: договорно възнаграждение от 857.27 лв. периода 15.07.2021 г. до 03.08.2022 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 385.05 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 616.05 лв., неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания 0 лв. начислени на 30.08.2020 г., законна лихва 606.27 лв. за периода 03.08.2022 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г., лихва за забава 144.77 лв. за периода 16.04.2020 г. до датата на предсрочната изискуемост 03.08.2022 г., за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 50.00 лева до 180.00 лева, за държавна такса за разликата от 48.91 лева до 101.10 лева. а заявлението за останалите 2 претенции е уважено като е издадена за тях заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Настоящето производство се развива само в отхвърлителната част на разпореждането № 2499/13.11.2023 г. на ТРС за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 857.27 лева, дължимо за периода от 15.07.2021 г. до 03..08.2022 г., законна лихва от 03.08.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на сумата 606.27 лева , лихва за забава в размер на сумата 144.77 лева от 16.04.2020 г. до 03.08.2022 година.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 857.27 лева-договорено възнаграждение за периода от 15.07.2021 г. до 03..08.2022 г..

Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 07.03.2020 г. договорената възнаградителна лихва върху главницата от 3300 лева за процесния период не може да се изведе като размер и начин на определяне, нито от заявлението, нито от договора между страните. Предвид посочването по заявлението, че е обявен кредита за предсрочно изискуем на 03.08.2022 г., не се посочва кога и по какъв начин, нито са представени доказателства, че е съобщено на длъжника това обстоятелство. В писмената молба №58/09.11.2023 г. при остраняване на нередовности на заявлението, заявителят не е конкретизирал начислените суми като начин на определяне, още повече предвид посочените данни, че са платени 14 вноски.

В чл. VІ на договора за потребителски кредит е определен размера на договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ за целия срок на договора . В Общите условия изрично е вписано, че договорното възнаграждение включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора,предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от Общите условия. В клаузите не е посочено, че в договорното възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в т. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупената допълнителна услуга е част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план, което определя общия разер на дълга на сумата 4303.97 лева.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице 3 условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.

143,т.5 от ЗЗП.Длъжниците имат качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на ч а с т II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника , нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират, навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .

По отношение претендираните законна лихва от 03.08.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на сумата 606.27 лева , лихва за забава в размер на сумата 144.77 лева от 16.04.2020 г. до 03.08.2022 година, съдът намира, че не се дължи присъждането на сумите. На първо място при платените 14 вноски, в които е включен размера на вноската за допълнителна услуга от 47 лева месечно размерът на главницата не е изчислен надлежно. Съдът приема, че разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите.

Включването им в Общите условия -чл. 15, предполага, че потребителят няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер. Предвид недължимостта на сумите за възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и „Флекси“ размерът на главницата на дълга следва да се намали с недължимите, но платени от длъжниците суми, което не е сторено от заявителя. В такъв смисъл 4 претендираните суми по акцесорните вземания са неправилно определени и предвид вида на настоящето заповедният съд не може да ги преизчислява.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 2499/13.11.2023 г. по ч.гр.д. № 820/23 г. на ТРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. Р. и солидарния длъжник Ц. С. М., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 857.27 лева, дължимо за периода от 15.07.2021 г. до 03..08.2022 г., законна лихва от 03.08.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на сумата 606.27 лева , лихва за забава в размер на сумата 144.77 лева от 16.04.2020 г. до 03.08.2022 година е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА , като законосъобразно, разпореждане №

2499/13.11.2023 г. по ч.гр.д. № 820/23 г. на Тетевенски районен съд,в частта в която е отхвърлено по ч.гр.д. № 820 по описа за 2023 година на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. Р. и солидарния длъжник Ц. С. М., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 857.27 лева, дължимо за периода от 15.07.2021 г. до 03..08.2022 г., законна лихва от 03.08.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на сумата 606.27 лева , лихва за забава в размер на сумата 144.77 лева от 16.04.2020 г. до 03.08.2022 година.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5