Решение № 20 от 02.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000054 по описа за 2025 година С Решение № 133 от 23.12.2025 г. по т.д. № 61/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлен предявения иск от страна на „Фарма-Тийм БГ”ЕООД, ЕИК 200953090, със седалище и адрес на управление: гр. Разград ул. ”Неофит Рилски” № 11, представлявано от управителя Д. П., против „ВетМ.и” ЕООД, ЕИК 202608964, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ***********, представлявано от управителя Й. Н. и Й. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.

Търново, ***********, за прогласяване на относителната недействителност по отношение на „Фарма-Тийм БГ” ЕООД на договор от 24.06.2022 г. за покупкопродажба на недвижим имот, сключен между „ВетМ.и” ЕООД (продавач) и Й.

М. Н. (купувач), обективиран в нотариален акт № 98 за покупко-продажба на недвижим имот, том 4, per. № 4258, нот. Дело № 366/2022 г. на нотариус Д. Т., с рег. №582 на НК, с район на действие ВТРС, вписан в СВ с вх. рег. № 4922/24.06.2022 г., акт № 106, том XIII, с предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на Изп. директор на АГКК София, с административен адрес: гр.В.Търново ул. „Иван Хаджидимитров” № 1

1, етаж 0, представляващ магазин № 6, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ - 30.31 кв.м., който обект се намира в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 2.4747% ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор ***. Със същото решение е осъдено „Фарма-Тийм БГ” ЕООД да заплати на „ВетМ.и”ЕООД сумата 1500 лв., представляваща направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ФармаТийм БГ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. М.. В същата се излага, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че след като съдът е приел за безспорно установено в мотивите си, че вземането на ищеца по процесните фактури е възникнало преди извършване на разпоредителната сделка на 24.06.2022 г., изцяло необосновано е приел, че следва да приложи специалната правна норма на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, която предвижда недействителност на действия или сделки, извършени преди възникване на вземането, при които се изисква същите да са сключени със специална цел – да се увреди кредитора. Необосновано окръжният съд е приел, че не следва да приложи нормата на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, въпреки че по делото било безспорно установено, че физическото лице Й. М. Н.- ответник и купувач по процесната сделка, е управител и едноличен собственик на капитала на ответника и продавач по същата сделка „ВетМ.и“ ЕООД.

Въззивникът се е позовал на съдебна практика на ВКС на РБ, съобразно която е изпълнен фактическия състав на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, когато органите, формиращи волята за разпореждане с актив на юридическото лице – страна по сделката, са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ с другата страна по тази сделка и съдът следва да приложи презумпцията за знание за увреждане, а не да се позовава на разпоредбата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД и да мотивира съдебния си акт с наличието или отсъствието на обща цел у страните по процесната сделка да увредят интересите на кредитора. Необосновано съдът е приел, че предявеният иск е такъв с правно основание чл. 135 ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗД, като не ставало ясно и въз основа на кои доказателства бил направен този извод. Издаването на множество последващи фактури от страна на ищеца за доставени стоки на ответника и извършване на плащания по тях не обосновавало приложението на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, още повече че вземанията по процесните фактури, на които е основан предявеният иск, са установени от вещото лице по делото и за тях е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВТРС. С оглед на това в жалбата се излага, че относимите норми към казуса са тези по чл. 135 ал. 1 вр. ал. 2 от 2

ЗЗД, а не тази на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, която се отнася до друг вид вземания.

В жалбата се излага още, че в нарушение на процесуалните правила съдът е ценил представените с отговора на исковата молба фактури, издадени от ищеца „Фарма-Тийм“ БГ ЕООД на ответника „ВетМ.и“ ЕООД, разплатени изцяло в брой преди завеждане на делото, тъй като те нямат отношение към предмета на делото, очертан с исковата молба, и не установяват релевантни за спора факти. Възраженията на ответника, че следвало да се прилага нормата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, тъй като той бил получил и заплатил множество последващо издадени фактури от ищеца, са изцяло правно ирелевантни, тъй като касаят други вземания, а не процесните. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила съдът уважил тези възражения, като приел, че е сезиран с иск по чл. 135 ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗД, без да излага конкретни мотиви защо приема тази правна квалификация, вместо с иск по чл. 135 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗД, в каквато насока било изложеното в основната и допълнителната искови молби, както и установените по делото факти.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде прогласена по отношение на кредитора „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД относителната недействителност на процесния договор за покупко-продажба от 24.06.2022 г., сключен между „ВетМ.и“ ЕООД, като продавач, и Й. М. Н., като купувач.

Претендира се присъждането на разноски за производството по делото пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „ВетМ.и“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. И., с който се заема становище на неоснователност на същата. Излага се, че от свидетелските показания по делото се установява наличието на уговорка за разсрочено плащане на задълженията по процесните фактури, в подкрепа на което било и обстоятелството, че те са останали неразплатени, макар в продължение на година и половина след тях търговските отношения между двете дружества да са продължили с други доставки и разплащания. Правилно съдът е приел, че намерението за увреждане по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД не е равнозначно на знанието за увреждане по смисъла на чл. 135 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Правилно съдът е приел в мотивите си, че разпоредбата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД санкционира виновното намерение – извършеното действие е опорочено от предназначението му да увреди кредитора, а не от факта на разпореждане с имуществото на длъжника, което предхожда възникването на вземането.

Посочва се, че това намерение за увреждане следва да е налице към момента на сключване на сделката, като то подлежи на доказване, а от страна на ищеца не било проведено такова. Като неоснователни са възприети и доводите на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, както и за неговата незаконосъобразност.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с 3 процесуалните правила и събраните по делото доказателства.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Й. М. Н..

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е неправилно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между ищеца „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД и ответника „ВетМ.и“ ЕООД са били изградени трайни търговки отношения. По делото са представени 14 бр. фактури, издадени в периода от 03.02.2022 г. до 09.08.2022 г., с издател „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД и получател „ВетМ.и“ ЕООД, видно от които ищецът е доставил в полза на ответника множество ветеринарномедицински медикаменти и консумативи, на подробно посочена в отделните фактури стойност.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са отразени по съответните счетоводни сметки в счетоводствата на двете дружества. След извършено частично плащане от страна на получателя на стоките, общата дължима сума към датата на изготвянето на заключението съобразно данните от счетоводството на „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД е в размер на 14 264.25 лв. В счетоводството на „ВетМ.и“ ЕООД тези задължения са отразени в общ размер на 13 814.60 лв., като вещото лице е уточнило, че това се дължи на различия при покриване на задълженията по фактурите с направените плащания. Общият размер на дължимата лихва за забава по всяка от фактурите към датата на депозиране на исковата молба в съда (21.06.2024 г.) е 3 795.32 лв. При извършената проверка експертът не е установил данни, които да сочат на промяна в датите на плащане по процесните фактури, като не са били представени и документи, съобразно които да е било договорено разсрочено плащане по тях.

С договор за покупко-продажба от 24.06.2022 г., обективиран в нотариален акт № 98, том 4, рег. № 4258, дело № 366 от 2022 г. на нотариус Д.

Т., вписана под № 582 при НК, с район на действие Великотърновски районен съд, „ВетМ.и“ ЕООД, представлявано от управителя Й. М. Н., продало на Й.

М. Н. следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ***, ет. 0, обект 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, с предназначение на обекта: за търговска

4 дейност, на едно ниво, с площ от 30.31 кв.м., с прилежащите му 2.4747% от общите части на сградата, който обект представлява магазин № 6, състоящ се от търговска зала, изолационно помещение и санитарен възел, както и съответните на този имот проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, за сумата от 9 900 лв. (при данъчна оценка на имота към датата на сключване на сделката в размер на 24 853.50 лв.).

От приложена по делото справка от Службата по вписванията за процесния имот е видно, че след прехвърлянето на собствеността върху имота, на 16.08.2022 г. е вписан договор за наем за срок от 5 години, с наемодател Й.

М. Н. и наемател „ВетМ.и“ ЕООД.

От приложената по делото справка за актуално състояние на „ВетМ.и“ ЕООД и от извършената служебно от съда такава е видно, че към датата на сделката (и понастоящем) управител и едноличен собственик на капитала на „ВетМ.и“ ЕООД е вторият ответник Й. М. Н..

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Д. и М. Ц., служители на „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД, се установява, че двете дружества търгували трайно с всякакви изделия от ветеринарната сфера. Първоначално от страна на „ВетМ.и“ ЕООД били заплащани редовно доставките по издадените фактури, но впоследствие, през 2022 г. дружеството натрупало задължения към „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД в размер от близо 15 000 лв. По повод на това с управителя на „ВетМ.и“ ЕООД били водени множество разговори, като последният обяснявал, че дружеството се намира в затруднено финансово състояние и задълженията ще бъдат погасени при възможност за това, а в по-късните им разговори директно споделил, че дружеството е фалирало и без имущество, поради което дълговете няма да бъдат платени.

Въпреки това доставките към „ВетМ.и“ ЕООД продължили, но с изискването от страна на доставчика те да бъдат заплатени в брой преди получаване на стоката.