Решение № 4479 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4479 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20265330103449 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. А. Трендафилова - Велчева, чрез адв. Р. Р., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:

1)за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 100 евро, частично от 730 евро – недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането;

2) за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 100 евро, частично от 1534,31 евро – недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ АД е сключен договор за потребителски кредит № **** г., с предоставена заемна сума в размер на 3000 лв., при ГПР от 47,73 % и годишен лихвен процент – 39,66 %, със срок 24 месеца.

Съгласно т.12 от раздел III, „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ от ОУ, кредитополучателят можел да предостави обезпечение на кредитора, което обстоятелство се посочвало в заявлението. Обезпечението можело да бъде банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно т.3.1 заемодателят бил длъжен да предостави едно от посочените обезпечения по кредита, за да бъде одобрена заявката му в рамките на 24 часа. Ищецът твърди, че се нуждаел спешно от финансови средства, поради което приел опцията за сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитора, а именно „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че съгласно чл.8, ал.1 и приложение №1 от договора за предоставяне на поръчителство дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 3000,84 лв. Излага твърдения, че е погасил предсрочно задълженията си към ответниците, като е заплатил сумата от 4427,76 лв.

1 на „Кредисимо“ ЕАД за погасяване на главница и възнаградителна лихва и 3000,84 лв. на "Ай тръст" ЕООД за погасяване на възнаграждението за поръчителство. Излага доводи за недействителност на двата договора, сключени с ответниците поради нарушение на изискванията за договорно съдържание съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Намира, че ГПР не отговаря на реално приложения между страните, като счита, че възнаграждението за поръчителство следвало да се включи като разход по кредита. Счита, че съгласно чл.23 ЗПК дължал само чистата стойност, а заплатените над нея суми били недължимо платени. Недължимо било и възнаграждението за поръчителство по договора за поръчителство, доколкото била налице нищожност на кредитната сделка, а договорът за поръчителство бил акцесорен и не можел да съществува без главния договор. Предвид изложените твърдения предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва възникването на облигационна връзка между страните по процесния договор за потребителски кредит с твърдяното от ищцата съдържание на правата и задълженията на страните. Твърди, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК, като в ГПР била включена единствено договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчителство не отговаряло на изискванията за общ разход по кредита. Оспорва, че ищецът бил задължен да сключи договор за поръчителство с ответника, доколкото това било негово право, а освен това имал възможност да се откаже от договора. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит не е знаел какъв е размерът на възнаграждението за поръчителство. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност. Не оспорва, че процесният заем бил изцяло предсрочно погасен, поради което не била заплатена в пълен размер уговорената договорна лихва. Не оспорва заплащането на сумата от 100 евро по договора, с която се погасявали вземания различни от главницата, но оспорва да са надплатени суми от общо 730 евро. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски; релевира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните по процесния договор с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните. Сочи, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство по силата, на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца към кредитора. Сочи, че към датата на депозиране на исковата молба задължението към него било изцяло доброволно предсрочно погасено. Не оспорва по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД да е постъпила сумата от 100 евро, послужила за погасяване на възнаграждението за поръчител, като оспорва постъпване на сумата от 1534,31 евро. Сочи, че сключването на договора за поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, когато параметрите по кредита били ясно определени. Твърди, че сключването на договор за поръчителство било само възможност, но не и задължително при тегленето на кредит. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следвало да се включи в ГПР, тъй като било възнаграждение за допълнителна услуга. Поради изложените твърдения, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено на **** г. ищецът, чрез процесуалния си представител депозира молба вх. № ****г., с която е направил изменение на размера на исковете, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от 23.09.2026 г. така заявеното изменение е прието от съда, като искът срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД се счита предявен за сумата от 400,31 евро, а искът срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД се счита предявен за сумата от 707,02 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № ****г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 3000 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата сумата следвало да се върне на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер посочен в приложение № 1 към процесния договор (л.16 от делото), с уговорен годишен лихвен процент от 39,66 % и ГПР в размер на 47,73 %. Общият размер на плащанията по договора възлизал на 2641,20 евро, от които погасена главница 1533,86 евро, договорна лихва – 353,36 евро, лихва за забава – 3,49 евро, суми по извънсъдебно събиране на просрочените задължения – 43,46 евро, вноска по поръчителство – 707,02 евро. Така извършените плащания са описани в справка, представена в ответника – л.81 от делото и се признават по основание и размер от ищеца.

Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен въз основа на чл.4, ал.1 от договора за кредит. По силата на договора за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение в размер, съгласно приложение № 1 към договора – л.17 от делото, за периода на действие на кредита, в общ размер от 300,84 лв., за периода на действие на договора за кредит.

Не е спорен и фактът на плащане от страна на ищеца на процесните суми, а именно: сумата от 400,31 евро – платена на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит над дължимата главница, както и сумата от 707,02 евро – платена на ответника „Ай Тръст“ ЕООД вноска по поръчителство. Спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения и основателността на претенцията за връщане на платените без основание суми.

По основателността на иска:

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответните дружества по процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, които да са недействителни. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответниците носят тежестта да докажат, че плащанията са осъществени на валидно основание, т.е. че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са действителни.

За да е основателен предявеният иск, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1)при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2)при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение 3

№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3)при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

По отношение на твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.