Решение № 41 от 02.03.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Момчилград, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Гражданско дело № 20255150100420 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на С. А. С-Т, обективирано в Заповед № З15-115/01.07.2025 г., издадена от директора на ТП „ДГС – Момчилград”; за възстановяването й на заеманата при ответника длъжност преди уволнението; както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнение, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до възстановяването й на длъжност „главен инженер“ при ТП „ДГС – Момчилград”.

В исковата молба се твърди, че до 01.07.2025 г, ищцата е заемала длъжността „главен инженер“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Момчилград“, по силата на сключен трудов договор № 13/13.08.2018 г. Сочи се, че на 01.07.2025 г. със Заповед № 3-15-115/ 01.07.2025 г., издадена от Директора на ТП „ДГС – Момчилград” трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. Излагат се съображения, че за да бъде законосъобразно уволнението на посоченото в заповедта основание е необходимо съкращаването на щата да е реално, а не фиктивно; уволнението и фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; както и да бъде извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такава промяна. Сочи се, че след прекратяване на трудовото правоотношение на 1 ищцата, всички трудови функции на длъжността "главен инженер" се изпълняват от лицата назначени на длъжност "технолог по дърводобива" и „горски стражар“, като се навежда довод, че в деня на издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, ответникът назначил служител на длъжност „горски стражар“. Твърди се, че функциите, изпълнявани от ищцата са разпределени между други служители на стопанството, един от които бил назначен на работа в деня на нейното уволнение. Константната съдебна практика била единодушна, че не е налице съкращение в щата, ако съответната трудова функция реално не се премахва, а само се променя нейното наименование, без да се изменя характера на извършваната работа. В исковата молба се посочват и конкретни функции на ищцата, които съвпадат с функции, изпълнявани от служители, назначени на други длъжности в стопанството. Посочва се и че съгласно чл.333, ал.4 от КТ, в случаите по чл. 328, ал.1, т.2, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикат в предприятието, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, когато това е предвидено в КТД. Такъв колективен трудов договор бил сключен за 2025/2026 г. между ответника и Синдикалната организация при ТП „ДГС – Момчилград”, чийто член била и ищцата. В разпоредбата на чл. 49 от КТД било предвидено, че прекратяването на трудово правоотношение при съкращаване в щата и намаляване обема на работа, на работник, член на синдикалните структури на синдиката не може да се извърши без предварително съгласие на ръководството на синдикалната организация.

Твърди се също, че ответникът не е искал и не е получил предварително съгласие преди извършване на уволнението и връчване на оспорената заповед.

На следващо място се излагат съображения, че от съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата не се установяват по безспорен и категоричен начин мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта било посочено само, че основанието й е разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. При тези доводи се моли Заповед № З-15-115/01.07.2025 г. на Директора на ТП „ДГС – Момчилград” да бъде отменена като незаконосъобразна; ищцата да бъде възстановена на работа, на заеманата от нея длъжност; както и ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа, за периода от прекратяване на трудовото й възнаграждение до възстановяването й на длъжността „главен инженер“ при ТП „ДГС – Момчилград”.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Последният оспорва предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на ищцата на работа, като неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че ищцата е работила в териториалното поделение на длъжност „главен инженер“ от 13.08.2018 г. Сочи се, че с Протокол № 19/25.06.2025 г. на Управителния съвет на „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян, длъжността „главен инженер“ е закрита от щатното разписание, считано от 01.07.2025 г. Въз основа на това реално 2 съкращаване, на ищцата е връчена оспорената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, без предизвестие, като било изплатено дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение. В отговора се излагат съображения, че съкращаването на щата е реално и че между функциите на длъжността „главен инженер“ и тези на длъжностите „технолог по дърводобива“ и „горски стражар“ съществуват съществени и обективни различия. Съпоставката ясно показвала, че главния инженер имал ръководни и стратегически функции, които не можело да бъдат поети от технолога по дърводобива, който имал ограничени специализирани задължения, нито от горския стражар, чиято дейност била съсредоточена изцяло в охранителни и контролни функции. Посочва се, че дори и да съществуват отделни второстепенни функции, които се срещат и в другите длъжности, това не означава, че е запазена цялостната трудова функция на главния инженер. На следващо място се оспорва твърдението на ищцата, че ответника не е спазил задължителната закрила по чл. 333, ал.4 от КТ. В тази връзка се излагат съображения, че работодателят е поискал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради съкращаване на щата. С писмо вх. № В-15-499/30.06.2025 г. синдикалната организация била дала изрично съгласие за уволнението, което решение било взето по надлежния ред и било удостоверено писмено. Оспорва се и твърдението, че от съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовия договор не се установяват по безспорен и категоричен начин мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка се посочва, че не съществува законово изискване щатното разписание да бъде изрично посочено в текста на уволнителната заповед, още по – малко да се цитира с номер или дата. Според ответника, достатъчно е ясно да се посочи правното основание и конкретният административен акт, въз основа на който е издадена заповедта. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не е явява.

Представлява се от адв. М. П. от АК – Пловдив. Последният поддържа исковата молба. В хода на устните състезания излага съображения за основателност на предявените искове. Моли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника да бъде отменена, ищцата да бъде възстановена на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и да й бъде присъдено обезщетение в законоустановените рамки. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание ответника се представлява от юрисконсулт А. А..

Последната оспорва исковата молба. В хода на устните състезания поддържа представената писмена зашита, като излага кратки съображения за неоснователността на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и 3 в тяхната съвкупност, както и като взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2018 г. е сключен Трудов договор № 13/13.08.2018 г. между ТП „ДГС – Момчилград”, като работодател, и инж. С. А. С-Т, като работник. По силата на трудовия договор последната е заела длъжността „главен инженер“.

Във връзка със съществуващите трудови правоотношения между страните няма спор. Видно от Докладна записка с изх. № В-15-856/16.06.2025 г. до Управителния съвет на „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр.

Смолян, Директора на ТП „ДГС – Момчилград”, във връзка с оптимизирането на структурата, намаляване на разходите и повишаване на ефективността на работа в стопанството, е поискал длъжността „главен инженер“ да бъде съкратена. Било поискано становище от служител на „Човешки ресурси“ в ЮЦДП – гр. Смолян, който е изразил положително такова, като е посочил, че задълженията на главния инженер и заместник директора са почти идентични и се припокриват. От представения препис – извлечение на Протокол № 19/25.06.2025 г. от проведено заседание на Управителния съвет на „Южноцентрално държавно предприятие“ – гр. Смолян се установява, че е взето решение да се закрие една щатна бройка за длъжността „главен инженер“. Междувременно директора на ТП „ДГС – Момчилград”, на основание чл. 49 от КТД, е поискал становище от синдикалната организация, във връзка с предложението за съкращаване на посочената длъжност, което се установява от приложеното по делото писмо с № ИЗх-15-149/17.06.2025 г. На проведено заседание на СО към ТП „ДГС – Момчилград”, на 30.06.2025 г., е взето решение и е дадено съгласие длъжността „главен инженер“ да бъде съкратена. Няма спор между страните, че със Заповед № З-15-115/01.07.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответника, връчена на служителя на същата дата при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. От представените списъци на служителите, членуващи в СО при ТП „ДГС – Момчилград” към 30.06.2025 г. и към 01.07.2025 г. се установява, че ищцата С. А. С-Т е била член на синдикалната организация и към двете дати. Изготвено било и ново длъжностно разписание на ТП „ДГС – Момчилград”, в сила от 01.07.2025 г., от което се установява, че длъжността „главен инженер“ не съществува. На същата дата – 01.07.2025 г., в стопанството е назначен нов служител на длъжност „горски стражар“.

Безспорно също така е установено, а и не се спори между страните, че към момента на издаване на оспорената заповед – 01.07.2025 г., е имало действащ колективен трудов договор, сключен между ТП „ДГС – Момчилград” и синдикалната организация при стопанството.

Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че заповедта съдържа необходимите реквизити, за да породи правните си последици, тъй като в нея е посочено основанието, на което се прекратява трудовото 4 правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата), посочена е длъжността, която се съкращава, както и актът, с който е извършено съкращаването. В тази връзка неоснователно се явява твърдението на ищцата, че от съдържанието на заповедта не се установява по безспорен и категоричен начин мотивите на работодателя за уволнението, е неоснователно. В конкретния случай, за да е законосъобразна заповедта няма изискване същата да е мотивирана, каквото изискване съществува при съставяне на заповед за дисциплинарно уволнение.

Относно изложеното в исковата молба, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като за изпълнение на трудовата функция по съкратената длъжност е назначен друг служител, а именно - на длъжността „горски стражар“, съдът приема следното:

При съпоставка на възложените функции, съгласно приложените по делото длъжностните характеристики за длъжностите „технолог по дърводобива“, „горски стражар“ и съкратената длъжност „главен инженер“ се установява, че функциите на главния инженер, не се припокриват и не са идентични или сходни с функциите на другите две посочени длъжности.