Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3364 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13835/2024
Вид
Решение № 3364
Подписан
03.07.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3364 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330113835 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. В., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове, а именно главен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.

1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22, вр. с чл.21, ал.1 вр. с чл.11, ал. 1 т. 10 вр. с чл. 19, ал.

4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит *** от 19.06.2023 г., а в условията на евентуалност се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата, обективирана в чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от “Ferratum Bank” в полза на ответника.

В исковата молба и уточненията към нея се излагат твърдения, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит *** от 19.06.2023 г., съгласно който бил приложим ЗПФУР. Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева, като той следвало да се погаси в срок от 30 дни, а посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49.66%.

Твърди се, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на дружеството-ответник. При сключване на договора в съдържанието му никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата, ищецът установил, че освен заемната сума на него била начислена и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 400 лева.

Счита, че процесният договор бил недействителен, доколкото дължимите вноски за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договора за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит.

Договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие и ищецът не бил подписвал договор за поръчителство, доколкото такъв не е бил предоставян.

Посочва, че договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР 1 и липсвала яснота как бил формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Бил посочен само ГПР в процентно съотношение, но липсвал начина на изчисляването му.

Излага, че бил посочен грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Ответникът не предоставил възможност за сключване на договор за кредит, без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и те следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият щял да надхвърли законовото ограничение. Посочените в договора по-ниски стойности представлявали невярна информация и следвало да се окачествят като нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68, ал. 4 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Действителният размер на ГПР по процесния договор с включени разходи за предоставяне на гаранция по договора бил в размер над 70%. Посочените размери на ГПР в договора не съответствали на действително уговорените, като била налице неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Целият договор следвало да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като начисляването на такса за допълнителна услуга- гарант, чийто размер на бил включен в самия договор налагало на потребителя да приеме клауза, с която нямал възможност да се запознае.

Договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя.

Счита клаузата на чл. 5 от договора като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 1 а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

Поради изложеното се иска да бъде постановено решението, с което да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на процесния договор и да бъде прогласена неговата недействителност. В условията на евентуалност се иска да бъде прогласена нищожността на клауза на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от “Ferratum bank” в ползва на ответника.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърдението на ищеца за нищожността на чл. 5 от договора било неоснователно.

Поръчителството от Мултитуюд Банк (М.) не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Ищецът можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като потребителят сам избирал обезпечението.

Смята, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна- Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Първото дружество било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставяла услуги на територията на Република България и била вписана под ** в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Ищецът сам избрал поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Бил получил преддоговорната информация по e-mail, като в нея било посочено, че за сключване на договора за кредит 2

„Фератум България“ изисква поръчителство. Той получил и документи от поръчителя, а след като бил информиран, ищецът потвърдил желанието за сключване на договора чрез SMS.

Заради изложеното не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68 е ЗЗП. Ищецът бил информиран на всеки етап за последствията от своя избор, включително и за дължимите суми. Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи.

Твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП били неоснователни. Чл. 5 от договора не предвиждал задължение за сключване на поръчителство. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Ответникът представил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14- дневен срок.

Поради изложеното се да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта:

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявените искове за неоснователно и то ще се остави без уважение. Ищецът е легитимирал правния си интерес от водене на настоящото производство срещу ответника въз основа на конкретно посочени твърдения за наличие на пороци по отношение на процесния договор, който е сключен между страните, или на отделни клаузи от него.

По същество:

Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 19.06.2023 г. са сключили Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние ***, по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило кредит в размер на 800 лева, който следвало да бъде върнат в срок от 30 дни, с падежна дата на заема: 19.07.2023 г. Уговорен е лихвен процент в размер на 3.38 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.85 %. В чл. 5 е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на Фератум Банк в полза на дружеството. Следователно, предоставянето на поръчителство е задължително за отпускането на заема. Във връзка с него е подписан и договор за гаранция (поръчителство), в който е уговорено плащането на възнаграждение от 236.96 лева от потребителя.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за 3 недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.85 %/. Посочената фиксирана лихва от 3.38 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.