Определение № 1129 от 30.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 29.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601420 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Д. А. М. чрез служебния му защитник адв.В. Ц. срещу определение №5265 от 14.11.2023г. на СГС НО, 12–ти н.с., постановено по ЧНД 5489/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Д. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години, наложено му по НОХД №619/2014г. на СГС за престъплениe по чл.116 ал.1 т.6 вр чл.115 от НК с остатък 5 /пет/ години, 3 /три / месеца и 29 /двадесет и девет/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително наличието на позитивна промяна в поведението на осъдения, който спазвал всички изисквания към лишените от свобода, бил съвестен и изпълнителен работник, награждаван, продължил основното си образование. Защитата се позовава на редуцираната точкова система, определяща оценката на риска, който попадал в нисък диапазон, както и активното съдействие на осъдения при изпълнението на плана към присъдата с оглед неговото поправяне и превъзпитание.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

1

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 14.11.2023г. на СГС НО, 12–ти н.с., постановено по ЧНД 5489/23г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Д. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години, наложено му по НОХД №619/2014г. на СГС за престъпления по чл.116 ал.1 т.6 вр чл.115 от НК с остатък 5 /пет/ години, 3 /три / месеца и 29 /двадесет и девет/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода Д. М. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет години при първоначално определен строг режим, който със Заповед №6/20.01.22г. е бил заменен с общ, прекатегоризиран в открит тип със Заповед №42/26.05.2022г. за извършено убийство по особено мъчителен начин за жертвата и с проявена особена жестокост – престъпление по чл. чл.116 ал.1 т.6 вр чл.115 от НК.

От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 18 години лишаване от свобода на 14.04.2013г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 10/десет/ години и 3/три/ месеца, от работа 2 /две / години, 5 /пет/ месеца и 1/един / ден или общо 12 /дванадесет/ години, 8/осем/ месеца и 1 /един / ден изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 /пет/ години, 3/три/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни. Преди това М. е осъждан за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол – престъпление по чл.343б от НК на четири месеца лишаване от свобода, което реално е изтърпял.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения М. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

2

Действително от материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода Д. М. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил нисък 34 точки, който в резултат на проведената корекционна дейност е претърпял редукция 31 точки, впоследствие 29 точки, а при последната атестация са отчетени 28 точки – нисък риск за него самия. Все още обаче не е преодолян рискът за обществото, въпреки отчетените ресурси на личността като трудоспособна възраст, позитивни семейни контакти и нагласи, дължимо поведение към затворническата администрация, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд, санкциониран е 4 пъти и многократно е бил стимулиран за добро поведение. Последното му дисциплинарно наказание е наложено със Заповед №107/14.07.2023г. заради злоупотреба с алкохол, като след разрешен му отпуск се е завърнал в пенитенциарното заведение във видимо нетрезво състояние и е бил тестван с дрегер, който отчел 1.55 промила алкохол в кръвта.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата, че този процес е завършил няма как да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения М. на този етап не са убедителни, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите.

3

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.

Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№5265 от 14.11.2023г. на СГС НО,

12–ти н.с., постановено по ЧНД 5489/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Д. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4