Разпореждане № 67062 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 67062 гр. София, 10.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20241110111803 по описа за 2024 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу длъжника М. И. С. и уточнено с молба с вх. № 150118/08.05.2024 г. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем № 735551/14.09.2022 г.

На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за договорна неустойка в размер на 773,39 лева за периода от 14.09.2022 г. до 14.07.2023 г. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 7 от договора се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на обезпечение по начина и реда, посочен в Общите условия. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения начин, въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което са налице съмнения за нищожност на същата поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и 1 разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за: неустойка за забава в размер на 164,00 лева, начислена еднократно, и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135,00 лева за периода от 21.10.2022 г. до 01.01.2024 г., са в противоречие с правилата на ЗПК. Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.10а и чл. 33 от З П К Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК при забава потребителят дължи само законна лихва, каквато не се явява претендираната. Претендираната сума за разходи за събиране на вземането поради забава на плащането не се дължи поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, а действията по неговото принудително събиране в случай на неизпълнение не са такива.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 20,78 лева до сумата от 42,23 лева, както и за сумата над 24,61 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу длъжника М. И. С. и уточнено с молба с вх. № 150118/08.05.2024 г., в частта за: сумата в размер на 773,39 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 14.09.2022 г. до 14.07.2023 г., сумата в размер на 164,00 лева, представляваща начислена еднократно неустойка за забава за периода от 12.01.2023 г. до изплащане на задължението, сумата в размер на 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 21.10.2022 г. до 01.01.2024 г., както и в частта за разноските над сумата от 20,78 лева до сумата от 42,23 лева за държавна такса, и над сумата от 24,61 лева до сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2