Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 19.05.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 288/2026
Вид
Решение № 159
Подписан
19.05.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Пламен Тошев Петков

Цитирани разпоредби

  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. В., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря Т.Г.Т. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20261320200288 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от А. К. Т. от с.У., общ.Р., обл.П., ул.”С.В.”, № 10 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 260953-000107 от 23.02.2026г. на Началник Сектор ПП-В. – ОДМВР-В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба в размер на 204.52 евро / 400.01 лева“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, за извършено от него административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ и б.“Б“ от ЗДП.

Жалбоподателят с жалбата си, поддържа жалбата и моли да бъде уважена същата, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, поддържа атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.02.2026г. в гр.В. на жалбоподателя Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 18.12.2025г. в 10,00ч. в гр.Дунавци, общ.В., на кръстовището на ул.“Безименна“ и ул.“Г.Димитров“, като водач на МПС е управлявал състав от ППС лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег.№ РВ7017НТ, с прикачено ремарке за лек автомобил „Сарик Ц2Ц“ с рег.№ РВ0731НТ, и като при извършването на маневра движение на заден ход не наблюдава пътя зад превозното средство дА. е свободен или при невъзможност не е осигурил лице, което да му сигнА.зира за опасност, и така не забелязал пресичаща платното за движение пешеходка и със задната част на ремаркето я блъска, и водачът не уведомява компетентните органи на МВР за възникнало ПТП, напуска местопроизшествието. В последствие е издадено и обжалваното наказателно постановление за същите обстоятелства. Акта за установяване на административно нарушение е съставен по писмени данни от свидетеля К., който не е очевидец, няма лични непосредствени и преки възприятия за случилото се. Свидетелите Т., К. и П. обаче са присъствА. на случилото се и са възприели фактите, имат впечатления от събитието и обстоятелствата. В съдебно заседание тези трима свидетели заявяват, че са пешеходката не е блъсната от жалбоподателя, че тя е паднала сама преминавайки зад автомобила, което и тя била заявила лично пред тях.

Горното от фактическа страна съда приема от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, заповед за прилагане на принудителни административни мерки, справка за нарушител/водач, докладна записка, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на разпитания актосъставител свид.К., показанията на свид.К., свид.Т. и свид.П.. Между тези доказателства няма противоречия, те се допълват взаимно и си кореспондират относно това, което е прието от АНО за безспорно установено и категорично доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези доказателства, събрани в съдебното заседание и ги кредитира. Те не са противоречиви, допустими са и са съотносими към предмета на делото. Върху тях може да бъдат изградени съответните правни изводи.

2

От изложеното от обективна страна следва, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение посочено с обжалваното наказателно постановление, нито от обективна, нито от субективна страна. Административно-наказващият орган неправилно е наложил административното наказание. АНО не е изяснил по категоричен и безспорен начин твърденията си за консумиран състав от фактическа страна на съответното административно нарушение. Така квА.фикацията на възприетото административно нарушение се явява несъответна на констатираните от обективна страна обстоятелства. Наред с това са допуснати и съществени процесуални нарушения в администравно-наказателния процес.

Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не се съдържа в АУАН и НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело до съществено нарушение на правото на защита. Ограничено е правото на защита поради липсата на точно и ясно формулирана фактическа обстановка, която да кореспондира с конкретните норми, които са нарушени. Т. не следва да носи административно-наказателната отговорност, така както е определена на по-горе посоченото основание. Съобразно доказателствата не беше констатирана по несъмнен начин вината на лицето за твърдяното деяние. В административно-наказателния процес не са събрани доказателства, които да обосновят единствен извод, че той е виновен за извършеното и е отговорен за случилото се. След като не може да се направи несъмнен и безусловен извод за вина на последния, той не следва да носи административно-наказателна отговорност. Освен това не е изяснено авторството на деянието от субективна страна.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0953-000107 от 23.02.2026г. на Началник Сектор ПП-В. – ОДМВР-В., с което на А. К. Т. от с.У., общ.Р., обл.П., ул.”С.В.”, № 10 с ЕГН **********, е наложено 3 административно наказание “глоба в размер на 204.52 евро / 400.01 лева“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца“.

ОСЪЖДА Сектор ПП-В. – ОДМВР-В. да заплати на А. К. Т. от с.У., общ.Р., обл.П., ул.”С.В.”, № 10 с ЕГН **********, сумата в размер на 260 /двеста и шестдесет/ евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4