Решение № 14821 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14821 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №

20221110164720 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. Б., предявена срещу ответника /ФИРМА/, с която са предявени кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 104, вр. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено в отношението между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4846,28 евро по Договор за кредит № ТР70990725/27.12.2007г. от общата сума в размер на 20 305,12 евро, представляваща неоснователно надвзети в периода от 27.06.2014 г. -27.10.2017 г. чрез завишени лихви в месечните вноски и разноски по кредита сума, поради компенсация на дължими от ответника на С. и Б.Б. насрещни вземания, съединен с иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати

1 на ищеца сумата в размер на 5625,44 евро, представляваща недължимо надвзета без правно основание разлика между договорения и реално заплатен за 60 месеца размер на месечни анюитетни вноски и разноски по кредита, в периода от 27.11.2017 г. до 27.10.2022 г., с която сума банката се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от

28.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, съединен с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 1212,30 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.12.2019г. до 27.11.2022г.

Ищцата С. Г. Б. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 27.12.2007 г. сключила с ответника /ФИРМА/ договор за банков кредит

№ TR 70990725 на 27.12.2007г., по силата на който й бил предоставен ипотечен кредит в размер на 28 000 евро, с цел закупуване на недвижим имот, с годишен лихвен процент по редовен дълг с методология, установена в т.4 от договора, а в т.4.1а от Договора за кредит е посочен първоначалния лихвен процент - 1М EURIBOR и непроменлива надбавка от 1.741% със срок на погасяване на задължението до

27.12.2037г., съгласно погасителен план. Излага, че преди сключване на договора направили опит да получат разяснения, за обсъждане и преформулиране на някои клаузи от предварително предоставения от банката текст – бланка на договора, но категорично им било отказано. От страна на банката било отказано още договаряне на реципрочно за двете страни движение на лихвения процент

2 съобразно колебанията на Юрибор, съответно договаряне на клауза за компенсация, даваща право на кредитополучателя на отказ в случай, че в хода на изпълнението договорената цена бъде едностранно значително завишена в сравнение с приетата при сключването на договора цена. Посочва, че поради неуспешната кореспонденция с ответника са инициирани съдебни производства, а именно: гр. д. № 23239/2014 г., по описа на 24 състав на СРС, като посочва, след инстанционна проверка, че е прогласена нищожността на клаузата на т.11.1.3. УУОКИЗ и ответната банка е била осъдена да възстанови на ищцата надвзетите суми в периода от 27.12.2007 г. до 27.05.2013 г., представляващи разлика от завишени лихви във вноските, ведно със законната лихва до окончателното изплащане и гр. дело

28329/2014 г., по описа на 43 състав на СРС, което към датата на подаване на исковата молба е висящо пред въззивна инстанция. Посочва, че на 16.12.2019 г., а след това и на 27.10.2022 г., ищецът е поканил ответника да му заплати процесните суми, вместо изпълнение обаче е последвал изричен отказ от страна на ответника.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответната банка предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на посочения в исковата молба договор за ипотечен кредит, но се оспорват твърденията за наличие на клаузи, даващи

3 неоправдана свобода. Излага се становище, че съгласието на ищцата е материализирано с подписване на договора.

Оспорват се твърдения, че процесните суми да са получени от банката без правно основание. Поддържа се още, че БЛП се определя в зависимост от стойността на кредитния ресурс. Оспорва банката да е променяла едностранно условията в договора. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Що се отнася до т.нар. „премия“, то същата представлява финансов механизъм, поддържащ съответствието между цената на кредитния ресурс на самата банка и стойността, на която тя го пласира, под формата на цена на индивидуалните кредити. Оспорва да са налице предпоставките за извършено прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД, доколкото твърди, че ищецът е прихващал със суми, които не са установени по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът С. Г. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от адвокат Х., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

4

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че между /ФИРМА/, като кредитодател и С. Г. Г., като кредитополучател и Б.Г.Б., като солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит № TR 70990725 на 27.12.2007г, по силата на който ответната банка е предоставила на С. Г. ипотечен кредит в размер на 28 000 евро за закупуване на недвижим имот. Няма спор по делото, че кредитът е усвоен на 23.01.2008г. Съгласно т.11.1 и т.11.1.1 от условията за усвояване и обслужване на кредита, кредитът се погасява на месечни анюитетни /равни/ погасителни вноски, като главницата се олихвява на годишна база с ГЛП, формиран по методология, уговорена от страните в т.4 от договора, чрез БЛП плюс надбавка. Съгласно чл. 4 от договора ГЛП е БЛП по т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица плюс надбавка 1,741, а съгласно т.10.3.2 БЛП за съответния период на олихвяване „за кредити в евро – едномесечен EUROBOR, равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак публикуван на страница EUROBOR на REUTERES два работни дни преди първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително“. В т.4.1.а от договора страните уговорили крайния срок за погасяване на кредита – 27.12.2037г. и първоначалните стойности на ГЛП към датата на сключване на договора: IM EUROBOR 4.809%, надбавка 1,741% или ГЛП от 6,550%. Така изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза в окончателния и вариант установява, че в периода от 27.01.2008г. до 27.05.2014г. дължимите суми, включващи главница и лихва са в размери от 9244,18 евро, от които главница в размер на 4262,31 евро и 4981,87 евро лихва, а в периода от 27.06.2014г. до 27.11.2022г. в общ размер от 10 634,64 евро, от които 7 277,07 евро главница и 3 357,57 евро лихва. Вещото лице е установило, че недължимо платената разлика между договорените и реално заплатени суми в периода от 27.06.2014г. до 27.10.2017г. е в размер на 3750,38 евро, а в периода от 27.11.2017г. до 27.10.2022г. в размер на 5 625,44 евро, или обща сума в размер на 9 375,44 евро. Изчислен е също така и сбора от мораторната лихва върху надвзетите в периода от 27.06.2014г. до 27.10.2022г. суми от лихва, а именно в периода от 17.12.2019г. /датата на поканата/ до 26.11.2022г. в размер на 1148,35 евро, а в периода от датата на поканата – 17.12.2019г. до датата на прихващането – 27.10.2022г. в размер на 1 113,70 евро. Вещото лице е посочило и размера на надвзетата мораторна лихва в периода от падежа по поканата до постъпване на исковата молба в съда – 26.11.2022г. в размер на 1 212,30евро.

Установява се, че с влязло в сила решение на СРС, 24-ти състав, постановено по гр.д. № 23239/2016г. е призната за нищожна клаузата по т.11.1.3 от раздел II. Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора на основание чл. 26, 5 ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 143 от ЗЗП, като ответната банка е осъдена на заплати на С. Б. сумата в размер на 3 664,14 евро, представляваща заплатени без основание суми за възнаградителна лихва по договора, за периода от 17.06.2008г. до 27.05.2013г. С решение № 260159/24.09.2020г., постановено по гр.д. № 10185/2019г. е отменено решението на СРС, в частта, в която е прогласена изцяло нищожността на клаузата на чл. 11.1.3 от раздел II.Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора, и вместо това е прогласена нищожността на част от съдържанието на клаузата по отношение на думите „освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 процент“, като е отменено и решението в частта в която ответната банка е осъдена да заплати на С. Б. сумата в размер на 3 664,14 евро, представляваща заплатени без основание суми за възнаградителна лихва по договора, за периода от 17.06.2008г. до 27.05.2013г. С решение № 12/11.02.2022г. на ВКС, IV ГО, постановено по гр.д. № 2032/2021г. ВКС изцяло е отменил въззивното решение, като е признал за установено, че клаузата на т.11.1.3 от процесния договор е изцяло нищожна досежно следните условия: ГЛП по кредита за съответния лихвен период от кредитния план се фиксира в размера на т.4.1а и не се променя, освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му на-малко с един пункт /в изр.1/… определен съгласно предходната точка..без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера, формиран след промяна по реда на настоящата точка /в изр.2/;…и/или по реда, установен в Условията по кредити на физически лица /в изр.3/, на основание чл. 146 от ЗЗП, като е осъдил ответната банка да заплати на С. Б. пълно претендираната по делото сума в размер на 4350,00 евро, представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по договора.

В писмо с вх. № 0577-05-001262/27.10.2022г., прието по делото е обективирано изявление на ищците до банката за прихващане със сумата в размер на 4 846,28 евро, представляваща част от остатъчна главница в общ размер от 20 305,12 евро, за надвзети от банката в периода от 27.06.2014г. до 27.10.2017г. суми, като ответната банка е поканена да заплати на ищците сумата в размер на 6 651,19 евро, представляваща неоснователно надвзета от банката в периода от 27.11.2017г. до 27.10.2022г. сума, чрез завишен размер на лихвата в месечните анюитетни вноски в срок до 10.11.2022г. С писмо с изх. № 0813-16003531/11.11.2022г. ответната Банка е оспорила заявеното от ищците прихващане. Изявлението за прихващане е предшествано от изпратена покана от ищците до ответника с вх. № 0577-20000411 /л.49 от досието по делото/ за незабавно възстановяване на ищците на сума в размер на 5 544,51 евро, съставляваща сбор от незаконосъобразно, без правно основание надвзети месечни лихви в заплатените от ищците анюитетни вноски по кредита в периода от м.06.2014г. до м.12.2019г.

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 104, вр. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД.

Както в съдебната практика, така и в правната доктрина непротиворечиво е възприето разбирането, че ликвидно по смисъла на чл. 103 ЗЗД е вземането, което е безспорно, т. е. по което не съществува спор по материалното правоотношение. Ето защо активното по 6 компенсацията вземане, което е оспорено от носителя на пасивното такова по основанието за възникването му или по неговия размер, не притежава качеството ликвидност, а оттам е негодно за извънсъдебно прихващане с него. Без значение е дали оспорването е заявено извънсъдебно или по висящ процес, по който ответникът – носител на активното вземане, противопоставя на ищеца настъпилия преди предявяване на иска погасителен ефект на материално правното изявление за прихващане. И в двете хипотези е налице спор относно съществуването на активното вземане, който препятства консолидирането на неговата ликвидност, а оттам и годността му да послужи за компенсация с пасивното вземане на оспорващата страна. Това по делото се извлича от приетото по делото на л.52 писмо на ответника до ищеца, с което се оспорва заявеното от ищеца прихващане. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на този иск. Правният интерес винаги произтича от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява. Този на ищеца по делото е да установи със сила на присъдено нещо, че не дължи опредЕ. сума пари, с което се намалява задължението му към банката. Той твърди, че ответникът е негов длъжник, както, че и той му дължи парична сума по договора за кредит от 27.12.2007 г. Според ищеца има две насрещни задължения, които да се компенсират. Няма пречка ищецът да упражни материалноправно възражение за прихващане на основание чл. 103, ал.1 от ЗЗД, като в тази връзка виж решение № 240/15.12.2012 г. по гр. д.