Решение № 69 от 29.07.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Царево, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100581 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Е. К. срещу „С. К. К. Г.“ **, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 220лв., представляваща недължимо платена сума над чистата стойност по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ****., сключен между страните.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***., по който е следвало да върне сума в общ размер на 400,62лв., при сума на получаване 350лв., ГПР 60,11 %, ГЛП 48 % и срок на кредита 6 месеца. Твърди, че в §7 от договора е предвидено, че ако потребителят не предостави някое от изброените в § 6 обезпечения, дължи неустойка в размер на 199,80лв., разсрочена на 6 вноски. Ищецът излага, че е заплатил по договора сумата от 350лв. главница, 30лв. лихва и 190лв. неустойка.

Поддържа, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че макар в договора да е посочен годишен лихвен процент, липсват условия за прилагането му, включително не било изрично посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Сочи още, че нито в договора, нито в погасителния план е отбелязан общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Ищецът поддържа, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без ясно разписана методика за формирането му, без да е ясно кои компоненти са включени в него и по какъв математически алгоритъм е изчислен. Сочи, че не става ясно дали в ГПР са включени всички разходи по кредита, включително предвидената неустойка. Според ищеца невключването на разходите за неустойка в ГПР води до несъответствие между посочения и действително прилагания ГПР, като представлява и заблуждаваща търговска практика. Поради това счита, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, а платената над чистата стойност на кредита сума от 220лв. е 1 недължимо платена и подлежи на връщане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „С. К. К. Г.“ **, с който предявеният иск се признава изцяло като основателен в размер на 220лв. Ответникът моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 ГПК. Оспорва единствено отговорността си за разноските, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което претендира приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК „С. К. К. Г.“ **е предявило срещу Г. Е. К. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД като първоначално е претендирал заплащане на сумата от 315,49евро, представляваща левова равностойност на 617,05лв., като частичен иск от 414,18евро, представляваща левова равностойност на 810,07лв., представляваща падежирала и невъзстановена главница по вноска № **и вноска № **, включваща и гаранционен депозит във връзка с Договор за потребителски кредит от разстояние от ****., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние от ****., при условията на ЗЕДЕУУ. Сочи, че по силата на договора е предоставил на Г. Е. К. главница в размер на 1000лв., от които 400 лв. съгласно § 1.1. от договора представляват депозит, с който се заплаща последната вноска по кредита и всички задължения по него, в случай на такива, а останалата част от 600лв. е преведена чрез E. в полза на кредитополучателя. Твърди, че съгласно договора кредитополучателят се е задължил да възстанови договорената главница, ведно с договорна лихва в размер на 51,6 % годишно, за срок от 6 месеца, при 6 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 132,78лв., с падеж на 4-то число от месеца, считано от ***. до ***. Ищецът по насрещния иск твърди, че от кредитополучателя не са постъпвали плащания. Поддържа, че поради уговорката в § 1.1. от договора със сумата от депозита в размер на 400лв. са погасени следните суми: 13,41лв. законна лихва за забава за периода от ***. до ****.; 196,66 лв. падежирала договорна лихва за периода от ****. до *****.; 189,93 лв. падежирала главница по вноска № **, вноска № **и 6,51 лв. от вноска № **. Твърди, че към датата на подаване на насрещната искова молба остава дължима главница в общ размер на 810,07 лв., представляваща сбор от падежирала главница по вноски №**до №**, като с насрещния иск претендира частично сумата от 617,05лв., съответно 315,49 евро, за вноска № **и вноска №**, последната включваща гаранционен депозит в размер наа 400лв. С насрещната искова молба е направено и особено искане за съдебно прихващане между вземането на „С. К. К. Г.“ **срещу Г. Е. К. по Договор за потребителски кредит от разстояние от ***. и твърдяното вземане на Г. Е. К. срещу „С. К. К. Г.“ **по Договор за потребителски кредит от разстояние от ***., до размера на по-малкото вземане. Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от Г. Е. К., чрез пълномощника му адв. Д. М.. Ответникът по насрещния иск оспорва същия. Поддържа, че Договорът за потребителски кредит от разстояние от ***. е нищожен/недействителен поради неспазване на изискванията относно действителния размер на ГПР, на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Не оспорва, че по договора от ***. не са заплащани суми.

Моли обаче депозитът от 400лв. да бъде прихванат към дължимата главница от 1000лв. с оглед твърдяната недействителност на процесния договор за кредит. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи насрещния иск, ответникът по него прави искане на основание чл. 241 ГПК за разсрочване на остатъка от дължимата главница на 10 вноски, като твърди, че е материално затруднено лице и не разполага с възможност да заплати сумата наведнъж. Претендира разноски.

С молба с вх. №***/****., подадена преди първото по делото заседание, ищецът по 2 насрещния иск е поискал изменение на размера на предявения насрещен иск с оглед постановеното междувременно Решение №***/***г. по гр. д. № ***/***. по описа на ***, с което процесният Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***. е прогласен за недействителен. Поддържа, че след приспадане на задържания депозит по чл. 23 ЗПК неизплатената чиста стойност на кредита възлиза на 600лв., поради което насрещният иск следва да се счита предявен като частичен за сумата 406,99 лв., представляваща 208,09 евро.

За разликата до първоначално предявения размер е направено изявление за частично оттегляне на иска.

С протоколно определение от ****. съдът е допуснал исканото изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като насрещният иск се счита предявен за сумата 406,99 лв., представляваща 208,09 евро, ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното изплащане, а производството за разликата над този размер до първоначално претендираните 617,05лв. е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между Г. Е. К. и „С. К. К. Г.“ ***е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***г.; че по този договор Г. Е. К. е заплатил над размера на получената главница сумата от 220 лв., чиято дължимост ответникът признава; както и че между същите страни е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***., по който кредитополучателят не е извършвал плащания. Поради това и на основание чл. 153 ГПК съдът приема посочените обстоятелства за установени.

От представения по делото Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ****г. се установява, че ответното дружество, в качеството на кредитор, е предоставило на ищеца, в качеството на потребител, кредит в размер на 350лв. за срок от шест месеца, при фиксирана годишна лихва от 48 %, дневен лихвен процент от 0,1315 %, годишен процент на разходите от 60,11 % и обща сума за погасяване в размер на 400,62 лв. Съгласно § 3 от договора потребителят се е задължил да погаси кредита на шест равни месечни вноски, всяка в размер на 66,77лв., с падеж на четвърто число от съответния месец, съобразно инкорпорирания в договора погасителен план. В §6 от договора е предвидено задължение на потребителя в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение под формата на поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на подробно определени изисквания относно размера и доказването на трудовите им доходи. При поръчителство от едно лице е било необходимо същото да получава нетно трудово възнаграждение, надвишаващо 90 % от размера на отпуснатия кредит, но не по-ниско от една и половина минимални работни заплати, а при поръчителство от две лица – всяко от тях да получава възнаграждение, надвишаващо 50% от размера на кредита, но също не по-ниско от една и половина минимални работни заплати. Съгласно §7 от договора, ако потребителят не предостави в посочения тридневен срок някое от уговорените обезпечения и не упражни правото си на отказ от договора, той дължи на кредитора неустойка в размер на 199,80лв. В договора същата е определена като обезщетение за вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя и за предприемането от кредитора на мерки за регулиране на финансовия риск. Предвидено е неустойката да бъде заплатена на шест равни части от по 33,30лв., на падежите на погасителните вноски по кредита, в резултат на което общото месечно плащане е определено на 100,07 лв.

Не се спори между страните, че по процесния договор ищецът е изплатил изцяло дължимите суми, включително сумата от 190лв., начислена като неустойка, като ответникът признава, че е получил общо 220 лв. над размера на предоставената главница.

3

От представения по делото Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***. се установява, че ответното дружество е предоставило на Г. Е. К. кредит в размер на 1000 лв.,за срок от 6 месеца, при 51,60% фиксирана годишна лихва и ГПР 65,74%. Съгласно §1.1. от договора сумата от 400лв. е задържана от кредитора като депозит, а остатъкът от 600лв. е предоставен на кредитополучателя. Договорът е сключен за срок от шест месеца при уговорена възнаградителна лихва, като задълженията са разсрочени на шест месечни погасителни вноски. По делото не се спори, че кредитополучателят не е извършвал плащания по този договор. Не се спори и че сумата от 400 лв. е задържана от кредитора като депозит съгласно договорната уговорка.

По делото е изискано служебно и прието като писмено доказателство Решение № ***/***г., постановено по гр. д. № ***/***г. по описа на ****, с което процесният Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ****. е прогласен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно от отбелязването върху него решението е влязло в сила на ***.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По предявения първоначален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Макар ответникът да е признал предявения иск, не са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, доколкото ищецът не е направил изрично искане за произнасяне съобразно признанието. Поради това спорът следва да бъде разрешен по общия исков ред, като направеното признание се съобрази наред с останалите доказателства и процесуални изявления на страните.