Решение № 1017 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

И. Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от И. Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100500603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „НАУКА ЗА ДЕЦАТА““ЕООД срещу решение № 21148/21.1.2024г. постановено по гр.д. № 16434/2023г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, с което на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД е осъдено да заплати на И. Д.

Л.-Л. и С. Д. Л. /на всеки от тях по отделно/ сумата от по 2000,00 лв. – заплатен от тях депозит по сключени на 12.05.20122г. договори за обучение на децата им А. Л. и А. Л., прекратени на 01.02.2023г. на основание р. V, т.1 б. „в“ от договорите, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изпащане, както и е осъдено да заплати на ищците разноските по делото.

В жалбата се твърди, че е решението е неправилно, като първоинстанционният съд превратно е изтълкувал волята на страните и смисъла на клауза по р. V, т.1 б. „в“ от договорите, която предполага наличие на заболявания или физически травми или увреждания на делетето от такъв характер, които обективно правят невъзможно присъствието му в обучителния процес за продължителен период от време и констатираното по съответния начин от медицинските органи и което състояние е следвало да съществува към датата на упражняване на правото за прекратяване на договорите, което не е доказано от ищците. Въззивникът прави възражение, че ищците злоупотребяват с права, доколкото целят връщане на платени депозити при знанието, че няма да им бъде предложен договор за обучение на децата им за следващата учебна година.Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „И. Д. Л.-Л. и С. Д. Л., в която изразява становище, че съдът правилно е приложил материалния закон и е разкрил действителния смисъл на уговорките от договорите за обучение. Считат, че доколкото страните не 1 са уговорили конкретни формални изисквания за установяване на здравословното състояние на децата, което да е основание за прекратяване на договора, то всяко такова продължително неразположение би било основание за прекратяване на договора, като не е необходимо трайно заболяване, хоспитализация или друго тежко здравословно състояние. Посочват, че тъкуването на районния съд е в съответствие със защитата по ЗЗП, доколкото ищците са потребители и спрямо тях действа засилена потребителска защита, като клазуата несъмнено не е индивидуално уговорена, а част от типизирани бланки на договори.Считат, че са голословни и недоказани твърденията за наличие на поведение на ищците, което да представлява злоупотреба с права, а факта на липса на реимунизация на дете А., освен че не е доказан, е ирелевантен за предмета на спора. Молят решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, предявени от И. Д. Л. и С. Д. Л. срещу Частно средно училище „Наука за деца“ ЕООД за сумите:

2000 лева – заплатен депозит по договор за обучение от 12.05.2022 г. през учебната 2022/2023 година за дъщеря им А. Л., който договор е прекратен едностранно и предсрочно;

2000 лева – заплатен депозит по договор за обучение от 12.05.2022 г. през учебнаа 2022/2023 година за сина им А. Л. който договор е прекратен едностранно и предсрочно.

Съгласно разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

За да възникне в правната сфера на ищците притезателното право по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищците към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и 3. отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.

Следователно в тежест на ищците по исковете е да установят при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника като дезопит /извърн възнаграждението за услуга/ по договори за обучение, прекратяване на договорит и основанието за предсрочно прекратяване с основание за получаване на платения 2 депозит, а ответника -основание за задържане на получените парични сумеи като депозит.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция част фактическата обстановка по делото, а именно: на 12.05.2022 г. между ищците, в качеството им на родители на малолетните деца А. С. Л. и А. С. Л. и ответника са сключени два договоар за обучение на децата в детската градина към „Частно средно улилище Наука за деца“ през учебната 2022/2023г. и с които ответникът се е задължил срещу заплащане на годишна такса в платима на 9 равни месечни вноски да обучават децата им за съответната учебна година; по цитираните два договора за обучение ищците са заплатили дължимите вноски за периода м.август 2022г. – м.02.2023г. вкл., както и отделно от тях – депозит от по 2000 лв. по всеки от двата договора съгласно клауза - р.III т.2 т.10); на 01.02.2023 г. ответникът по имейл е уведомил ищците, че договорите за обучение относно децата им няма да бъдат подновени за следващата учебна година;

-с електронно съобщение от 03.02.2023 г., ищците уведомят ответника, че прекратяват договорите за обучение на децата си, което съобщение е достиганало до ответника и възприето от него на същата дата;

-към дата 03.03.2023г. договорите между страните са прекратени.

С оглед вече цитираната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: на какво основание са прекратени договорите за обучение между страните – налице ли е основанието, на което ищците се позовават - клауза на р. V, т.1 б. „в“ от договорите, предвиждаща прекратяване на договора по „причини, свързани със здравословното състояние на ученика“ или тяхното изявление за прекратяване на договорите следва да се счита за такова по реда на р. V, т. 1, буква "д" и в този смисъл на коя дата са пекратени договорите; дължи ли се възстановяване на заплатените депозити или те представляват ли неустойка, която се задържа от частното училище при прекратяване на договорите.

Основанията за прекратяване на договора за обучение преди изтичане на уговорения срок са регламентирани в раздел V от договорите за обучение, като в т. 1, б. „в“ е предвидено, че договрът може да бъде прекратен по причини, свързани със здравословното състояние на ученика, а т. 1, буква "д" урежда възможността възложителите /ищците/ да прекратят договора едностранно с 1месечно писмено предизвестие.

Освен различни фактически състави, които предполагат цитираните две основания за прекратяване на договорната връзка от страна на възложителите /ищците/, то същите водят и до различни правни последици в правната сфера на страните, според договорните клаузи:

В случаите на р. V т. 1, буква "д" от договорите, единствено релевантно обстоятелство е писмено изразената воля на възложителите за прекратяване на договорите отправена до насрещната страна /изпълнителя - ответник/ и получаване на това писмено изявление от ответника.

Ирелевантни са субективните мотиви или обективни обстоятелства довели до желанието на възложителите за прекратяване на договорите. В този случай обаче договорите се прекратяват с изтичане на 1- месечен срок считано от момента на получаване на изявлението за прекратяване от страна на изпълнителя. При прекратяване на договорите на основание р. V т. 1, буква "д" от същите, предплатените вноски от годишната такса за периода след прекратяване на договора се възстановяват на въложителите в 30- дневен срок, а платения депозит – се задържа като неустойка за покриване на направени от изпълнителя разходи с цел обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година.

Основанието р. V т. 1, буква "в" предлога настъпването на обективни факти, касаещи здравословното състояние на ученика, като форумировката в договорите е „по причини, свързани със здравословното състояне на ученика“, като липсват каквито и да са пояснения какви причини свързани със здравословното състояние на ученика страните приемат, че е безвиновно основание за предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителите, нито е налице препращане към 3 вътрешни или нормативни документи.

Страните спорят относно обхвата на понятието „здравословно състояние на ученика“ и дали същото следва да се ограничи единствено до случаи на трайно увреждане на здравето или до наличие на акт на орган на медицинската експертиза (ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК). Това налага тълкуване на договорната клауза съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, с оглед установяване действителната обща воля на страните. В случая обаче цитираната договорна клауза възпроизвежда по съдържание разпоредбата на чл. 22 ал. 1 т. 5 от Наредба № 9/19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Доколкото се касае за права на детето, факти и обстоятелства отосно неговия здравословен статус, като критерий, който следва да се съобрази при тълкуване на цитираната разпоредба, несъмнено следва да съобрази и принципа, че приоритет има висшият интерес на детето и неговото здраве - чл. 14 КРБ, чл. 3 т. 1 и чл. 24 от Конвенцията за правата на детето на ООН, както изрично е посочил и първоинстанционният съд. В този смисъл при условие, че нито в разпоредбата на чл. 22 ал. 1 т. 5 от Наредба № 9/19.08.2016 г., нито в друг нормативен акт изрично са въведени ограничения относно вида на заболяванията, тяхната тежест, продължителност, временен или траен характер, нито е предвиден специален ред за доказване и установяване на това състояние – с решение на ТЕЛК/НЕЛК, то приемането на такова стеснително тълкуване, само и единствено в интерес на ответника, който макар и да осъществява дейност лицензирана от МОН и в сферата на училищното образование, е търговец, е превратно и противоречащо на на интересите на детето. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивника, че предпоставка за прекратяване е наличие на експертно решение на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, с което да се установява трайно увреждане на здравето на детето. Такова изискване не се съдържа нито в договора, нито в приложимата нормативна уредба, поради което не може да бъде въведено по тълкувателен път.