Решение № 62 от 08.12.2023, Районен съд - Трън
- Съд
- Районен съд - Трън
- Дело
- Гражданско дело 206/2022
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 08.12.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за наследството
- чл.25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.30 ал.1 · Закон за наследството
- чл. 30 ал.2 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.537 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Трън, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. С. П. като разгледа докладваното от П. С. П. Гражданско дело № 20221740100206 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. "б", вр. чл.25, ал. 1 ЗН, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, от Ж. П. А. от гр.************************ и С. П. А. от гр.********** против Р. И. Ц. от гр.**********.
Ищците твърдят, че са синове и единствени наследници на П. Ж. А. ( починал на 22.01.2022г.). Приживе наследодателят им притежавал недвижим имот от около 600 кв.м. в землището на с.Б., общ.Трън, в местността „**********“ при граници на имота: АПК, път и река. Собствеността на процесния имот била обективирана в НА №3, том първи, дело №4 / 04.01.1994г. На 08.09.2022г. по телефона с ищеца Ж. А. се свързало длъжностно лице от Столична община, район Люлин, което е обяснило, че при него се е явило лицето Р. Ц., което желае да извади препис от акта за смърт на П. А.. Ответницата Р. Ц. се легитимирала пред длъжностното лице със Завещание от 08.02.2021г., с което наследодателят им П. А. завещал в полза на Р. И. Ц. - Х. гореописаният недвижим имот. В рамките на следващия ден ищците подали заявление, с което молят да бъде отказано на въпросната жена да и бъде издаден препис от акта за смърт.
При извършена на 30.11.2022 г. справка с отдалечен достъп в Агенция по вписванията по лице за наследодателя П. Ж. А. се оказва, че на 18.11.2022 г. е вписан препис от обявено завещание акт № 125, том 1 от 18.11.2022г. вписано в СВ - гр. Трън, с което П.
Ж. А. е завещал на Р. И. Ц. - Х. с посочено ЕГН, което отговаря на ЕГН на ответницата, Поземлен имот находящ се в с. Б. ЕКАТЕ 2466, община Трън, област Перник, с планоснимачен номер 139, квартал 12, УПИ парцел I-68, с площ от 1131 кв.м., ведно с построената в него сграда, представляваща масивна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. В самото завещание, с копие от което се сдобили ищците, завещаните имоти, по специално площта както на мястото, така и на сградата, са описани както в нотариалния акт, при което са видни разликите площ на земята по нотариален акт 600 кв.м., а съгласно вписването 1331 кв.м., Площ и вид на сградата съгласно нотариалния акт - паянтова 39 кв.м., а съгласно вписването - масивна 78 кв.м. Считат горепосоченото завещание за недействително, доколкото заветникът не е индивидуализиран нито с единен граждански номер, нито 1 съгласно документ за самоличност, с оглед на което няма как да бъде направен еднозначен извод, за кое лице точно става въпрос. Освен това имената на заветника в завещанието са Р.
И. Ц. - Х., като твърдят, че лице с такива имена не съществува. Съгласно приложената Скица № 196 от 10.08.2022г. на Община Трън завещаният поземлен имот е записан на наследодателя им съгласно разписен лист, а в него е изчертана масивна жилищна сграда.
Считат и вписването на завещанието за недействително, доколкото в имотния регистър е вписано именно завещание по отношение на земя и сграда, различни по площ и вид от описаните в завещателното разпореждане и за които не е представен документ за собственост. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, всеки от ищците има по 1/3 /една трета/ запазена част от имуществото на наследодателя им П. Ж. А.. Цялата наследствена маса се състои от процесния имот, като ищците след като разбрали за завещанието предприели действия за приемане на наследството по опис.
Искането към съда е да постанови решение, с което да приеме за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, че Р. И. Ц. не е собственик на процесните недвижими имоти, подробно описани в НА №3, том I, дело №4 от 04.01.1994г. на с-я при ТРС Б. М., а именно 600/1331 идеални части от ПИ, находящ се в с.Б., общ.Трън, обл.Перник, находящ се на улица с осови точки 56,55,51, с пл.№ 139, в кв.12, УПИ парцел I-68, с площ от 1331 кв.м. при съседи: река, път, УПИ III-70 и УПИ II-69, ведно с построената в него сграда, представляваща масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м., находяща се в с.Б. ЕКАТЕ 2466, общ.Трън, обл.Перник, при съседи: от четири страни двор, а по документ за собственост представляват имот за самозадоволояване от около 600 кв.м. в землището на с.Б., Трънска община, Софийска област, застроено с постройка за сезонно ползване, при граници на мястото: АПК, път и река, тъй като саморъчно завещание от 08.02.2021г. е нищожно поради липса на предвидената в закона форма, изразяваща се в липса на индивидуализация на заветника. Предявяват и евентуален иск с правно основание чл. 30 ал.2 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част, както и евентуален иск по чл.537 от ГПК за оспорване вписване на завещанието, предвид несъответствие на посочените във вписването имоти с тези в завещателното разпореждане и порочност на вписването поради непредставяне на документи за собственост на имотите съгласно вписването.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Р. И. Ц. чрез процесуалният и представител адв.Д. Д. С. от САК, в който оспорват изцяло исковите претенции на ищците. Заявяват, че ответницата есобственик на процесния имот по силата на саморъчно завещание оставено от П. Ж. А., обявено от нотариус С. Т. и вписано в книгите по вписвания в АВ. Твърдят, че завещанието е действително, написано и подписано от П. Ж. А. и в процеса по доказване ще се ползват от него. За установяване на неговата действителност молят да бъде допусната съдебно-графологическа експертиза с вещо лице графолог, който да отговори дали процесното завещание е действително. В доказателствено искане конкретизира задачата на вещото лице, което следва да отговори дали процесното завещание е написано и подписано от завещателя П. А.. Твърденията на ищците, че завещанието е неясно и лицето бенефициер не може да се индивидуализира, смятат за 2 неоснователни. Завещанието е написано четливо, саморъчно и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, съгласно, чл.25 от ЗН, а именно: да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Смятат, че от съдържанието му безспорно се установява волята на завещателя, текстът е логичен, свързан, без поправки и задрасквания.Завещателят е достатъчно ясно индивидуализиран чрез три имена, ЕГН и номерна лична карта. Имотът също е описан подробно, а заветникът - Р. И.
Ц. е индивидуализирана чрез три имена и дори фамилия след брака. Смятат, че цитираното от ищците Решение №197/2016г. по гр.д.№ 1085/2016г., ВКС е тълкувано неправилно от тях. Именно в мотивите на това решение е посочено, че „облагодетелстваното лице не трябва непременно да бъде посочено - с пълните му имена, но трябва да бъде означено така, че да бъде определяемо - например с едно или две имена и/или посочване на връзката със завещателя. Така установяването кое е облагодетелстваното лице ще се извърши въз основа на посочените в завещанието признаци, които го правят разпознаваемо - решение № 106 по гр.д.№ 2654/2014г. на ВКС, II т.о.". В настоящия случай облагодетелственото лице е напълно ясно посочено, не само с три имена, а и с фамилно име след брака. Няма изискване за посочване на ЕГН, адрес или друг вид белег при положение, че са изписани пълните имена. В тази връзка с напълно несъстоятелно твърдението в исковата молба, че „ лице с имена Р. И. Ц. не съществува....". Видно и от служебните справки по делото от НБДН такова лице съществува, но за пълно установяване на този факт представят и копие от личната карта на ответницата. Не на последно място буди недоумение срешу кого е предявена исковата молба след като ищците твърдят, че такова лице „не съществува". Завещателят П. Ж. А. е живял заедно с бабата наответницата, а именно с Р. С.
Г., ЕГН **********. Живели са заедно от 2012г. в жилището в град **********, където е и постоянният адрес на ответницата. Това е бил и последният постоянен адрес на П. А., където е живял до смъртта си. Ответницата и нейната баба се грижели за него.
В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен представител, поддържат предявения иск.
Ответницата Р. И. Ц., редовно призована, в съдебно заседание, чрез упълномощен представител оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание параграф 4а от закона за собствеността и ползването на земеделските земи НА №3, том I, дело №4 от 04.01.1994г. на с-я при ТРС Б. М., по силата на който П. Ж. А. е 3 признат за собственик на имот за самозадоволояване от около 600 кв.м. в землището на с.Б., Трънска община, Софийска област, застроено с постройка за сезонно ползване, при граници на мястото: АПК, път и река. Със саморъчно завещание от 08.02.2021г. П. Ж. А.- баща на ищците е завещал на ответницата Р. И. Ц. – Х. „личен имот вила от 39 кв.м. със 600 кв.м. дворно място, намиращо се в с.Б., общ.Трън, обл.Перник.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №. ********** г., издадено от Столична Община, р-н "Люлин", се установява, че П. Ж. А. е починал на 22.01.2022г., като за наследници оставил синовете си С. П. А. и Ж. П. А.. От представена справка изх.№ 85/23.10.2023г. от НБД „Население“ от 25.10.2014г. ответницата е с променено име след сключване на брак както следва: Р. И. Ц.- Х. ( старо име – Р. И. Ц. ).
Приобщен е и протокол от 02.08.2022г. съставен от нотариус С. Т. с район на действие района на СРС, с което по искане на И. Г. Я. е обявено саморъчното завещание на П. Ж. А..
По делото са приети и други писмени доказателства, които са неотносими към повдигнатия правен спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Р. С. Г. – баба на ответницата.
От показанията на свидетелката Г. се установява, че с П. А. се запознала през 2011г., който заживял в нейния апартамент в гр.**********. Това бил адресът му и по лична карта. Така живели 12 години, разбирали се, семейството на свидетелката, в което е и ответницата приели П. А. радушно. Той присъствал и на сватбата на ответницата през 2014г.
Той обичал младите, те му отговаряли с взаимност. Когато през 2018г. ответницата заминала в чужбина със съпруга си те оставили автомобила си на П. А., за което той бил много радостен и благодарен. В имота в с.Б. двамата с П. А. и свидетелката прекарвали повечето време от лятото, а после се прибирали в гр.София в апартамента. Свидетелката знае за завещанието, П. А. искал да дари процесния имот на ответницата Р. Ц. – Х., затова и написал саморъчно завещание, в което била изразена волята му в този смисъл. Когато починал през януари 2022г. П. А., свидетелката не уведомила синовете му, защото не знаела как да ги открие. Те близо шест години били в лоши отношения с баща си и нямали контакт с него. Иначе преди това двамата синове имали връзка с баща си, той им давал ключа от имота и къщата, за да ходят в с.Б. през лятото. Но не се засичали в имота. Само веднъж, два пъти ги посетили когато били в с.Б.. В апартамента на свидетелката където живеел А. синовете дошли само един път в началото, повече не са идвали. След инцидент между Ж. А. и баща му придружен с насилие от страна на сина, П. А. не им давал повече ключа от вилата. Това станало през 2016г. Завещанието стояло в папките с документи на П. А., свидетелката го е чела, самия завещател казвал, че с радост приписва имота в с.Б. на ответницата. Свидетелката познава И. Г. Я. – това е дъщеря на завещателя от втори брак, с която същия поддържал добри отношения приживе.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с 4 неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.