Решение № 88 от 18.12.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Л., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. Д.А при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д.А Административно наказателно дело № 20254320200196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба о т М. Ч. К., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № ***/ 31.12.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Л., РУ Л., с което за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Жалбоподателят М. Ч. К. останал недоволен от наложеното с наказателното постановление наказание, поради което обжалва същото в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, липсва пълно и точно описание на обстоятелства при което е извършено нарушението, не е извършено виновно нарушение по ЗДвП, неправилна квалификация на нарушението и наказанието, не са изложени съображения от страна на АНО при определяне на наказанието и допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Представлява се от процесуален представител адв. С. С. от АК - Л., който поддържа жалбата и прави допълнително уточнение към нея. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното НК. В депозираните писмени бележки процесуалният представител излага подробни съображения относно фактите по издаване на обжалваното НП. На първо място адв. С. се е спрял на липсата на посочване на начина на отнемане на СУМПС на жалбоподателя, както и на датата на която е станало, считайки това за порок опорочаващ цялото АНП. Обръща внимание също така и на ЗПАМ № **** на Н-к на РУ Т. с която е отнето СУМПС на жалбоподателя, сочейки, че липсват данни за нейното връчване.

Навеждат се твърдения, че същата е следвало да бъде изпратена на Н-к на РУ - Т. с предложение за прекратяване на АНП, а вместо това е направено предложение за изпращане на РП Л. – ТО Т. за преценка по компетентност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Счита, че с изготвяне на заключението на ЕС на МИ на МВР № *** г. е отпаднало основанието на ПАМ и е следвало СУМПС да бъде върнато на жалбоподателя, което реално не е сторено.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 04.12.2024г. около 16.10 часа свидетелите П. Ц., К. Д. и Д. Д. и тримата служители в РУ – Л., били на смяна в съвместна СПО със служители на ЖЗУ – Плевен. Движейки се по ул. „С.“ в с. Дерманци непосредствено зад МПС, лек автомобил марка Форд, модел Транзит 300, сив на цвят с рег. № ***, собственост на „Р.“ ООД подават звуков и светлинен сигнал със служебен автомобил, като водачът не спрял, а ускорил движението си. На кръстовище образувано от ул. „С.“ и ул. „Х.Ч.“ автомобилът спрял и водачът, който го управлявал побягнал в посока ул. В.Л.“, а след това по ул. „С.“ укривайки се в частен имот. След съдействие от служители на ЖЗУ – Плевен лицето е установено като М. Ч. К., а след направена справка в АИС АНД било установено, че лицето е лишено от право да управлява МПС по административен ред.

За констатираното нарушение св. П. Ц. – на длъжност инспектор при РУ – Л., в присъствието на св. К. Д. и на жалбоподателя М. К., съставил на последния АУАН бл. № 475747 от 04.12.2024 г. В акта нарушението е квалифицирано съответно като такова по чл.

150а от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и от свидетеля очевидец - К. Д.. Актът е предявен на жалбоподателя, като му е връчен и препис от него. С връчване на препис от АУАН не е направено възражение от страна на нарушителя.

Срещу акта не е постъпило възражение в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което въз основа на съставения АУАН на дата 31.12.2024г. е издадено обжалваното НП № *** на началник РУ в ОДМВР Л., РУ Л., с което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя М. Ч. К., като на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В НП констатираното с АУАН административно нарушение е описано по идентичен начин.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, описани в протокола от съдебното заседание, и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя П. Г. Ц. и свидетеля Д. Й. Д.. Последните двама са очевидци и непосредствено са възприели извършените нарушения, както и обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело – М. Ч. К..

Актосъставителят Ц. и свидетеля Д. изцяло потвърждават фактическата обстановка, отразена в АУАН. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил. Няма обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при депозиране на показанията, поради което същите следва да се оценят като достоверни.

Ето защо съдът намира, че в съдебното производство не се установи фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН, и в издаденото въз основа на него наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с оглед приложеното като доказателство по делото заверено копие на Заповед № *** г. на Министъра на вътрешните 2 работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице – П. Г. Ц. – инспектор при РУ – Л. на основание чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед цитираната заповед.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП.

Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено, а в наказателното постановление и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В случая с АУАН и с НП на жалбоподателя е вменено нарушение на общата норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, визираща следното: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“ С въведеното в обстоятелствената част на АУАН и на НП текстово описание на деянието, на жалбоподателя М. Ч. К. е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, след като е лишен по административен ред. В допълнителните обстоятелства към НП и АУАН е посочено, че управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Което посочване в случая е общо и не дава яснота относно начина, реда и датата на отнемане на СУМПС. Актосъставителят в съставения АУАН е пропуснал да отбележи тези обстоятелства, който при издаване обжалваното НП са пропуснати и от АНО. В хода на съдебното следствие тези обстоятелства бяха изяснени от съда, чрез изисканите и приобщени по делото документи.

Установи се, че в РУ - Т. е заведена административно-наказателна преписка по съставен АУАН серия GA, **** съставен от К.М.К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Л., РУ - Т., за виновно нарушаване нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – употреба на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В акта е отбелязано, че като доказателство е иззето СУМПС. Във връзка с това по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № **** на Н-к РУ към ОДМВР Л., РУ - Т.. На дата 01.10.2024г. е изготвена *** от експерти към МИ-МВР в чието заключение е отбелязано, ч е в предоставената за изследване кръв не е установено наличие на упойващи/наркотични вещества под контрол, включен в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В следствие на изложеното основанията за издаване на ПАМ са отпаднали и е следвало СУМПС на жалбоподателя М. К. да му бъде върнато.

Нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП създава задължение за водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал 3

МПС - лек автомобил Ф.Т. 300 с рег. № ***, след като е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред – със Заповед за прилагане на ПАМ № **** на Н-к РУ към ОДМВР Л., РУ Т., чието основание както бе установено е отпаднало.

Въпреки изготвената *** от експерти към МИ-МВР на жалбоподателя не е било върнато СУМПС и управлявайки на 04.12.2024г. процесното МПС той е осъзнавал, че в момента извършва нарушение, поради което е побягнал и се е укрил в чужд имот.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.