Определение № 3045 от 08.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3045 гр. Варна, 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500954 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 17336/11.07.2023 г. от С. В. С., чрез адв. И. К. с искане за изменение в частта за разноските на решение № 799/29.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 954/2023 г. по описа на ВОС. Твърди се, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, както за първа така и за втора инстанция са прекомерни, поради което моли да бъдат намалени до 908,52 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор Г. К. К., в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законния срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК гласи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изходът от въззивното производство, при което ВОС е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил делото по предявения иск като недопустим, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски пред ВРС и ВОС.

Г. К. К. е поискал да му се възстановят платените от него адвокатски възнаграждения за защита и съдействие пред първа и втора съдебна инстанция, всяко на стойност 1000 лева.

Плащанията са доказани посредством представените договори за правна защита и съдействие, които служат и за разписка между страните.

Делото е с предмет иск с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. чл. 498, ал. 2 от ГПК.

Материалният интерес е равен на цената на защитаваното право на ползване върху недвижимия имот, чиято данъчна оценка е в размер на 1 542,60 лева. При тези данни приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението следва да се определи съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, т. 2 (при интерес от 1000 до 10 000 лв.), но не по-малко от 1500 лева за недвижими имоти.

Законодателят е определил абсолютен минимум - от 1500 лева на стойността на адвокатската защита и съдействие при дела с посочения предмет. Поради това правилно 1 решаващият състав е приел за неоснователно възражението за прекомерност на насрещната страна, след като претенцията на Г. К. и за двете инстанции е под минимално допустимия размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 17336/11.07.2023 г. от С. В. С., чрез адв.

И. К. с искане за изменение в частта за разноските на решение № 799/29.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 954/2023 г. по описа на ВОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2