Разпореждане № 840 от 26.06.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 840 гр. Перник, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241700100384 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК и чл. 128, т. 2 от ГПК.

С определение № 1825/29.05.2024 г. по гр. д. № 1459/2024 г. по описа на ПРС делото е изпратено по родова подсъдност на ОС – Перник.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищцата твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 52721.34 лв. – главница по договор за банков кредит № ***., сумата от 10886.20 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 05.11.2009 г. до 21.03.2012 г., сумата от 27135.19 лв. – изискуема наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 24.07.2012 г., сумата от 11087.67 лв. – изискуема лихва, съгласно чл. 5, б. „б“, във вр. с чл. 4 от Анекс № 2 към договора, ведно със сумата от 2036.61 лв. – държавна такса и 1468.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че въз основа на ЗИПЗ е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 1052/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д..

Излага, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело и е връчена през месец октомври 2012 г. и че по същото принудително са събрани от нея суми.

Твърди, че ответникът е придобил вземането, предмет на ЗИПЗ по силата на сключен договор за прехвърлянето му с „Райфайзенбанк България“ АД.

Поддържа, че не е подписвала договор за кредит с ответника, както и че подписът, положен в договор за банков кредит № ****., сключен с „Райфайзенбанк България“ АД не е изпълнен от нея. Счита, че не е изразявала съгласие за сключването му, поради което същият е нищожен.

Исканията към съда са както следва: да прогласи за нищожен договор за банков кредит № 1

***., сключен с „Райфайзенбанк България“ АД , поради липса на съгласие; да обезсили издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 26.07.2012 г. по ЧГД № 3952/2012 г. по описа на РС – Перник; да осъди ответника да върне на ищцата всички суми, събрани по изпълнително дело № 1052/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., ведно със законната сума върху тях.

С исковата молба е заявено и особено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на производството по изп. д. № 1052/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д..

Настоящият състав намира така подадената искова молба за нередовна.

Искането към съда за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит е насочено срещу ненадлежна страна.

Надлежно легитимирини страни по иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора, са страните по този договор. Обстоятелството, че една от тях е прехвърлила вземането си по него, на трето лице, не прави това трето лице съдоговорител и не замества прехвърлителя в договорните отношения. По тази причина то не е и надлежно легитимирано да отговаря по установителния иск за прогласяване на нищожност на този договор.

Наред с горното, ищецът следва да посочи фактите, на които основава процесуалната допустимост на този иск. Доколкото твърди, че въз основана на процесния договор за потребителски кредит, срещу него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 3952/2012 г. по описа на РС – Перник, поканата за доброволно изпълнение на вземането, по които, му е връчена през месец октомври 2012 г., то в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК /редакция Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г. / той е имал възможност да подаде възражение, което да основе на твърдението си за нищожност на този договор. С изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК това възражение се е преклудирало, а влязлата в сила заповед за изпълнение, със задължителна за страните по нея сила, е установила, че към този момент вземането съществува. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д.

№ 1722/2021 г. на ВКС и други/ . След като съществуването на вземането е установено със задължителна за страните сила, то установени със същата сила са и юридическите факти, от които то произтича. В случая това е договор за потребителски кредит № 140475/02.11.2007 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ АД. По тази причина процесуално недопустимо е установяване нищожността на този договор в последващ процес.

Длъжникът може да оспори само съществуването на произтичащото от него вземане и то, ако основава погасяването му на обстоятелства, настъпили след изтичане на срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК - иск по чл. 439 от ГПК или ако са налице новооткрити факти или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение – иск по чл. 424 от ГПК.

Затова на ищецът следва да се даде възможност да посочи фактите, на които основава процесуалната допустимост на предявения иск или да изложи такива, настъпили след 2 изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и имащи за последица погасяване на вземането, или – установено след този момент обстоятелства или писмени доказателства от значение за съществуването на вземането, както и да формулира съответно на тях искане към съда.

Обезсилването на издадената ЗИПЗ и на изпълнителния лист не може да бъде предмет на искова претенция. То може да бъде последица от настъпването на конкретни юридически факти, каквито ищецът не е посочил. Затова следва да му се даде възможност да конкретизира обстоятелствата, на които основава това свое искане.

Претенцията за осъждане на ответника да върне принудително събраните от ищеца суми в изпълнителното производство по изпълнително дело № 1052/2012 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев също е нередовна, тъй като не е уточнен размерът . Затова на ищеца следва да се даде възможност да посочи какви суми са събрани от него в изпълнителното производство и да формулира съответно на уточнението искане.

Наред с горното на ищеца следва да се укаже, че върху всеки от предявените от него искове се дължи държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, която следва да бъде внесена по сметка на ПОС.

Предвид нередовността на исковата молба, съдът не дължи произнасяне по заявеното искане за допускане на обезпечение.

Предвид изложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гражданско дело № 384/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовностите в исковата молба, като:

- насочи иска за прогласяване за нищожен на договор за банков кредит № 140475/02.11.2007 г. срещу надлежния ответник – насрещната страна по договора;

- да посочи фактите, на които основава процесуалната допустимост на този иск, или фактите, настъпили след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и имащи за последица погасяване на вземането, или установените след този момент обстоятелства или писмени доказателства от значение за съществуването на вземането, както и да формулира искане към съда искане, съответно на тези факти;

- да посочи обстоятелствата, на които основава искането си за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист;

- да уточни какви суми са събрани от него в изпълнителното производство и да формулира искане към съда, съответно на направеното уточнение - да представи доказателства за платена по сметка на ПОС държавна такса в размер на 4% от цената на всеки от предявените искове, но не по малко от 50 лв.

3

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в определения срок, исковата молба ще бъде върната , а производството по делото – прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4